Мечтая да летя. Този природен талант иска да притежава голямата

Мечтая да хвърча. Този естествен гений желае да има огромната българска актриса Татяна Лолова, която показа втората си книга „ Дневници & Делници “, издадена от „ Книгомания “ през 2019 година

Минути преди да се качи на сцената на столичното кино навън в парка на НДК, Лолова отговори на въпроси на БГНЕС.

„ Описала съм доста случки с мои сътрудници, доста обичани. Една част от тях са на Земята и се борят с вируса и да не мислят единствено за него, а да мислят, че животът си заслужава, че има доста хубост и има доста вяра. А пък другите са отишли някъде, споделят, че е доста хубаво там, но никой не се е върнал да каже правилно ли е доста хубаво. Сигурно са прави “, съобщи Лолова, отговаряйки на въпроса какво е скрила сред кориците.

За да ни потопи още по-навътре, тя зачита синопсиса на книгата си.: „ Много съм играла… И съм чела забавни текстове на глас пред аудитория. Актьорът насита няма. Иска още и още “.

Ако един артист желае да спре да бъде подобен, значи желае да стане режисьор или стартира да написа автобиографии, показа Татяна Лолова.

„ На всеки му се дописа. Писатели доста, читателите понижиха. Сега имаше доста по време на пандемията да се чете от този, който желае и може да чете. Читателите понижиха, да не кажа – няма ги. Няма време за четене. Ей!… Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише “, прочита ни тя с усмивка финалните редове от текста на корицата.

Комедийната актриса споделя, че поместената фотография на корицата е определена от журналиста Георги Тошев, чиято е и редакцията на „ Дневници & Делници “. Питам я на какъв брой години е била тогава. Вместо отговор, тя споделя история.



„ Бях на 30 годишнината от загубата на прелестния Георги Парцалев. Бяхме разредени в „ Сатиричния спектакъл “. Имаше приятна стратегия. Аз седях на втория ред в края, а зад мен седеше една жена и на най-интересните места от кино лентата за Парцалев, тя ме удряше по рамото и викаше: „ А, тук на какъв брой години си “? Така и вие ме питате “, споделя с радостен, само че не саркастичен смях в гласа Лолова и продължава с история за таксиметров водач, който също дръзнал да я попита на какъв брой години е.

Тя му споделила, че няма да му каже, а той пък й дал отговор, че знае.

„ Като знаете, за какво питате? Да чуя “, напомня си една от хилядите истории с нейно присъединяване от делниците й.

Актрисата с наслада споделя, че неотдавна е играла на сцената на обичания й „ Театър 199 “ в постановката „ Карай напряко “ с Диана Найденова, само че вместо в колата на столовете.

„ На единия от столовете съм играла 15 години „ Дуенде “, преди този момент 8 години съм играла с превъзходния ми сътрудник Георги Русев “, спомня си тя и не пропуща да опише по какъв начин на изявление попитали Русев какво играе, а той им споделил „ Нищо не помня “.

„ Те му споделили – едно ли е да го запомните. А това е заглавието на пиесата на Артър Милър, която ние играем 8 години “, разяснява актрисата и напомня, че преди този момент е играла 10 години с огромният Георги Калоянчев – „ Старомодна комедия “.



Попитана какво й следва, Лолова споделя, че по този въпрос мога да попитам режисьора, с който сега води договаряния, само че е наясно какво желае през днешния ден, тук и в този момент.

„ Сега аз знам само, че желая да продължим да живеем, да надмогнем този боязън от това терзание от този жизнеустойчив, който не бил й жив микроб, тъй като животът си заслужава, артистът обича да играе, всеки обича своята специалност, а който не я обича – му поисквам да я обикне “, споделя тя и поема към стълбичките, които ще я отведат на сцената.

А там тя пя за едно облаче без душа и тяло, напомни си едно изявление, чиито въпроси сама си написала, тъй като тогава бил миг, в който публицистите не се интересували от нея и показа мемоари за нейни сътрудници, оставили дълбока следа в историята на театъра и киното, измежду които Тодор Колев, Невена Коканова, Григор Вачков, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Велко Кънев, Кольо Анастасов, Лили Иванова.