Метеоритът или както е познат с по-поетичното си наименование божа

Метеоритът или както е прочут с по-поетичното си название „ божа сгур “ е твърдо метеорно тяло с извънземен генезис, което пада върху земната повърхнина. По-просто – това са падащите звезди, които виждаме в нощното небе, изключително през лятото.

Метеоритът, прелетял над България, е с размерите на дребна топка, посочи той

След като ослепителен астероид изгоря в атмосферата над България и изплаши стотици поданици на няколко обитаеми места, припомняме историята на Тунгуското събитие или „ Денят, в който небето падна на Земята “.

Снимка: Getty Images

Рано сутринта на 30 юни 1908 година

Мястото е сибирската тайга край река Подкаменная Тунгуска. Местността е едва обитаема, само че все пак са непокътнати разкази на очевидци.

„ Около закуска небето се разцепи на две и огън извърши небето над гората. Стана ми толкоз горещо, че не можех да устоя. Исках да скъсам блузата си, тъй като имах възприятието, че гори, само че за секунди небето се затвори. Чу се мощен тъп удар и бях изхвърлен на няколко метра обратно. Земята също се разтресе “, споделя локалният гражданин С. Семенов през 1930 година

„ Спяхме в колибата си и внезапно всички се събудихме по едно и също време. Някой попита – чувате ли всички тези птици, които летят над нас? Не виждахме какво се случва. Изплашихме се и започнахме да плачем, чувахме извън по какъв начин падат дървета. Искахме да избягаме от палатката, само че тогава се чу мощен гръм, земята се разтресе и колибата беше ударена от мощен вятър, който я събори. Тогава видях нещо необикновено – дърветата падаха, клоните им горяха. Небето беше толкоз блестящо, все едно има второ Слънце. Очите ме заболяха и ги затворих “, споделя гражданин от локалното племе Шанягир през 1926 година

Необичайното събитие нощес уплаши Северозапада

Тунгуското събитие е 12-мегатонна детонация, евентуално породена от изгарянето на огромен астероид в атмосферата над Сибир. Взривът е толкоз мощен, че поваля към 80 милиона дървета в регион с повърхност 2,150 кв. км. Смята се, че най-малко трима души са починали при детонацията.

По-късно откриватели дефинират, че с цел да има такава детонация, то размерът на астероида е бил към 50-60 метра в диаметър и се е движил с 27 км в секунда. Класифицирано е като удар в повърхността, макар че евентуално е експлодирал на височина сред 5 и 10 км. Няма кратер.

Тунгуското събитие е най-големият сходен феномен, за който имаме директни свидетелства. Експлозия от този магнитуд може да съпостави със земята огромен град.

Снимка: Wikimedia Commons

Научни проучвания

Първата експедиция в този регион се случва чак през 1927 година основно поради отдалечеността на мястото. Въпреки това учените откриват голям брой доказателства за унищожителната мощ на метеорита и ударната вълна. Тогава съветският минеролог Леонид Кулик повежда екип откриватели към сибирската тайга, като наема локални ловци да го заведат до мястото на гърмежа.

С изненада откривателите откриват, че кратер от удар няма. Вместо това в епицентъра намират зона с размери почти 8 км, в която дърветата са останали без клони, само че все пак към момента са изправени. Тези, които са по-далеч от епицентъра са обгорени и съборени в посока, сочеща на открито от зоната на гърмежа.

Снимка: Getty Images

По-късни експедиции откриват съществуването на микроскопични силикатни сфери в почвата. Подобни са открити и в кората на дърветата в региона. След разбор е открито, че съдържат никел, откриван и в астероиди, което води до заключението, че са от извънземен генезис.

Експедиция от 2013 година в допълнение удостоверява тези резултати. Тогава учените събират проби от блата в центъра на наранена зона, които демонстрират фрагменти с извънземен генезис.

Снимка: Getty Images

Сила на гърмежа

Оценките тук варират съгласно обособените изследвания. Според едни силата се равнява на 3 до 5 мегатона експлозиви, а съгласно други – 15 мегатона.

15 мегатона са равни на нуклеарният опит „ Касъл Браво “, който Съединените щати организират през 1954 година и на една трета от силата на руската бомба „ Цар “, тествана през 1961 година

Проучване през 2019 година показва, че силата на гърмежа на Тунгуското събитие може да е била към 20-30 мегатона.

Снимка: Wikimedia Commons

А може би има кратер?

През юни 2007 година учени от университета в Болония откриват езеро в Тунгуския район, което показват като евентуален кратер след удара от Тунгуския астероид. Те не опровергават теорията, че той се е взривил в небето, само че показват, че 10-метров откъс въпреки всичко е оживял при гърмежа и се е блъснал в земята.

Падаща ярка светлина бе видяна в небето над София, Видин, Лом и други обитаеми места у нас

Проучванията демонстрират, че езерото има формата на конус, което е типично за удари от астероиди. В същото време проучване на магнитните полета демонстрират, че на дъното на езерото в най-дълбоката му част евентуално има еднометров камък, който може би е част от Тунгуския астероид. Също по този начин разположението на езерото и неговата форма „ под ъгъл “ от епицентъра на тунгуската детонация поддържат тезата.

Снимка: Wikimedia Commons

Подобни събития

Много по-малък по интензитет гърмеж е регистриран на 15 февруари 2013 година над Челябинск в Русия. Тогава избухналият астероид е бил сред 17-20 метра и е тежал към 11 000 тона. Взривът породен от него се равнява на 500 килотона.

Последвалата ударна вълна изпочупи стъклата в Челябинск, като рани над 1200 души.

Снимка: Wikimedia Commons

И една необикновена доктрина

Естествено всяка странна история има и странни пояснения. Тунгуското събитие не е по-различно.

Според разнообразни свидетелства тъкмо по това време известният академик Никола Тесла тества своя така наречен „ лъч на гибелта “ – митично откритие, което може да поразява с електричество на огромни дистанции. Според Тесла оръжието му може да бъде употребявано по време на война, с цел да унищожава офанзиви на над 300 км от задачата.

Някои допуснаха, че става дума за астероид, други - падаща звезда

Историята твърди, че Тесла построил своето откритие в Лонг Айлънд и евентуално го е тествал една нощ през 1908 година

По това време Робърт Пери обикаля северния полюс и Тесла го моли да следи за необикновени събития.

Вечерта на 30 юни 1908 година Тесла насочва своето оръжие към Арктика и го пуска. След това ученият следи вестниците и изпраща телеграми до Пери, само че не схваща за нищо извънредно над Арктика.

Снимка: Wikimedia Commons

И тогава се появяват свидетелствата за необяснимото събитие в Тунгуска. За Тесла било ясно, че неговият „ лъч на гибелта “ е сполучлив, само че е стигнал до доста по-далеч от предстоящото. Тогава той разглобил машината, тъй като сметнал, че е прекомерно рискова.

Тази доктрина се добавя и от мемоари на Никола Тесла. На 29 юни 1908 година той написа „ Задействаме № 11 – 3 импулса с период от 60 секунди. Това беше гърмеж! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи колосален гърмеж на естествено електричество… Гигантска кълбовидна гръмотевица? Кълбовидна гръмотевица! “

След гърмежа в Тунгуска Тесла оповестява, че е направил серия от опити с безжичен транспорт на пръстеновидни електрически импулси. Той е представен и от съветски медии, че споделя „ Напълно допустимо е да се придвижва сила без жици и да се реализират разрушителни резултати от разстояние. Вече конструирах подобен безжичен предавател “.