Крака - за какво са ми нужни, ако имам криле, за да летя ♥ Фрида КАЛО
(Me and My Parrot, 1941 by Frida Kahlo)
Тревога, болежка, приятност, гибел – това е просто нишката на живота.
Най-важната част от тялото ми е мозъкът. Харесвам веждите си и очите. Освен тях нищо друго не одобрявам у себе си – главата ми е прекомерно дребна, гърдите ми – междинни. От противоположния пол се снабдих и с мустаци.
Рисуването направи живота ми приключен. Изгубих три деца и всичко, което можеше да запълни чудовищния ми живот. Картините ми замениха тази празнина. Мисля, че работата е най-хубавото от всичко.
Не знаех, че съм сюрреалист, до момента в който Андер Бретон не дойде в Мексико, с цел да ми го каже.
В Париж си струваше да отида само, с цел да схвана за какво Европа умира, за какво всички тия безполезни хора родиха Хитлер и Мусолини. Кълна се в живота си, че ще мразя това място и тия хора до момента в който умра.
Ти даже не можеш да си представиш, какви копелета са парижаните. Призлява ми от тях. Такива гнили „ интелектуалци ” са, че не мога да ги понеса повече ни секунда. По-добре да седна на земята и да продавам тортили, в сравнение с да имам работа с тия креативен „ кучки ” в Париж. С часове седят по кафенетата, греят си драгоценните дарования и водят безкрайни беседи за просвета, изкуство, революции и тем сходни, мислейки, че са богоизбрани, мечтаейки за фантастични нелепости и замърсявайки въздуха с хрумвания, които в никакъв случай не въплъщават в живота.
Не рисувам и въобще нищо не върша. Не ми харесва висшето общество в Ню Йорк и като зная, че хиляди хора живеят в ужасна мизерия, усещам някаква гняв към всички тия охранени котаци.
Най-важното нещо за всеки в Америка, е упоритостта, желанието да станат „ някой ”, а аз, искрено казано, по никакъв начин нямам такива стремления.
Изобщо не обичам американците. Те до един са скучни, а лицата им, изключително на възрастните дами, са като недопечени кифли.
Всичко, което виждат очите ми, всичко, което могат да допрян ръцете ми от всякакво разстояние – това е Диего. Нежна тъкан, пъстър нюанс, жица, нерви, моливи, лист, прахуляк, кафези, война и слънце – всичко, изживяно в минута безвремие, - това е той.
Диего – моят мъж, Диего – моят другар, Диего – моята майка, Диего – моят татко, Диего – моят наследник, Диего – аз, Диего – Вселената.
Пиех, с цел да удавя своите скърби, само че тия гадини се научиха да плуват.
Крака – защо са ми нужни, в случай че имам криле, с цел да хвърча.
Мислеха, че съм сюрреалист, само че не бях. Никога не съм рисувала фантазии. Аз рисувах моята действителност.
Източник:
Картина: Me and My Parrot, 1941 by Frida Kahlo
