Българи в екипа от учени, открил човешки прародител в Европа
Международен екип от учени от Германия, Канада, Съединени американски щати и България се записаха в историята с впечатляващо изобретение. Те се натъкнаха на на скелетни остатъци от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. години в Германия. Находката радикално трансформира визиите за ранната еволюция на човешкото семейство. Информацията е на списание NATURЕ, заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
На 6 ноември списанието разгласява изложение на човекоподобна маймуна, нов жанр и тип, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на незнайния до момента примат, движещ се на два крайници, милиони години по-рано, в сравнение с се е считало, трансформира научните показа, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент.
Фосилните остатъци на новия за науката жанр и тип Danuvius guggenmosi са открити от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отсрочения до Хамершмиде, региона на Алгау, в Бавария. Водещите създатели на публикацията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките назовават рода " Данувиус " на името на келтско-римския господ на река Дунав, заради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на неповторима находка от съвсем 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо създание. Най-пълен е скелетът на мъжкия субект. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на непокътнати кости от крайниците, от пръстите и прешлените, откривателите са съумели да възстановят метода, по който Данувиус се е придвижвал. " За нас беше учудващо да установим какъв брой по-близки са някои от костите до човешките, спрямо тези на днешните човекопокобни маймуни ", отбелязва Мадлен Бьоме в проучването.
В съпоставяне с днешния човек, Данувиус е бил много по-дребен, достигал е на височина към 1 метър. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският субект е бил към 18 кг, а мъжкият - към 31 кг. Имал е плосък и необятен гръден панер, и удължени разясни прешлени, по-скоро като при индивида, което способства за слагане на центъра на тежестта над изправените бедра, при напредване на два крайници.
Откритието, което създателите на публикацията формулират, е обвързвано с метода на напредване на Данувиус. Изводът на откривателите е, че човешкият вървеж на два крайници евентуално се е появил, въпреки и за напредване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
" Можем да кажем, че Данувиус е тази изходна форма, от която по-нататък стартира, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят през днешния ден, а въпреки това - еволюцията на линията, водеща до актуалния човек ", споделя проф. Николай Спасов.
Той отбелязва, че има и нещо е изключително значимо в това изобретение. Съвсем до неотдавна се смяташе, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент. Преди две години наш екип разгласява две публикации, които демонстрираха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, разказан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин /според научната зоологична класификация/, т.е. първият пред-човек. Това значи, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е обвързвано с произхода на първите прародители, които водят към индивида. С находката от Германия на новата човекоподобна маймуна се вижда, че Европа е била извънредно значима за първите стъпки, водещи към индивида, разяснява проф. Спасов.
На 6 ноември списанието разгласява изложение на човекоподобна маймуна, нов жанр и тип, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на незнайния до момента примат, движещ се на два крайници, милиони години по-рано, в сравнение с се е считало, трансформира научните показа, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент.
Фосилните остатъци на новия за науката жанр и тип Danuvius guggenmosi са открити от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отсрочения до Хамершмиде, региона на Алгау, в Бавария. Водещите създатели на публикацията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките назовават рода " Данувиус " на името на келтско-римския господ на река Дунав, заради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на неповторима находка от съвсем 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо създание. Най-пълен е скелетът на мъжкия субект. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на непокътнати кости от крайниците, от пръстите и прешлените, откривателите са съумели да възстановят метода, по който Данувиус се е придвижвал. " За нас беше учудващо да установим какъв брой по-близки са някои от костите до човешките, спрямо тези на днешните човекопокобни маймуни ", отбелязва Мадлен Бьоме в проучването.
В съпоставяне с днешния човек, Данувиус е бил много по-дребен, достигал е на височина към 1 метър. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският субект е бил към 18 кг, а мъжкият - към 31 кг. Имал е плосък и необятен гръден панер, и удължени разясни прешлени, по-скоро като при индивида, което способства за слагане на центъра на тежестта над изправените бедра, при напредване на два крайници.
Откритието, което създателите на публикацията формулират, е обвързвано с метода на напредване на Данувиус. Изводът на откривателите е, че човешкият вървеж на два крайници евентуално се е появил, въпреки и за напредване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
" Можем да кажем, че Данувиус е тази изходна форма, от която по-нататък стартира, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят през днешния ден, а въпреки това - еволюцията на линията, водеща до актуалния човек ", споделя проф. Николай Спасов.
Той отбелязва, че има и нещо е изключително значимо в това изобретение. Съвсем до неотдавна се смяташе, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент. Преди две години наш екип разгласява две публикации, които демонстрираха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, разказан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин /според научната зоологична класификация/, т.е. първият пред-човек. Това значи, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е обвързвано с произхода на първите прародители, които водят към индивида. С находката от Германия на новата човекоподобна маймуна се вижда, че Европа е била извънредно значима за първите стъпки, водещи към индивида, разяснява проф. Спасов.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ