Този септември е бил един от най-топлите за последните 90 години в България
Средните месечни температури са сред 16 и 23 градуса по Целзий, като имат отклоняване от месечната норма сред плюс 1 и плюс 4 градуса. Най-високата измерена температура е 37,2 градуса на 23 септември в Крумовград. В София – 32,2 градуса, също на 23 септември. Най-ниската минимална температура в станция в обитаемо място е 2,1 градуса на 12 септември в Чепеларе, а най-ниската измерена температура е на връх Мусала на 28 септември – минус 1,3 градуса.
В по-голямата част от страната месечните суми на дъжда са сред 1 и 120% от климатичната норма. Само в част от Рило-Родопската област има станции с месечна сума на дъжда до 200% от нормата, а по Южното Черноморие и в Странджа – до 493% (Ахтопол). Средно за страната този септември е с по-малко превалявания от миналогодишния, само че с повече от септември 2021 година, регистрират от Национален институт по метеорология и хидрология. Най-голямото измерено 24-часово количество дъжд е 207 mm от дъжд в с. Кости, обл. Бургас, на 5 септември. Обилният дъжд в региона на Странджа през интервала 4-6 септември аргументи злополучие.
1–3 септември: Температурите са по-високи от нормалните. На 2 септември съвсем по едно и също време пораждат четири пожара в Сакар планина, по границата с Турция, на територията на общините Свиленград и Тополовград, където е оповестено бедствено състояние. Топлото време и поривистият вятър спомагат за разрастването на пожарите. Огънят обгръща 10 000 хектара пасища и бадемови дръвчета. Налага се евакуация на жителите на свиленградските села Варник и Маточина.
4–5 септември: С прекосяването на циклон през южната част от Балканите в България се основава валежна конюнктура, със обилни превалявания, изключително в югоизточната част на страната, където са подсилени и по орографски аргументи, както и от близостта на Черно море като спомагателен източник на топлота и влага. В крайните югоизточни региони е оповестено бедствено състояние, като най-тежко обиден е град Царево. Компрометирани са стените на два язовира, реките излизат от коритата си, изцяло или отчасти са разрушени 13 моста. Придошлите води завличат в морето коли и каравани, наводняват улици и хотели, задействат свлачища. Селища и къмпинги са евакуирани, обитаеми места, основно в общини Царево и Малко Търново, остават без ток и вода, затворени са пътища. На 5 септември четирима души изгубиха живота си във водната буря в Царево.
Основните количества дъжд, измерени в метеорологичните станции на Национален институт по метеорология и хидрология в региона на бедствието, са регистрирани в интервала от към 23:30 часа на 4 септември до 15:00–15:30 часа на 5 септември (около 16 часа валеж): с. Кости – над 329.3 mm (l/m²), или 444% от месечната климатична норма, гр. Ахтопол – 253 mm (над 466% от нормата), и с. Граматиково – 288.4 mm (423% от нормата).
6–8 септември: След отминаването на циклона преваляванията последователно стопират, дневните температури се покачват.
9–14 септември: Налягането от запад-северозапад продължава да се покачва. Времето е най-вече слънчево и умерено. Температурите се покачват и оптималните в множеството места, като се изключи Черноморието, доближават 30–35 градуса.
15 септември: През нощта против 15 септември над страната минава леден атмосферен фронт. На места през нощта, както и денем в следобедните часове има краткотрайни превалявания и гръмотевици. В множеството региони преваляванията са слаби и умерени, само че в Родопите са регистрирани и по-значителни количества. Температурите се намаляват с 3 до 5 градуса.
16–17 септември: Въздушната маса над страната остава неустойчива. В доста региони има превалявания, съпроводени с гръмотевици. По-интензивни феномени и обилни превалявания има в Югозападна България, Родопите и в североизточните региони. Температурите се намаляват с още 3–4 градуса.
18–23 септември: България е на границата на обширна и дълбока циклонална област на северозапад и антициклон на изток. Времето е най-вече слънчево, с развиване на обособени купесто-дъждовни облаци и изолирани краткотрайни превалявания и гръмотевици основно в западната половина от страната. Температурите още веднъж се покачват и оптималните през последните дни на интервала в множеството региони са над 30 градуса, тук-там доближават 36–37 градуса.
24–28 септември: По студения фронт на циклона в северозападната част на Балканите се образува дребен циклонален ураган, който бързо се реалокира на юг. Северната половина от Балканите остава в периферията на антициклона над Източна Европа. Над България се усилва североизточният вятър. Времето е изменчиво, относително топло за интервала, въпреки че дневните температури се намаляват. Краткотрайни превалявания има през първия ден в северозападните региони, а през последния – в южните и източните. Валежите са най-вече слаби, само че на обособени места има регистрирани и по-големи количества.
29–30 септември: С отминаването на циклона в южната част от Балканите, се чака месецът да приключи със умерено и топло за интервала време, се споделя в справката на Национален институт по метеорология и хидрология.
