Местните избори промениха политическата ситуация в България по следния начин: Стана

Местните избори трансформираха политическата обстановка в България по следния метод:
Стана ясно, че „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “ (ПП-ДБ) няма просто да се стопят и изчезнат и да оставят терена на ГЕРБ-ДПС като спасители от „ Възраждане “ и други евразийски рискове. ПП-ДБ взеха съвсем максимума, на който бяха способни, (без сериозния им неуспех в Пловдив), и завоюваха конкуренцията в регионите от страната, които създават 56% от Брутният вътрешен продукт. „ Възраждане “ пък не се оказаха заплахата, за която се представяха – и останаха нишова, радикална партия, която беше притисната доста съществено от Българска социалистическа партия и Ваня Григорова;ГЕРБ и Движение за права и свободи резервираха огромна част от позициите си в локалната власт, само че при ГЕРБ имаше и очевидно оттегляне в огромните градове на страната и най-много в столицата. Всъщност ПП-ДБ, въпреки и мъчно, съумяха да завоюват София без пълнокръвната поддръжка от ГЕРБ – освен Васил Терзиев стана кмет, само че и голямата част от районните кметове бяха извоювани от обединението зад него;Стратегията на ГЕРБ-ДПС да поддържат държавното управление „ Денков “, само че и коренно да го подлагат на критика (че и да му спретват дейни мероприятия като това против машинния вот) имаше резултата да понижи интензивността и поддръжката в интерес на ПП-ДБ. Но също по този начин тази тактика нанесе огромни вреди на ГЕРБ, тъй като те започнаха да губят физиономията си. С поддръжката за Ваня Григорова доста гласоподаватели започнаха да се чудят каква партия е в действителност ГЕРБ – проевропейска, евроскептична или просто опортюнистична. ГЕРБ се оказаха по средата сред проевропейския лагер (ПП-ДБ) и евроскептиците (Радев, Българска социалистическа партия, Григорова, „ Възраждане “). Затова в София ГЕРБ изпаднаха от балотажа и станаха трета мощ, която бе принудена да избира кого да подкрепи;Тази тактика на ГЕРБ – да се твърди, че е нужно евроатлантическо ръководство, само че и да се подлага на критика всяка негова стъпка – в действителност налива вода в мелницата на евразийския лагер. В дълготраен проект това е доста рисково, тъй като в случай че ГЕРБ съумеят да убедят всички, че ПП-ДБ са неефективни, всички и без друго са уверени, че ГЕРБ-ДПС имат тежки корупционни проблеми. Евроскептиците ще излязат спечелили от тази вътрешна битка в проевропейския лагер: те ще желаят хората да гласоподават за тях, защото съперниците им са или неефективни, или корумпирани;И в ГЕРБ, и в ПП-ДБ стана ясно, че настоящето положение на нещата тревожи и отчуждава огромни елементи от техните гласоподаватели. В ПП-ДБ терзанието е, че те би трябвало да работят с партии, ръководени от Делян Пеевски и Бойко Борисов – членове и кандидат-членове на клуба „ Магнитски “. В ГЕРБ терзанието е, че те дават своята поддръжка за ръководството, а против нея нямат съразмерно или равностойно присъединяване във властта;Нито за ГЕРБ-ДПС, нито за ПП-ДБ е преференциално да смъкват държавното управление или да отидат на избори. За ГЕРБ развалянето на държавното управление значи да опитат да ръководят с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “. На фона на загубата им в София и Варна това ще е съвсем самоубийство. То ще даде голям тласък и ще активизира ПП-ДБ като мощна съпротива. Ако пък ГЕРБ и Движение за права и свободи решат да отидат на избори скоро, обстановката след тях най-вероятно ще е сходна: те отново ще би трябвало да решат дали да ръководят с ПП-ДБ или с „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия. За ПП-ДБ пък е неуместно сами да се откажат от личното си държавно управление и да го лишат от поддръжка. Ако ГЕРБ-ДПС блокират активността на Народното събрание и не одобряват дневния ред на държавното управление, тогава ПП-ДБ биха имали мотив за овакантяване на ръководството. Но те не могат да предизвикват рухването на личното си държавно управление, тъй като гласоподавателите им няма да им го простят;Делян Пеевски и Бойко Борисов работят в открит стратегически съюз и се постановат като еднолични и извънредни водачи на партиите си. За ГЕРБ това не е изненада, само че завладяването на Движение за права и свободи от Пеевски е много впечатляващо. В тандема Пеевски-Борисов водещата фигура стартира да става Пеевски. Той е положителен, самонадеян, с проекти за бъдещето. Борисов основава усещане на наскърбен водач, който е афектиран на сътрудниците си от ПП-ДБ и задачата му е главно да се реваншира. Реваншизмът обаче не е изключително вдъхновяваща идеология;Планът с изпирането на репутациите на Борисов и Пеевски не сработва. Вярно е, че двамата не слизат от екраните и изнесоха акциите на партиите си в народен ефир, само че също по този начин е правилно, че за огромни елементи от електората те остават мощно проблематични и неприемливи. Участието им в „ сглобката “ в действителност докара до сваляне на поддръжката за ПП-ДБ, само че това е пирова победа за Борисов-Пеевски – този резултат илюстрира и токсичността им за огромни елементи от електората.
Българският еквивалент на квадратурата на кръга

Като се направи цялостна равносметка на обстановката, главните партии от ръководството – ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС – като цяло опазиха позициите си на локалния избор. Но парадоксът е, че те са в обстановка, от която нито могат да излязат, нито пък печелят от нея в средносрочен проект. „ Сглобката “ рискува да се трансформира в капан, който те не могат да изоставен и който понижава доверието в тях. Това е неприятна обстановка от тясно партийна позиция, само че е неприятна и от гледната точка на проевропейски настроения гласоподавател: партиите, които споделят неговите полезности, са се вкопчили в позиционна борба, от която победител може да излезе единствено някой евразиец, евроскептик или по-лошо.

Какво може да се направи тогава? Ако паритетът сред ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС като цяло се резервира и нито една от двете страни няма просто да изчезне, с цел да направи наслаждение на другата – има ли някакъв положителен път напред?

Единственото решение на този роден еквивалент на квадратурата на кръга е съвместен компромис на кардинална основа:
ПП-ДБ би трябвало да позволен присъединяване на ГЕРБ (а може би и на ДПС) в изпълнителната власт на паритетен принцип, само че единствено в случай че ГЕРБ-ДПС отдръпват Борисов и Пеевски от дейната политика.

Ако това не се случи, клопката на „ сглобката “ ще продължава да си работи, а проевропейските сили взаимно ще ерозират поддръжката за себе си. ГЕРБ-ДПС ще не престават да удрят държавното управление като некадърно и да се пробват да убеждават хората, че без тяхно присъединяване страната не може да се ръководи (което не е правилно, само че те имат запас да го постановат като теза). ПП-ДБ ще настояват, че с Пеевски и Борисов отпред ГЕРБ и Движение за права и свободи нямат място във властта, а болшинството ще е изцяло според с това изказване, без да е нужно изключително увещание. Нетният резултат и за двете обединения ще е отрицателен. Капанът на „ сглобката “ в действителност се е трансформирал в това, което в теорията за рационалния избор се назовава Дилема на пандизчията: сякаш рационално настоящи играчи в името на личния си интерес стигат до резултати, които са отрицателни за тях като цяло.

Смяната на Мустафа Карадайъ в Движение за права и свободи дава опция за решение на лидерския проблем и в тази партия, а заради скачеността ѝ с ГЕРБ – и в Борисовата групировка. Но, уви, посоката, в която текат събитията – одобряване на лидерските постове и на Пеевски, и на Борисов, прави клопката на „ сглобката “ непреклонен. Удивително е по какъв начин от забележимото наличие на ГЕРБ изчезнаха всички евентуални наследници на Борисов – в акцията останаха единствено Борисов и Делян Добрев, като въплъщението на реваншистките настроения на Борисов по отношение на ПП-ДБ. В последна сметка една партия е мощна, когато има вероятност за съществуването ѝ и след избрани водачи. И Движение за права и свободи, а и ГЕРБ имат капацитет за такова битие и може би е време да го осъществят.

Най-вероятно е обаче клопката на „ сглобката “ да продължи да съществува най-малко до европейските избори – на правилото, че до тогава я камилата, я камиларят. Време е обаче за по-трезво осмисляне на действителностите и за по-разумни дейности с мисъл за бъдещето на страната и нейната европейска вероятност.

Даниел Смилов

dw.com