Защо заради меч „фламберг“ екзекутирали без съд и присъда?
Мечът „ фламберг “ представлявал огромен двуръчен меч, употребен през последните епохи на Средновековието и в Ренесанса, та чак до началото на ХVІІІ век. Това оръжие било използвано най-вече от професионални наемници – „ ландскнехти “, на бойното поле.
Но даже единствено да има фламберг към този момент било доста рисково за самия му притежател. Откъде произлизала заплахата?
Воините мощно мразели този меч, тъй като той нанасял рани, които не зараствали. Затова, в случай че пленявали притежател на фламберг, го екзекутирали на място без съд и присъда. Освен това, съгласно легендата, самият Ватикан забранил меча, макар че това решение на духовенството не повлияло изключително на неговата известност.
Вярна ли е тази легенда? Всъщност, тя има действителна почва под себе си. Според откривателите, мечът „ фламберг “ в действителност бил мощно травматично оръжие. Причината е, че той има вълнообразна форма – освен това другите „ талази “ са закривени леко и отвън плоскостта на самото острие; казано на механически език, осъществено им е „ чапразене “. По този метод фламбергът нанасял тежки, раздрани рани, които мъчно зараствали – а при равнището на средновековната медицина елементарно гангренясвали.
Острието на фламберга работило, нагледно казано, „ в три измерения “, като трион. Неговите пронизващи удари постоянно били съдбовни, тъй като то разкъсвало плътта даже при евакуиране от раната.
Що се отнася до отношението на бойците към „ фламберга “, би трябвало да се има поради тогавашната обстановка. Всички професионални армии от това време – ХVІ и ХVІІ в. били попълвани с наемници. Те въобще се биели не за някакви нереални хрумвания, а за напълно съответни пари. Затова, тъй като разбирали, че по време на война раните не могат да бъдат избегнати, наемниците се стараели най-малко да не бъдат съдбовни. Всеки от тях разбирал, че когато го ранят, ще излезе от борбата, ще го лекуват и след месец-два още веднъж ще бъде в строя. Затова те се сражавали между тях без особена гняв – като виждали в съперника си „ сътрудник “, същия „ боец на ориста “, каквито били самите те. Освен това, довчерашните съперници можели след известно време да бъдат наети в една и съща войска и да се борят един до друг.
Но когато на бойното поле заставал против войник с фламберг, наемникът трябвало съществено да се притеснява за живота си, тъй като раните, нанесени от този меч, се считали за неизлечими. Това означавало в най-хубавия случай довиждане на кариерата, а в най-лошия – довиждане на живота.
Швейцарски гвардейци, въоръжени с мечове за две ръце с остриета на фламберг. Снимка: Уикипедия
Не е изненадващо, че те мразели наемниците с фламберг и в никакъв случай не ги взимали в плен. А когато ги пленявали, се стараели да ги изтезават оптимално трудно, преди да ги убият – та всеки да си намерения два или три пъти, преди да се въоръжи с този „ трион “ за човешки тела.
Обаче за работодателя на наемници воинът с фламберг постоянно бил отлична облага. Вече единствено по меча си личало, че той е умел, щом е съумял да се снабди с толкоз скъпо оръжие. В допълнение към опита, съществуването на фламберг подсказвало на работодателя, че подобен наемник е обезверен войник, безумно смел и се бие до гибел – нали такива като него не ги вземали в плен!
Що се отнася до възбраната на фламбергите от Ватикана, това в действителност се случило по време на Тридесетгодишната война сред 1618-та и 1648 г. Тогава наемните армии почнали от време на време да побеждават тежката кавалерия на аристократите – което, несъмнено, на благородниците по никакъв начин не се харесвало. Ватиканът пък постоянно подкрепял аристократите, по тази причина се отнасял с отрицание към наемниците по принцип, както и към някои типове оръжия, като фламберга и арбалетите. Но най-яростните главорези измежду наемниците не се впечатлявали от тези църковни забрани и продължавали да употребяват фламберги.
Още повече, че самият Ватикан употребява и до ден-днешен швейцарски наемници за своя армия – а по фотосите на живописните швейцарски гвардейци със средновековни униформи елементарно можем да забележим, че фламбергът и в този момент е на респект измежду тях.
–
