Дармендра Канани: Сега е моментът да се излезе с голяма дългова емисия на пазарите
Международният валутен фонд ( МВФ) занижи прогнозните си за растеж на европейската стопанска система тази година . Според основаната във Вашингтон институция тази година в Европа ще има растеж от 4,5%, което е с 0,2 пункта по-ниско по отношение на октомврийската прогноза. Европейският проект за възобновяване и резистентност стъпва на доста комплицирани правила, а новите разновидности на Covid-19 и бавната имунизация са главният риск пред възобновяване, считат още от фонда и предизвестяват, че рецесията ще нанесе рани върху европейската стопанска система и в средносрочен проект .
Прогнозите са само „ за сверяване на часовника “, разяснява в изявление за „ Събота 150 “ Дармендра Канани от мозъчния концерн „ Приятели на Европа “. Той напомни, че към този момент Европа е вложила доста пари в преодоляването на икономическия потрес, само че не трябва да „ напомпва “ растежа с в допълнение наливане на средства без отчетност за тяхната успеваемост. Бавното и стабилно възобновяване, както и зелената и цифрова промяна, са пътят към дълготрайната непоклатимост, безапелационен е икономистът.
Дармендра Канани не приема рецензиите за постепенно обезпечаване на фискални тласъци по проекта за възобновяване и резистентност, макар че такива се чуват освен от специалистите във Вашингтон, само че и от политически водачи в доста от европейските столици:
„ Трябва с доста огромно внимание да следим по какъв начин средствата ще бъдат употребявани и какви ще бъдат националните проекти на страните членки. Някои от тях към момента са в средата на подготовката им, други - покрай приключването им. Това е първата точка. Втората е, че парите би трябвало в действителност да бъдат ориентирани към верните ограничения. За държавните управления е доста елементарно просто да ги получат, да попълнят празнините в хазните си и да продължат по остарелия метод, като че ли нищо не е станало.
Именно това е разликата. Средствата по „ Следващото потомство Европейския съюз “ и Плана за възобновяване и резистентност би трябвало да оказват помощ на страните - членки да настроят стопанските системи си по метод, по който ще бъдат доста по-устойчиви, по-зелени и обърнати към цифровото бъдеще. Не бива да забравяме, че това не са пари единствено за една година, а за четири, пет до шест години.
Това ще отнеме време, в действителност към този момент лишава време. Плановете са основни, когато приказваме по какъв начин ще бъдат осъществени. А дали са положителни, времето ще покаже. Знам, че това изказване звучи доста неуместно, само че е по този начин. Зависи от качеството на проектите. Страните членки би трябвало дружно да решат в какво ще бъдат вложени средствата - в по-екологични политики, в цифрови планове или в основаването на работни места. След това би трябвало да бъде оценено въздействието на тези вложения. Дали те в действителност са основали работни места, дали са помогнали за по-екологичен бизнес и имат ли повече хора достъп до новаторски цифрови технологии, които вършат промишленостите по-модерни? Именно това е в основата на проекта, по който ще се обезпечи финансиране.
Само че доста специалисти означават, че в случай че няма задоволително финансиране в този момент и незабавно, Европа ще изостане доста във възобновяване си. Вие не споделяте ли това безпокойство?
Фискални и парични тласъци към този момент се употребяват. Мерките идват една след друга. Експертите и анализаторите не помнят обстоятелството, че ние прекосяваме през най-голямата финансова рецесия. Всички дейности, които сме подхванали до момента, са типичен стопански принадлежности, без значение дали са в полето на фискалните или паричните тласъци. Тези принадлежности работят по нормалния метод. Нека не забравяме, че част от страните членки имат най-големите дефицити, откогато съществуват или най-малко от 30-те години на предишния век. Много от тях нямат особена опция да заплащат задълженията си само от данъчните приходи. Заради това сме изправени пред доста комплицирана задача.
Съгласен съм, че би трябвало да мислим по какъв начин да подтикваме пазара с инжектирането на повече пари в него. Също по този начин обаче ние би трябвало да сме сигурни, че ще реализираме баланс, при който европейските стопански системи ще съумеят да създадат крачката към по-зелен и цифров преход. Ако има нещо, което тази рецесия ни сподели, е, че устояваме на шока. За да можем да устоим и на идващ удар, би трябвало да сложим постоянни съществени. Именно това би трябвало да се случи в идващите пет до 10 години.
Струва ми се, че е доста елементарно на анализаторите да кажат, че се нуждаем от още пари, които да налеем в системата и просто да си затворим очите. Обстоятелствата не ни разрешават да постъпим по този метод. Не може просто да си заровим главата в пясъка. Смятам, че е належащо да има задоволително средства в системата, само че и да сме сигурни, че слагаме основите на нашето общо бъдеще.
Да не се окаже, че нашето общо бъдеще е да спасяваме страни от дългово тресавище? Италия, Испания, Франция много бързо потъват в него, само че когато обърнем внимание на казуса, цяла Европа ще затъне с тях.
Когато приказваме за високата задлъжнялост, мисля, че би трябвало да помислим в малко по-широк проект. Удивително е какъв брой бързо губим спомен за времената преди рецесията. Още тогава имаше страни, които прекосяваха през сложен стопански интервал. Франция, само че освен - Испания и Португалия, имаха доста мощни стопански интервали, само че рецесията - както заболяването прави с човешкото тяло, сподели, че през тези интервали те не са съумели да решат проблемите си. Следователно те се задълбочиха и в този момент обстановката наподобява доста зле.
Не желая да се оправдавам от името на Европейския съюз. Смятам, че бяха нужни по-ранни и по-бързи дейности, само че в този момент обстановката е такава. Стигнали сме дотук и няма по какъв начин да променим нещата. Именно по тази причина би трябвало да сме обединени и да приемем този пакет оптимално бързо, само че дано не забравяме, че даже няма инфраструктура, с която да боравим за нещо с толкоз огромен мащаб. Всички вървим по чужд път. Много е елементарно за специалистите да кажат - стопанските системи отслабват и ще продължат да отслабват. Истината е, че ние би трябвало да работим дружно и да сме сигурни, че отслабването на една стопанска система не е на цената на триумфа на друга. Нашите стопански системи са свързани, ние би трябвало да работим дружно.
Разочароващ е методът, подхванат от страните членки, в който те се вглеждат само в личните си стопански системи. Те не мислят по какъв начин да работят със прилежащите си страни, не работят върху паневропейски планове, които биха били доста добър метод да подкрепим общоевропейския промишлен прогрес. Не може 27-те да мислят единствено за себе си. България да вземем за пример би трябвало да работи със съседите си в Източна Европа и дружно да улесните съдействието на Германия и Франция с страните от този район.
По този метод ли си обяснявате решението на Конституционния съд в Германия или пък към момента отсъстващите ратификации от някои страни членки? Всичко това може да попречи на поемането на общ дълг, което е в основата на възстановителния проект?
Мисля, че решението на немския съд и забавените ратификации в някои членки демонстрира недоумение на спешността на обстановката, в която се намира целият Европейски съюз. Говорим за неотложност в международен мащаб. Нека не забравяме, че ние прекосяваме през две рецесии - финансова и здравна. Много е разочароващо, че някои от членките гледат единствено себе си като че ли нищо не се е трансформирало фундаментално и животът си върви както досега.
Това е извънредно пренебрежение към всички погубени от пандемията животи, към банкрутиралите бизнеси, към смяната, което ни се случва като общество. Никога не сме си представяли, че ще живеем по метода, по който ни се постанова в този момент. Неуважително е към опита, който трупаме в тези времена, да продължим по остарелия метод. Това не може да бъде. Ще го кажа непосредствено на хората, които считат да ръководят рецесията по този метод. Не можете да мислите единствено за себе си, тъй като няма да стигнете надалеч. Това е урокът ни от последната година.
Европейската комисия възнамерява да заема от пазарите дълг за към 150 милиарда евро годишно до 2026 година Способен ли е пазарът да поеме подобен мащаб?
Икономистите имат разнообразни отзиви по този въпрос, тъй като принадлежат към разнообразни школи. Ако в миналото е имало време, в което може да се заложи на пазара, то е точно в този момент. Това е най-сигурното място, сега финансирането през пазара е на доста ниска цена. От една страна това в действителност е най-хубавото време, с цел да се сътвори исторически най-голямото вдишване на държавен дълг. От друга обаче ми се коства, че би трябвало да мислим с известна паника за пазарните съмнения. Това, което сме виждали преди, е, че пазарните играчи работят прочувствено, а не рационално. Един от рисковете е да не се окаже, че управляваме обстановката по метод, по който в последна сметка ще имаме по-голям проблем, в сравнение с първоначално.
Живеем в извънредно непредвидими времена. Възможно е да се случи нещо в някоя част на Китай, в Съединените щати или където и да е по света, което да повлияе на дълговите пазари. Разбира се, това ще има отражение и при нас. Ето за какво са ни нужни уравновесен метод и гаранции, които да обезпечат общоевропейските дългови облигации.
Усещам, че виждате Европа като бегач на дълги дистанции в постигането на резистентност. Не се ли притеснявате обаче, че Съединените щати и Китай ще ни изпреварят - и на късите дистанции, и в последна сметка - в маратонското „ възстановително “ тичане?
Мисля, че Китай е доста характерен случай. Дори ми се коства доста мъчно и ненапълно неуместно да се съпоставя Европа с Китай, защото там моделът на ръководство е напълно друг. Това, което споделям, е, че по-добрият метод е да не се впускаме във възобновяване, основано на осъществяването на някакви безапелационни прогнози и стъпващо върху несъществуващи основи. Трябва да подходим в средносрочен проект. Помислете за Югоизточна Европа във връзка с икономическата непоклатимост. Възстановяването няма да стане за шест месеца. Необходим е капиталов проект за две, три години. Това ще направи европейската стопанска система мощна и устойчива в дълготраен проект.
Интервюто с Дармендра Канани можете да чуете в звуковия файл.
Прогнозите са само „ за сверяване на часовника “, разяснява в изявление за „ Събота 150 “ Дармендра Канани от мозъчния концерн „ Приятели на Европа “. Той напомни, че към този момент Европа е вложила доста пари в преодоляването на икономическия потрес, само че не трябва да „ напомпва “ растежа с в допълнение наливане на средства без отчетност за тяхната успеваемост. Бавното и стабилно възобновяване, както и зелената и цифрова промяна, са пътят към дълготрайната непоклатимост, безапелационен е икономистът.
Дармендра Канани не приема рецензиите за постепенно обезпечаване на фискални тласъци по проекта за възобновяване и резистентност, макар че такива се чуват освен от специалистите във Вашингтон, само че и от политически водачи в доста от европейските столици:
„ Трябва с доста огромно внимание да следим по какъв начин средствата ще бъдат употребявани и какви ще бъдат националните проекти на страните членки. Някои от тях към момента са в средата на подготовката им, други - покрай приключването им. Това е първата точка. Втората е, че парите би трябвало в действителност да бъдат ориентирани към верните ограничения. За държавните управления е доста елементарно просто да ги получат, да попълнят празнините в хазните си и да продължат по остарелия метод, като че ли нищо не е станало.
Именно това е разликата. Средствата по „ Следващото потомство Европейския съюз “ и Плана за възобновяване и резистентност би трябвало да оказват помощ на страните - членки да настроят стопанските системи си по метод, по който ще бъдат доста по-устойчиви, по-зелени и обърнати към цифровото бъдеще. Не бива да забравяме, че това не са пари единствено за една година, а за четири, пет до шест години.
Това ще отнеме време, в действителност към този момент лишава време. Плановете са основни, когато приказваме по какъв начин ще бъдат осъществени. А дали са положителни, времето ще покаже. Знам, че това изказване звучи доста неуместно, само че е по този начин. Зависи от качеството на проектите. Страните членки би трябвало дружно да решат в какво ще бъдат вложени средствата - в по-екологични политики, в цифрови планове или в основаването на работни места. След това би трябвало да бъде оценено въздействието на тези вложения. Дали те в действителност са основали работни места, дали са помогнали за по-екологичен бизнес и имат ли повече хора достъп до новаторски цифрови технологии, които вършат промишленостите по-модерни? Именно това е в основата на проекта, по който ще се обезпечи финансиране.
Само че доста специалисти означават, че в случай че няма задоволително финансиране в този момент и незабавно, Европа ще изостане доста във възобновяване си. Вие не споделяте ли това безпокойство?
Фискални и парични тласъци към този момент се употребяват. Мерките идват една след друга. Експертите и анализаторите не помнят обстоятелството, че ние прекосяваме през най-голямата финансова рецесия. Всички дейности, които сме подхванали до момента, са типичен стопански принадлежности, без значение дали са в полето на фискалните или паричните тласъци. Тези принадлежности работят по нормалния метод. Нека не забравяме, че част от страните членки имат най-големите дефицити, откогато съществуват или най-малко от 30-те години на предишния век. Много от тях нямат особена опция да заплащат задълженията си само от данъчните приходи. Заради това сме изправени пред доста комплицирана задача.
Съгласен съм, че би трябвало да мислим по какъв начин да подтикваме пазара с инжектирането на повече пари в него. Също по този начин обаче ние би трябвало да сме сигурни, че ще реализираме баланс, при който европейските стопански системи ще съумеят да създадат крачката към по-зелен и цифров преход. Ако има нещо, което тази рецесия ни сподели, е, че устояваме на шока. За да можем да устоим и на идващ удар, би трябвало да сложим постоянни съществени. Именно това би трябвало да се случи в идващите пет до 10 години.
Струва ми се, че е доста елементарно на анализаторите да кажат, че се нуждаем от още пари, които да налеем в системата и просто да си затворим очите. Обстоятелствата не ни разрешават да постъпим по този метод. Не може просто да си заровим главата в пясъка. Смятам, че е належащо да има задоволително средства в системата, само че и да сме сигурни, че слагаме основите на нашето общо бъдеще.
Да не се окаже, че нашето общо бъдеще е да спасяваме страни от дългово тресавище? Италия, Испания, Франция много бързо потъват в него, само че когато обърнем внимание на казуса, цяла Европа ще затъне с тях.
Когато приказваме за високата задлъжнялост, мисля, че би трябвало да помислим в малко по-широк проект. Удивително е какъв брой бързо губим спомен за времената преди рецесията. Още тогава имаше страни, които прекосяваха през сложен стопански интервал. Франция, само че освен - Испания и Португалия, имаха доста мощни стопански интервали, само че рецесията - както заболяването прави с човешкото тяло, сподели, че през тези интервали те не са съумели да решат проблемите си. Следователно те се задълбочиха и в този момент обстановката наподобява доста зле.
Не желая да се оправдавам от името на Европейския съюз. Смятам, че бяха нужни по-ранни и по-бързи дейности, само че в този момент обстановката е такава. Стигнали сме дотук и няма по какъв начин да променим нещата. Именно по тази причина би трябвало да сме обединени и да приемем този пакет оптимално бързо, само че дано не забравяме, че даже няма инфраструктура, с която да боравим за нещо с толкоз огромен мащаб. Всички вървим по чужд път. Много е елементарно за специалистите да кажат - стопанските системи отслабват и ще продължат да отслабват. Истината е, че ние би трябвало да работим дружно и да сме сигурни, че отслабването на една стопанска система не е на цената на триумфа на друга. Нашите стопански системи са свързани, ние би трябвало да работим дружно.
Разочароващ е методът, подхванат от страните членки, в който те се вглеждат само в личните си стопански системи. Те не мислят по какъв начин да работят със прилежащите си страни, не работят върху паневропейски планове, които биха били доста добър метод да подкрепим общоевропейския промишлен прогрес. Не може 27-те да мислят единствено за себе си. България да вземем за пример би трябвало да работи със съседите си в Източна Европа и дружно да улесните съдействието на Германия и Франция с страните от този район.
По този метод ли си обяснявате решението на Конституционния съд в Германия или пък към момента отсъстващите ратификации от някои страни членки? Всичко това може да попречи на поемането на общ дълг, което е в основата на възстановителния проект?
Мисля, че решението на немския съд и забавените ратификации в някои членки демонстрира недоумение на спешността на обстановката, в която се намира целият Европейски съюз. Говорим за неотложност в международен мащаб. Нека не забравяме, че ние прекосяваме през две рецесии - финансова и здравна. Много е разочароващо, че някои от членките гледат единствено себе си като че ли нищо не се е трансформирало фундаментално и животът си върви както досега.
Това е извънредно пренебрежение към всички погубени от пандемията животи, към банкрутиралите бизнеси, към смяната, което ни се случва като общество. Никога не сме си представяли, че ще живеем по метода, по който ни се постанова в този момент. Неуважително е към опита, който трупаме в тези времена, да продължим по остарелия метод. Това не може да бъде. Ще го кажа непосредствено на хората, които считат да ръководят рецесията по този метод. Не можете да мислите единствено за себе си, тъй като няма да стигнете надалеч. Това е урокът ни от последната година.
Европейската комисия възнамерява да заема от пазарите дълг за към 150 милиарда евро годишно до 2026 година Способен ли е пазарът да поеме подобен мащаб?
Икономистите имат разнообразни отзиви по този въпрос, тъй като принадлежат към разнообразни школи. Ако в миналото е имало време, в което може да се заложи на пазара, то е точно в този момент. Това е най-сигурното място, сега финансирането през пазара е на доста ниска цена. От една страна това в действителност е най-хубавото време, с цел да се сътвори исторически най-голямото вдишване на държавен дълг. От друга обаче ми се коства, че би трябвало да мислим с известна паника за пазарните съмнения. Това, което сме виждали преди, е, че пазарните играчи работят прочувствено, а не рационално. Един от рисковете е да не се окаже, че управляваме обстановката по метод, по който в последна сметка ще имаме по-голям проблем, в сравнение с първоначално.
Живеем в извънредно непредвидими времена. Възможно е да се случи нещо в някоя част на Китай, в Съединените щати или където и да е по света, което да повлияе на дълговите пазари. Разбира се, това ще има отражение и при нас. Ето за какво са ни нужни уравновесен метод и гаранции, които да обезпечат общоевропейските дългови облигации.
Усещам, че виждате Европа като бегач на дълги дистанции в постигането на резистентност. Не се ли притеснявате обаче, че Съединените щати и Китай ще ни изпреварят - и на късите дистанции, и в последна сметка - в маратонското „ възстановително “ тичане?
Мисля, че Китай е доста характерен случай. Дори ми се коства доста мъчно и ненапълно неуместно да се съпоставя Европа с Китай, защото там моделът на ръководство е напълно друг. Това, което споделям, е, че по-добрият метод е да не се впускаме във възобновяване, основано на осъществяването на някакви безапелационни прогнози и стъпващо върху несъществуващи основи. Трябва да подходим в средносрочен проект. Помислете за Югоизточна Европа във връзка с икономическата непоклатимост. Възстановяването няма да стане за шест месеца. Необходим е капиталов проект за две, три години. Това ще направи европейската стопанска система мощна и устойчива в дълготраен проект.
Интервюто с Дармендра Канани можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ