Медуза
Медузите са безгръбначни животни от вид Мешести, които дружно с коралите и анемоните принадлежат към група, наречена Cnidarians.
Особености на медузите
Медузите са построени от 90 до 95% вода. Те са формирани от няколко пласта: епидермис, гастродермис и компактен желеподобен пласт, наименуван мезоглея, който обгръща вътрешната им конструкция. Тялото им наподобява като камбанка, от която излизат голям брой пипала. Някои типове медузи имат две дузини очи - не примитивни, чувствителни на светлина петна от кафези, както при други морски безгръбначни, а очи с същински очни ябълки, формирани от лещи, ретини и роговици. Тези очи са сдвоени към обиколката на камбанката, едно ориентирано нагоре, едно ориентирано надолу - това дава на този тип медузи 360-градусов диапазон на зрение, което го прави най-развития зрителен уред при което и да е живо създание.
Продължителността на живота при медузите може да варира от няколко часа до няколко години. Външният тип на медузите е извънредно разнороден - съгласно типа могат да имат разнообразни форми и величина на телата, както и цветове. Най-често телата им са с величина в диаметър от към 2 до 40 см. Най-голямата е медузата от типа Cyanea capillata, която може да доближи камбана с диаметър над 2 м и тегло до 200 кг. Най-малката е медузата от типа Irukandji, която доближава размери единствено към 1.7 см и тежи под 2.8 г.
Пипалата на тези безгръбначни са покрити с жилещите кафези и се употребяват както за отбрана против хищници, по този начин и като мощно оръжие за залавяне на плячка. Когато влязат в контакт със своите жертви, нематоцистите (клетки, цялостни с отрова), които се намират в пипалата, освобождават “харпуните ” си и отделят токсично вещество, което сковава жертвата. Пипалата по-късно придърпват жертвата по-близо и оказват помощ за поглъщането на хванатото животно. Изключение вършат медуците от типа Rhizostomae, които нямат пипала.
Ужилване от медуза е извънредно неприятно чувство, а това на някои типове медузи даже може да ви убие. Страничните резултати на ужилването могат да бъдат пареща болежка, главоболие, повръщане, диария, гадене, зачервяване или отичане на кожата, проблеми с дишането, преглъщането и говоренето, както и трептене, потене и сърцетуптене.
Медузите нямат централна нервна система, кръвоносна система и дихателна система, както и мозък. Липсата на мозък значи, че медузите не жилят за, а по инстинкт - в случай че не приказваме за типа Chironex fleckeri, който може да се управлява дейно, даже и без мозък. Този тип медуза има 3 милиона жилещи кафези на всеки сантиметър от пипалата си.
Снимка: pixabay.com Chironex fleckeri медузите са виновни за най-малко една гибел годишно във водите към Австралия, и са умъртвили 67 души от 1883 година насам, когато управляващите са почнали да документират случаите. Общият брой на смъртните случаи може и да е по-голям, защото доста от тях, приписвани на инфаркт или удавяне, биха могли да бъдат породени от тази мощно токсична медуза.
Местообитание на медузите
Естествената среда на медузите е извънредно огромна и разнообразна, защото те са мощно адаптивни и могат да живеят във всевъзможен тип океански води. С над 2000 типа медузи те са съумели да намерят голям брой места, където да се усещат чудесно.
Някои типове живеят в студената арктическа вода, а други живеят в топлите тропически води. Някои избират океанското дъно, до момента в който други се стремят да са покрай повърхността. Някои могат да бъдат открити във вътрешността в океана, само че ще намерите и такива, които се срещат покрай брега.
Промените в температурата на водата могат да дефинират шанса им за оцеляване и потребността от търсене на ново място за живеене. Количеството храна - също.
Хранене на медузите
Медузите са месоядни животни и могат бързо да усилят размерите си и да се развъждат в огромни количества, когато храната е в обилие. Ако обаче храната е нищожна, те могат да станат по-малки.
Медузите имат елементарна анатомия, която обаче е доста ефикасна. Хранят се главно с зоопланктон, дребни ракообразни, хайвер, а в някои случаи - дребни риби и други медузи. Някои медузи обаче ядат каквото имат към себе си (без те да мърдат), извличайки от водата дребни животни и водорасли (фитопланктон). Някои от организмите, които медузите ядат, са прекомерно дребни, с цел да се видят от човешкото око.
Поведение на медузите
Какво знаем за държанието на медузите? Те най-често мигрират напролет, развъждат се през лятото и умират през есента, само че това зависи и от типа медуза, несъмнено.
Те прекарват целия си живот в тичане от хищници, търсене на сътрудник за размножаване и ловуване или търсене на храна.
Медузите нормално се оставят на водата да ги носи, само че от време на време може да ги видите и да плуват. Плуването им се получава посредством ритмични пулсации на камбанката им. Отстрани придвижването наподобява като че ли чадър бива отварян и затварян постепенно. Движението се координира от доста елементарна нервна система и от сетивни органи по ръба на тялото, които са чувствителни към светлината, гравитацията и химикалите във водата.
Медузите са мудни плувци, само че скоростта и ниската водоустойчивост не са толкоз значими за тях, тъй като те нормално се оставят на теченията да ги носят, даже когато се хранят. За тях е по-важно придвижванията им да основават течение, при което водата (която съдържа храната им) доближава храната в обсега на пипалата им.
Размножаване на медузите
Медузите се развъждат най-често през лятото. За да се възпроизвеждат, мъжки и женски медузи освобождават сперматозоиди и яйца във водата. След оплождането се развиват ларви, които се заселват на морското дъно и в следствие се трансформират в полипи. От тези полипи посредством асексуално възпроизвеждане се развиват нови медузи, въпреки че това може да отнеме месеци и даже години.
Отглеждане на медузите
Жизненият цикъл на медузата стартира от имобилен полип (сцифистома), където асексуално от горната част на млада медуза се отделя “пъпка ” и пада на морското дъно, която в следствие се трансформира в нова медуза. Порасналите медузи са или мъжки, или женски, само че се случва и да трансформират пола си с придвижване на възрастта.
Заплахи за медузите
Медузите са плячка за морски костенурки, раци, риби, делфини и сухоземни животни. Има към 124 типа риби и 34 други типове, за които се има вяра, че се хранят основно с медузи. Медузите постоянно откриват симбиотични или паразитни връзки с други типове - паразитните съвсем постоянно са опасност за медузите.
Известно е, че октоподите употребяват фрагменти от пипала на медузи като оръжия, а делфините са склонни да третират някои типове медузи като подводни фризбита. Медузите, съгласно някои хора, се смятат за деликатес на доста места.
Медузите надалеч не са заплашен тип, а се усилват, местейки се в среди, които са били повредени или унищожени за други морски същества.
Интересни обстоятелства за медузите
- Някои медузи могат да светят в тъмното - те имат биолуминесцентни органи, които излъчват светлина;
- Медузите могат да се клонират - в случай че една медуза е разрязана на две, частите могат да се регенерират и да се трансфорат в две нови медузи;
- Някои медузи са " безсмъртни " - подобен тип медуза е Turritopsis nutricula, която може да се върне назад към положение на полип, когато е застрашена и да стартира отначало цикъла на живота си;
- Прахът от медузи се е употребявал за изработката на осолен карамел - група гимназисти в Япония е измислила рецепта за осолен карамел, в която се употребяват медузи на прахуляк.
