Нов съвет ще проверява чуждестранните инвестиции в България
Междуведомствен съвет за скрининг на директните задгранични вложения ще ревизира задграничните планове, които са от голяма важност за националната сигурност на България. Той бе основан с промени в Закона за поощряване на вложенията с гласовете на съдружните сътрудници ГЕРБ, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и Движение за права и свободи.
Проектът бе импортиран от Движение за права и свободи още през лятото на предходната година, като Движението тогава се обоснова с „ растеж на зловредните вложения в международен мащаб, изключително съветски “.
Предложението действително съставлява транспониране на европейска инструкция от 2019 година, а съгласно Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) в целия Европейски съюз има единствено две страни, които нямат подобен механизъм – България и Кипър.
Междуведомственият съвет ще преглежда вложения, свързани със сигурността и публичния ред в сфери като сериозна инфраструктура, енергетика, превоз, опазване на здравето, защита, финанси, телекомуникации.
Министърът на нововъведенията и растежа Милена Стойчева счита, че макар забавянето на механизма за скрининг с към четири години, въвеждането му в този момент е „ напълно навременно и ще разреши на България да обезпечи надеждна среда за вложения “.
Във въпросния Съвет влиза министъра на нововъведенията и растежа, представители на няколко други министерства, както и на регулаторите и на разследващите организации. Той е под шапката на Министерския съвет, който в период до 6 месеца би трябвало да одобри устав за активността на новото звено.
Кой попада под скрининг?
На скрининг ще подлежат вложения, които съставляват придобиване на 10% и повече от капитала на дружество или вложения над 2 млн. евро. Под скрининг ще бъдат и вложения, направени от компании, в чийто капитал присъединяване имат юридически или физически лица от страна отвън Европейския съюз. Под скрининг ще са и придобивания на сдружения с повече от 10 чиновници и годишен оборот от над 2 млн. евро за миналата година. Под скрининг попадат и всички задгранични вложения, които правят действия, свързани с петрол, както и всички директни задгранични вложения от Русия или Беларус. По предложение на членове на Съвета ще може да се преглеждат и други вложения по изключение.
Всеки вложител, който извършва критериите за скрининг, би трябвало да подаде заявление за издаване на позволение посредством Българската организация за вложения (БАИ) до новосформирания Съвет. Инвеститор, който даде неточна или непълна информация или реализира инвестиция без позволение предстои на санкция в размер на 50 хиляди лева
Съветът пък има 45 дни, с цел да вземе решение по подаденото заявление. Срокът може да бъде удължаван един път с 30 дни. По убеждение на членовете на Съвета те може да изискат по съответния проблем и мнение от Европейската комисия или национални органи.
В някои случаи Съветът може да даде така наречен " условно позволение " за инвестиция, което да включва рестриктивни ограничения, като ограничение на правото на благосъстоятелност до 20% от капитала, наставления за отбрана на персонални данни и други.
Идеята е новото звено да защищава българската стопанска система от вложения с " разяждащ " капитал, т.е. вложения или придобивания, които имат капацитета да навредят на националната сигурност и публичен ред. В това звено следва да влязат представители на няколко министерства и служби за сигурност.
Законодателните ремонти не бяха подкрепени от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “, съгласно които това е „ ненужно бюрократично звено “ и „ следващ опит за налагане на още един орган, с цел да може да има рекет върху компаниите “.
Проектът бе импортиран от Движение за права и свободи още през лятото на предходната година, като Движението тогава се обоснова с „ растеж на зловредните вложения в международен мащаб, изключително съветски “.
Предложението действително съставлява транспониране на европейска инструкция от 2019 година, а съгласно Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) в целия Европейски съюз има единствено две страни, които нямат подобен механизъм – България и Кипър.
Междуведомственият съвет ще преглежда вложения, свързани със сигурността и публичния ред в сфери като сериозна инфраструктура, енергетика, превоз, опазване на здравето, защита, финанси, телекомуникации.
Министърът на нововъведенията и растежа Милена Стойчева счита, че макар забавянето на механизма за скрининг с към четири години, въвеждането му в този момент е „ напълно навременно и ще разреши на България да обезпечи надеждна среда за вложения “.
Във въпросния Съвет влиза министъра на нововъведенията и растежа, представители на няколко други министерства, както и на регулаторите и на разследващите организации. Той е под шапката на Министерския съвет, който в период до 6 месеца би трябвало да одобри устав за активността на новото звено.
Кой попада под скрининг?
На скрининг ще подлежат вложения, които съставляват придобиване на 10% и повече от капитала на дружество или вложения над 2 млн. евро. Под скрининг ще бъдат и вложения, направени от компании, в чийто капитал присъединяване имат юридически или физически лица от страна отвън Европейския съюз. Под скрининг ще са и придобивания на сдружения с повече от 10 чиновници и годишен оборот от над 2 млн. евро за миналата година. Под скрининг попадат и всички задгранични вложения, които правят действия, свързани с петрол, както и всички директни задгранични вложения от Русия или Беларус. По предложение на членове на Съвета ще може да се преглеждат и други вложения по изключение.
Всеки вложител, който извършва критериите за скрининг, би трябвало да подаде заявление за издаване на позволение посредством Българската организация за вложения (БАИ) до новосформирания Съвет. Инвеститор, който даде неточна или непълна информация или реализира инвестиция без позволение предстои на санкция в размер на 50 хиляди лева
Съветът пък има 45 дни, с цел да вземе решение по подаденото заявление. Срокът може да бъде удължаван един път с 30 дни. По убеждение на членовете на Съвета те може да изискат по съответния проблем и мнение от Европейската комисия или национални органи.
В някои случаи Съветът може да даде така наречен " условно позволение " за инвестиция, което да включва рестриктивни ограничения, като ограничение на правото на благосъстоятелност до 20% от капитала, наставления за отбрана на персонални данни и други.
Идеята е новото звено да защищава българската стопанска система от вложения с " разяждащ " капитал, т.е. вложения или придобивания, които имат капацитета да навредят на националната сигурност и публичен ред. В това звено следва да влязат представители на няколко министерства и служби за сигурност.
Законодателните ремонти не бяха подкрепени от Българска социалистическа партия, „ Възраждане “ и „ ИТН “, съгласно които това е „ ненужно бюрократично звено “ и „ следващ опит за налагане на още един орган, с цел да може да има рекет върху компаниите “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ