Проф. Градинаров: Истинският проблем на медиите е доверието
Медиите имат проблем, само че той не е в несигурността на приходите им, нито в снишаващото се качество на услугите им или в непостоянството и отлива на техните консуматори. Действителният проблем на медиите и то освен на българските, е доверието.
Това съобщи проф. д. н. Борислав Градинаров по време на конференция под надпис " Медиите и войната ", съобщи кореспондент на БГНЕС.
Проф. д. н. Борислав Градинаров
„ Въпреки че малкия екран, онлайн платформите, обществените мрежи държат водачество по гледаемост и посещаемост в световен проект, макар че за момента медиите нямат опция при достъпа до информацията, трайната наклонност установена от систематичните годишни изследвания сочат увеличаваща се ерозия към тях “, съобщи проф. Градинаров.
Според него по-същественото е, че политическата неустойчивост, икономическата взаимозависимост и лесният метод за печелене на вниманието на потребителите се трансформира в устойчива и самоубийствена за медиите характерност.
„ Това заплашва не просто правото на достъп до информация, а надалеч по-важното - полезностите. Не бих желал да съм неприятен оракул, само че моето разбиране е, че се движим към международна война, а първата жертва във всяка започваща война е истината “, добави проф. Градинаров.
„ Не е изобретена банка, която да раздава медийно доверие като първичен капитал въпреки и против рента “, уточни той и акцентира, че в борбата за доверието по-голямата част от медиите губят.
Според него елементарно наличният през днешния ден интернет основава илюзията, че вземаме осведомени решения и, че не е допустимо нашето решение да бъде манипулирано. Проф. Градинаров обаче уточни, че това не е правилно и се базира на отчет на Международния съюз по далекосъобщения към Организация на обединените нации за 2022 година, съгласно който 13% от българите не употребяват опциите на световната мрежа, а 34% от популацията на планетата не имало достъп до световната мрежа.
„ Медиите все по-малко разпознават главната си функционалност - да осведомят, образоват и задават главните тематики за публичен спор. За тях финансовите потоци, печеленето на политическо застъпничество имат извънредно по-важно значение. Не е без съображение изказванието, че световната медийна сфера абдикира от главната си задача и това задълбочава нейната рецесия “, безапелационен е той.
Днешните закани са доста по-страшни по мащабите и следствията си, безапелационен е проф. Градинаров.
Проф. доктор Искра Баева
Проф. доктор Искра Баева разяснява, че в положение на война има разнообразни гледни точки, които се показват на обществото чрез посредници или медии. “Войните постоянно са съпровождали развиването на човечеството и за жалост постоянно ще го съпровождат. ”, означи историкът и уточни, че войната е обвързвана преди всичко с ползите на страните. По думите й когато дипломацията не може да реши създалия се проблем се стига до въоръжен спор, “но той постоянно е предшестван от агитация - предвоенна, военна и следвоенна агитация ”, акцентира проф. Баева.
Проф. доктор Николай Михайлов
„ Понятието престиж относително скоро навлезе в актуалните разсъждения във връзка с другите обществени функционалности на публицистиката. Не е загадка, че в международен проект доверието и към медиите, само че и към публицистиката и към способността й да показва правилни тълкования на събития понижава. Зад доверието стои понятието престиж. Съвременната публицистика е нещо много по-различно от това което знаем като класическа форма на публицистика. Журналистиката като всяко друго деяние има цел и щом човек си сложи тази цел, тя предстои на морална оценка. До огромна степен актуалната публицистика е обвързвана с огромните обществени спорове в света. Журналистиката и актуалното й влияние е директно обвързвана с появяването за концепцията за всеобщото общество и всеобща връзка, която се прави и реализира с софтуерни средства “, съобщи проф. доктор Николай Михайлов.
Журналистически престиж е опит на институционален надзор на знанието, което се показва пред аудиторията. „ Авторитетът е морална добродетел, тъй като зависи от вътрешното отношение към специалността и призванието да си публицист “, добави Михайлов.
Доц. доктор Симеон Василев
Според доцент доктор Симеон Василев не би трябвало цялата отговорност да се трансферира единствено на медиите и публицистите.
Той посочи, че силата на обществената информация зависи от три неща - преди всичко - класическите и обществените мрежи, на второ място скоростта, с която се популяризира информацията в обществените мрежи и на трето място от аудиторията.
„ Голям съперник съм на термина подправено вести. Новината е реалност или събитие в интерес от обществото. Новината е нещо проверимо, подправеното е в мненията и интерпретацията. Този термин ми се коства много несполучлив, а зад него се крие и пропагандата и цензурата “, безапелационен е доктор Василев. /БГНЕС
Това съобщи проф. д. н. Борислав Градинаров по време на конференция под надпис " Медиите и войната ", съобщи кореспондент на БГНЕС.
Проф. д. н. Борислав Градинаров
„ Въпреки че малкия екран, онлайн платформите, обществените мрежи държат водачество по гледаемост и посещаемост в световен проект, макар че за момента медиите нямат опция при достъпа до информацията, трайната наклонност установена от систематичните годишни изследвания сочат увеличаваща се ерозия към тях “, съобщи проф. Градинаров.
Според него по-същественото е, че политическата неустойчивост, икономическата взаимозависимост и лесният метод за печелене на вниманието на потребителите се трансформира в устойчива и самоубийствена за медиите характерност.
„ Това заплашва не просто правото на достъп до информация, а надалеч по-важното - полезностите. Не бих желал да съм неприятен оракул, само че моето разбиране е, че се движим към международна война, а първата жертва във всяка започваща война е истината “, добави проф. Градинаров.
„ Не е изобретена банка, която да раздава медийно доверие като първичен капитал въпреки и против рента “, уточни той и акцентира, че в борбата за доверието по-голямата част от медиите губят.
Според него елементарно наличният през днешния ден интернет основава илюзията, че вземаме осведомени решения и, че не е допустимо нашето решение да бъде манипулирано. Проф. Градинаров обаче уточни, че това не е правилно и се базира на отчет на Международния съюз по далекосъобщения към Организация на обединените нации за 2022 година, съгласно който 13% от българите не употребяват опциите на световната мрежа, а 34% от популацията на планетата не имало достъп до световната мрежа.
„ Медиите все по-малко разпознават главната си функционалност - да осведомят, образоват и задават главните тематики за публичен спор. За тях финансовите потоци, печеленето на политическо застъпничество имат извънредно по-важно значение. Не е без съображение изказванието, че световната медийна сфера абдикира от главната си задача и това задълбочава нейната рецесия “, безапелационен е той.
Днешните закани са доста по-страшни по мащабите и следствията си, безапелационен е проф. Градинаров.
Проф. доктор Искра Баева
Проф. доктор Искра Баева разяснява, че в положение на война има разнообразни гледни точки, които се показват на обществото чрез посредници или медии. “Войните постоянно са съпровождали развиването на човечеството и за жалост постоянно ще го съпровождат. ”, означи историкът и уточни, че войната е обвързвана преди всичко с ползите на страните. По думите й когато дипломацията не може да реши създалия се проблем се стига до въоръжен спор, “но той постоянно е предшестван от агитация - предвоенна, военна и следвоенна агитация ”, акцентира проф. Баева.
Проф. доктор Николай Михайлов
„ Понятието престиж относително скоро навлезе в актуалните разсъждения във връзка с другите обществени функционалности на публицистиката. Не е загадка, че в международен проект доверието и към медиите, само че и към публицистиката и към способността й да показва правилни тълкования на събития понижава. Зад доверието стои понятието престиж. Съвременната публицистика е нещо много по-различно от това което знаем като класическа форма на публицистика. Журналистиката като всяко друго деяние има цел и щом човек си сложи тази цел, тя предстои на морална оценка. До огромна степен актуалната публицистика е обвързвана с огромните обществени спорове в света. Журналистиката и актуалното й влияние е директно обвързвана с появяването за концепцията за всеобщото общество и всеобща връзка, която се прави и реализира с софтуерни средства “, съобщи проф. доктор Николай Михайлов.
Журналистически престиж е опит на институционален надзор на знанието, което се показва пред аудиторията. „ Авторитетът е морална добродетел, тъй като зависи от вътрешното отношение към специалността и призванието да си публицист “, добави Михайлов.
Доц. доктор Симеон Василев
Според доцент доктор Симеон Василев не би трябвало цялата отговорност да се трансферира единствено на медиите и публицистите.
Той посочи, че силата на обществената информация зависи от три неща - преди всичко - класическите и обществените мрежи, на второ място скоростта, с която се популяризира информацията в обществените мрежи и на трето място от аудиторията.
„ Голям съперник съм на термина подправено вести. Новината е реалност или събитие в интерес от обществото. Новината е нещо проверимо, подправеното е в мненията и интерпретацията. Този термин ми се коства много несполучлив, а зад него се крие и пропагандата и цензурата “, безапелационен е доктор Василев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ