Деян Денев: Бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности
Медицината става все по-прецизна, а медикаментите – за все по-конкретни пациенти. За да се подсигурява по-бърз достъп на нуждаещите се пациенти до новите лечения, те биха могли да бъдат въвеждане по отношение на индикацията за съответен пациент, а заплащането да е по отношение на постигнатия резултат. Това сподели по време на семинара за публицисти на тематика „ Защо се бавят новите медикаменти и по какъв начин да съкратим чакането за пациентите? “ изпълнителният шеф на ARPharM Деян Денев.
Той посочи, че в случай че терапия, която е приложена на петима пациенти, даде резултат при четирима от тях, за петия, при който няма резултат, НЗОК би могла да заплати лечението на доста по-ниска цена. Освен това фармацевтичните нововъведения биха могли да стига до българските пациенти по-бързо, в случай че новите медикаменти се включват в системата на възнаграждение от НЗОК два пъти годишно, а не един път, както е в този момент.
Деян Денев акцентира, че сега фармацевтичния бранш в света създава 1813 нови онкологични лечения, 599 за сърдечносъдови болести, 475 за диабет, 159 за ХИВ/ СПИН, 1121 имунологични лечения, 1256 за инфекциозни болести, 511 за психологично здраве и 1329 за неврологични болести. „ Това обаче не значи, че всички те ще доближат до последна фаза и ще получат позволение за приложимост. Означава обаче, че терапиите се уточняват. От утвърдените през интервала 2017-2020 година 41 лечения, едвам 17 са налични в България. Това значи, че съответен пациент с избрана генна разновидност, няма да има достъп до съществуваща за неговия случай терапия. Същевременно пациентът няма и да е осведомен за съответната генна разновидност, тъй като такива проучвания не се вършат “, сподели още той.
Директорът на ARPharM се спря в детайли на разноските за лекарства, които всяка година нарастват фрапантно. „ Ако през 2020 година обществените заплащания са били 1,453 милиарда лева, то през 2021 година те са 1,554 милиарда лева, а прогнозата за 2022 година е за 1,604 милиарда лева Публичните чисти разноски за лекарствени артикули на глава от популацията след Данък добавена стойност и отстъпки в € нарастват с 6%– от 94 евро през 2017 година на 105 евро през 2019 година по данни на EFPIA, и са повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Същевременно обаче бюджетът за опазване на здравето нараства доста по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 година 30% от публичните разноски за здраве са се падали на медикаментите, през 2022 година заплащанията за лекарства са към този момент под 23% от общия здравен бюджет, който доближава 8.3 милиарда лева Компенсациите и отстъпките обаче, които фармацевтичната промишленост дава на НЗОК, с цел да покрие разликата сред действителните възходящи потребности на пациентите от лекуване и бюджета на НЗОК за медикаменти, се чака за 2022 година да надвишават 20% или 350 млн. лева Сумата, която фирмите връщат по Механизма е по-голяма от сумата за заплащания. Реално фирмите губят даже от самото въвеждане на продукта, чиято цена за тя е негативна в първата отчетна за реимбурсация година “, сподели Деян Денев.
По думите му фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система, позволявайки й да обезпечава лекарствено лекуване над опциите на бюджета. „ Тази кредитна линия обаче не може да нараства безкрайно, защото при прекомерно високи равнища на обезщетения фирмите освен нямат доходи от въвеждането на нови лечения, а на процедура осъществят загуби. Приблизително 20% от заплащанията на НЗОК за медикаменти ще се връщат от фармацевтичните компании през 2022 година (спрямо 17% през 2021). За последните 8 години пък направените отстъпки от фирмите в интерес на пациентите на НЗОК са над 1,500 милиарда лева “, сподели Денев.
Неустойчиво повишаване на отстъпки плюс непълен бюджет за медикаменти води до утежняване на достъпа до медикаменти и отдръпване на компании от България, сподели той. „ За да се подсигурява стабилността на лекарственото доставяне, през 2023 година бюджетът за медикаменти би трябвало да следва възходящите здравни потребности на популацията. Прогнозите демонстрират, че нужното нарастване на бюджета за 2023 година ще е 12%. Дори и при такова нарастване отстъпките и обезщетенията от фирмите към НЗОК за 2023 година ще доближат 370 млн. лева “, добави Деян Денев.
Генералният управител на IQVIA за България Лука Чичов напомни, че 31% от позволените за приложимост лечения сред 2017-2020 година от ЕМА са налични за българските пациенти посредством възнаграждение с обществени средства към началото на тази година при приблизително за Европа 46%. С най-хубав достъп до лечения е Германия, където едвам 13 от всички 160 медикаменти не са налични за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови медикаменти.
„ Докато пациентите в Германия чакат към 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този интервал е 764 дни “, сподели Чичов.
Според изпълнителния шеф на SAT Health Александър Алексиев бюджетното влияние на новите лечения за първата година спада от 46 млн. лева през 2020 година на 22 млн. лева през 2021 година, което е едвам 1,05% от бюджета на НЗОК за медикаменти през 2021 година
По думите му заплащанията на НЗОК за нови лекарствени лечения през годината на нахлуване на пазара са сред 1% и 3% от разноските на НЗОК за медикаменти и се компенсират изцяло от спадащите разноски за по-стари артикули, които са сред -6% и -9%.
„ С 12%-16% нарастват заплащанията на НЗОК за лекарства, които са на пазара от няколко години и са навлезли стабилно в клиничната процедура. Увеличението на бюджета на НЗОК за медикаменти за 2022 година от 7.4% по отношение на бюджета за миналата година към момента е незадоволително за покриване на възходящите чисти заплащания на НЗОК за лекарствени артикули през 2022 година, счита Алексиев.
Той посочи, че в случай че терапия, която е приложена на петима пациенти, даде резултат при четирима от тях, за петия, при който няма резултат, НЗОК би могла да заплати лечението на доста по-ниска цена. Освен това фармацевтичните нововъведения биха могли да стига до българските пациенти по-бързо, в случай че новите медикаменти се включват в системата на възнаграждение от НЗОК два пъти годишно, а не един път, както е в този момент.
Деян Денев акцентира, че сега фармацевтичния бранш в света създава 1813 нови онкологични лечения, 599 за сърдечносъдови болести, 475 за диабет, 159 за ХИВ/ СПИН, 1121 имунологични лечения, 1256 за инфекциозни болести, 511 за психологично здраве и 1329 за неврологични болести. „ Това обаче не значи, че всички те ще доближат до последна фаза и ще получат позволение за приложимост. Означава обаче, че терапиите се уточняват. От утвърдените през интервала 2017-2020 година 41 лечения, едвам 17 са налични в България. Това значи, че съответен пациент с избрана генна разновидност, няма да има достъп до съществуваща за неговия случай терапия. Същевременно пациентът няма и да е осведомен за съответната генна разновидност, тъй като такива проучвания не се вършат “, сподели още той.
Директорът на ARPharM се спря в детайли на разноските за лекарства, които всяка година нарастват фрапантно. „ Ако през 2020 година обществените заплащания са били 1,453 милиарда лева, то през 2021 година те са 1,554 милиарда лева, а прогнозата за 2022 година е за 1,604 милиарда лева Публичните чисти разноски за лекарствени артикули на глава от популацията след Данък добавена стойност и отстъпки в € нарастват с 6%– от 94 евро през 2017 година на 105 евро през 2019 година по данни на EFPIA, и са повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи страни от Европейски Съюз. Същевременно обаче бюджетът за опазване на здравето нараства доста по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 година 30% от публичните разноски за здраве са се падали на медикаментите, през 2022 година заплащанията за лекарства са към този момент под 23% от общия здравен бюджет, който доближава 8.3 милиарда лева Компенсациите и отстъпките обаче, които фармацевтичната промишленост дава на НЗОК, с цел да покрие разликата сред действителните възходящи потребности на пациентите от лекуване и бюджета на НЗОК за медикаменти, се чака за 2022 година да надвишават 20% или 350 млн. лева Сумата, която фирмите връщат по Механизма е по-голяма от сумата за заплащания. Реално фирмите губят даже от самото въвеждане на продукта, чиято цена за тя е негативна в първата отчетна за реимбурсация година “, сподели Деян Денев.
По думите му фармацевтичната промишленост на процедура кредитира здравната система, позволявайки й да обезпечава лекарствено лекуване над опциите на бюджета. „ Тази кредитна линия обаче не може да нараства безкрайно, защото при прекомерно високи равнища на обезщетения фирмите освен нямат доходи от въвеждането на нови лечения, а на процедура осъществят загуби. Приблизително 20% от заплащанията на НЗОК за медикаменти ще се връщат от фармацевтичните компании през 2022 година (спрямо 17% през 2021). За последните 8 години пък направените отстъпки от фирмите в интерес на пациентите на НЗОК са над 1,500 милиарда лева “, сподели Денев.
Неустойчиво повишаване на отстъпки плюс непълен бюджет за медикаменти води до утежняване на достъпа до медикаменти и отдръпване на компании от България, сподели той. „ За да се подсигурява стабилността на лекарственото доставяне, през 2023 година бюджетът за медикаменти би трябвало да следва възходящите здравни потребности на популацията. Прогнозите демонстрират, че нужното нарастване на бюджета за 2023 година ще е 12%. Дори и при такова нарастване отстъпките и обезщетенията от фирмите към НЗОК за 2023 година ще доближат 370 млн. лева “, добави Деян Денев.
Генералният управител на IQVIA за България Лука Чичов напомни, че 31% от позволените за приложимост лечения сред 2017-2020 година от ЕМА са налични за българските пациенти посредством възнаграждение с обществени средства към началото на тази година при приблизително за Европа 46%. С най-хубав достъп до лечения е Германия, където едвам 13 от всички 160 медикаменти не са налични за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови медикаменти.
„ Докато пациентите в Германия чакат към 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този интервал е 764 дни “, сподели Чичов.
Според изпълнителния шеф на SAT Health Александър Алексиев бюджетното влияние на новите лечения за първата година спада от 46 млн. лева през 2020 година на 22 млн. лева през 2021 година, което е едвам 1,05% от бюджета на НЗОК за медикаменти през 2021 година
По думите му заплащанията на НЗОК за нови лекарствени лечения през годината на нахлуване на пазара са сред 1% и 3% от разноските на НЗОК за медикаменти и се компенсират изцяло от спадащите разноски за по-стари артикули, които са сред -6% и -9%.
„ С 12%-16% нарастват заплащанията на НЗОК за лекарства, които са на пазара от няколко години и са навлезли стабилно в клиничната процедура. Увеличението на бюджета на НЗОК за медикаменти за 2022 година от 7.4% по отношение на бюджета за миналата година към момента е незадоволително за покриване на възходящите чисти заплащания на НЗОК за лекарствени артикули през 2022 година, счита Алексиев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ