Медии и истина е темата на 16-ата световна среща на

" Медии и истина " е тематиката на 16-ата международна среща на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция. На формалното разкриване през днешния ден в Рилския манастир ще участват министърът на външните работи Светлан Стоев, министърът на образованието и науката Николай Денков, Неврокопският митрополит Серафим, свещеник Евлогий - свещеник на Рилската света обител, Петър Паунов - кмет на Кюстендил. Началото на форума ще бъде сложено от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Сред гостите ще бъде Симеон Сакскобургготски. Той е персонално обвързван с Рилската света обител, където е гробът на неговия татко - цар Борис Трети. По времето, когато Сакскобургготски е министър-председател (2001-2005), България става член на НАТО и подписва контракт за присъединение към Европейския съюз. Тогава е и първата международна среща на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция (23-25 май 2005 година, София). През 2004 година, в негово наличие, е подписан Етичният кодекс на българските медии, който се ползва и до през днешния ден. ПРОГРАМАТА Програмата на форума е разграничена на четири панела, като три от тях ще бъдат на 18 октомври. " Вярата в медиите " е с модератор Георги Милков и участници проф. Иван Желев - богослов, проф. Георги Каприев - мъдрец, Димитър Ганчев - началник на българската стратегия на радио " Ватикана ", и Евгени Веселинов - основен редактор на BulgariCA, Съединени американски щати. Във втория панел " Надеждата в медиите ", модериран от Петър Галев (оперативен шеф на CredoWeb) ще вземат участие доцент Георги Лозанов от Българска телеграфна агенция - културолог и медиен специалист, проф. Коста Костов - народен съветник по белодробни заболявания към НЗОК и основен редактор на списание Inspirio, Бранислава Бобанац - публицист от Кипър, и Камелия Илиева от списание " Роден глас ", Чехия. " Лъжата в медиите " е тематиката на третия панел с модератор Ралица Ковачева - основен редактор на Factcheck.bg. Участници са проф. Боян Знеполски - социолог, Мариана Христова - редактор на EuroChicago, Йосиф Давидов - редактор във вестник " Нова дума " (Испания). Журналистът от Българска национална телевизия Бойко Василев ще модерира четвъртия панел " Изборът в медиите ", в който със свои позиции ще се включат историкът проф. Петър Стоянович от Българска академия на науките, Доника Ризова - информационен шеф на Сдружението за съвременна търговия, и Борислав Николов - началник на Ethnique media в Монреал, Канада. Предвидена е свободна полемика в края на всеки един от панелите. НАГРАДАТА Националният дарителски фонд " 13 века България " с изпълнителен шеф Слава Иванова ще връчи в понеделник обичайна премия за принос в разпространяването на българската просвета от българоезична медия в чужбина. Отличието е оповестено и присъдено за първи път по време на деветата международна среща на българските медии (13-18 октомври 2013 година, София, Пловдив и Велико Търново). Първият притежател е Светла Кьосева от списание " Хемус " в Унгария. Следващи лауреати са Мария Захариева от сп. " Българи " в Чехия - през 2014 година, Дора Костова, която 26 години издава вестник " Роден край " в Украйна - 2015, Даниела Горчева, издател на сп. " Диалог " в Нидерландия - 2016, Максим Божилов, който близо 20 години издава вестник и поддържа радио стратегия " Български хоризонти " в Канада - 2017, Димитър Ганчев от българската стратегия на радио " Ватикана " - 2018, и " БГ Войс " - Чикаго, Съединени американски щати, получава годишната премия на " 13 века България " - през 2019 година СЪПЪТСТВАЩИТЕ СЪБИТИЯ Изложбата " Чудотворни икони и свети мощи на Балканите " ще бъде открита на 18 октомври. Организатор е Държавният културен институт към Министерството на външните работи. Ще бъде прожектиран и филм на Българска телеграфна агенция " Спомен за Максим Минчев ". Същия ден още един живописен план, наименуван " Босилеград в цветове ", ще бъде показан от Александър Димитров - основен редактор на " Глас прес " в Босилеград, Румен Баросов - председател на студентското читалище " Св. Климент Охридски ". Вечерта на 18 октомври ще приключи с музиката на Дани Милев и представянето на плана " Заведи ме... " - за концерти измежду българските общности по света. Тридесетгодишният празник на списание " Хемус ", Будапеща, ще бъде маркиран със събитие в института " Лист - маджарски културен институт ", в София, на 19 октомври вечерта. В рамките не международната среща ще бъде подписан и контракт за съдействие сред Българска телеграфна агенция - от генералния шеф на организацията Кирил Вълчев, и кмета на Кюстендил Петър Паунов - за взаимно отразяване на 140 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилската света обител, община Кюстендил, националния дарителски фонд " 13 века България ", Държавния културен институт към министъра на външните работи, студентското читалище " Свети Климент Охридски ", съдружие " Глас " - Босилеград, " България ер ", Сдружението за съвременна търговия, Пощенска банка, EasyPay. Срещата ще се организира при прецизно съблюдаване на противоепидемичните ограничения против разпространяването на CОVID-19, въведени със заповеди и актове на обществените органи. ИКОНИТЕ Петте музея на Рилската света обител показват хилядолетната история на България, богатата богослужебна и книжовна активност, както и стопанското устройство на манастира в интервала 18-19-и век. Едно от тези забележителни места - иконната изложба, през днешния ден посреща участниците в 16-ата международна среща на българските медии, проведена от Българска телеграфна агенция. Галерията е осветена и публично открита през април 2012 година, откакто дълго време е затворена поради поправки и реставрационни действия на залата и експонатите. Представени са 80 определени от фонда на музея икони от най-известните иконописни школи на България, паралелно с 28 портрета на игумените на обителта за времето от 1860 до 2005 година Сред най-ценните икони са две от 18-и в. - на създателя на Самоковската иконописна школа Христо Димитров, а също и няколко икони от параклиса " Преображение Господне " в Хрельовата кула. На западната стена са ситуирани така наречен " златни икони " от храма " Успение Богородично " при метоха " Пчелино ", рисувани през 1789 година Ктитор на тези икони е рилският духовник Игнатий. На източната стена са иконите на Никола Доспевски от Самоковската школа, употребявани като празнични икони в централния манастирски храм. ПОРТРЕТИТЕ На втория ред, над иконите, са подредени игуменските портрети, които стартират с патриарха на българските учители и книжовници йеромонах Неофит Рилски. Той игуменства в годините 1860-1864, като е определен на мястото на умрелия дълготраен свещеник Йосиф. В по-голямата си част портретите са рисувани от рилския духовник Методий в интервала 1931-1933 година ДРУГИТЕ МУЗЕИ Не по-малко забавни са и останалите четири музея. Църковно-историческият музей включва главната сбирка от експонати, свързани с историята на манастира от основаването му - от неговия създател св. Йоан Рилски до края на 19-и в. Там могат да се видят фрески, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, напрестолни кръстове, ръкописни и старопечатни книги, щампи. Централно място заема Рафаиловият кръст, направен от духовник Рафаил при започване на 19-и в. Кръстът съставлява неповторима творба на българската дребна дърворезба. Музеят " Манастирско стопанство " среща с част от стопанската активност на манастира. Запазени са остарялата воденица, фурната за печене на самун, уреди за дърводобив и пчеларство. Най-интересната част е магерницата, където се е приготвяла храната за монасите и многочислените поклонници. По структура и оформление тя е приета за извънредно строително създание, дело на занаятчия Алекси от село Рила. Етнографската експозиция е в залите с тъкани, носии и украшения, подарени на манастира от занаятчийски сдружения и поклонници от всички краища на българските земи. През Възраждането някои български селища разполагали със лични пространства, наричани архондарици. В тях отсядали техните поданици по време на престоя им в обителта. Те се грижели за тяхното обзавеждане и поддържане в духа на родните им места. В достоверния им тип до през днешния ден са непокътнати Копривщенска, Тетевенска, Чирпанска, Кюстендилска и Габровска гостни стаи. Хрельовата кула е най-старата непокътната постройка в Рилския манастир. Построена е през 1335 година от протосеваст Стефан Хрельо Драговол. Кулата е каменна, пететажна, висока 23,60 метра. На последния етаж се намира параклисът " Преображение Господне " със фрески от 14-и век.