От Омир до Едгар Алън По - епидемии и пандемии в литературата преди 20-и век
Мерките, наложени в България и съвсем на всички места по Земята, наподобяват на излезли от апокалиптичен филм за края на света, по тази причина не е чудно, че в този момент съвсем всички са решили да си напомнят филми като “Зараза” и “12 маймуни”.
Литературата на 20-и век е цялостна с сходни книги, като измежду най-популярните си остават “Щамът Андромеда” на Майкъл Крайтън и големият разказ “Сблъсък” на Стивън Кинг. Но в случай че си мислите, че огромните епидемии са намерили място в литературата чак през 20-и век, доста се лъжете.
Още в една от най-ранните европейски произведения може да се откри информация за смъртоносна болест, която поразява доста хора. В “Илиада” Омир написа за чума, изпратена върху бойците от господ Аполон.
Големите пандемии от предишното също са дали отражение в литературата на съвременниците си. В “Декамерон” на Джовани Бокачо , който е станал очевидец на Черната чума, лишила живота на съвсем половината население на Европа, става дума за група хора, самоизолирали се надалеч от цивилизацията, с цел да се предпазят от вируса.
През 19-и век готическата писателка Мери Шели , която е най-известна с романа си “Франкенщайн”, написа книгата си “Последният човек”, която се смята за първият постапокалиптичен разказ. В него тя показва съмнение, че властимащите биха могли да се оправят с голяма пандемия, която може да унищожи света.
Недоверие към ръководещите демонстрира и Едгар Алън По в книгата си “Маската на Алената смърт”, в която става дума за група благородници, които изоставят поданиците си, когато се появява зараза от смъртоносна болест. В последна сметка обаче заболяването застига и тях и всички умират.
На уеб страницата LadyZone.bg може да прочетете още по тематиката:
Зарази, епидемии и пандемии в класическата литература От Омир до Едгар Алан По - огромните епидемии постоянно са били част от международната литература даже преди 20-и век
Литературата на 20-и век е цялостна с сходни книги, като измежду най-популярните си остават “Щамът Андромеда” на Майкъл Крайтън и големият разказ “Сблъсък” на Стивън Кинг. Но в случай че си мислите, че огромните епидемии са намерили място в литературата чак през 20-и век, доста се лъжете.
Още в една от най-ранните европейски произведения може да се откри информация за смъртоносна болест, която поразява доста хора. В “Илиада” Омир написа за чума, изпратена върху бойците от господ Аполон.
Големите пандемии от предишното също са дали отражение в литературата на съвременниците си. В “Декамерон” на Джовани Бокачо , който е станал очевидец на Черната чума, лишила живота на съвсем половината население на Европа, става дума за група хора, самоизолирали се надалеч от цивилизацията, с цел да се предпазят от вируса.
През 19-и век готическата писателка Мери Шели , която е най-известна с романа си “Франкенщайн”, написа книгата си “Последният човек”, която се смята за първият постапокалиптичен разказ. В него тя показва съмнение, че властимащите биха могли да се оправят с голяма пандемия, която може да унищожи света.
Недоверие към ръководещите демонстрира и Едгар Алън По в книгата си “Маската на Алената смърт”, в която става дума за група благородници, които изоставят поданиците си, когато се появява зараза от смъртоносна болест. В последна сметка обаче заболяването застига и тях и всички умират.
На уеб страницата LadyZone.bg може да прочетете още по тематиката:
Зарази, епидемии и пандемии в класическата литература От Омир до Едгар Алан По - огромните епидемии постоянно са били част от международната литература даже преди 20-и век
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ