Майстор ковач от монтанското село Дъбова махала създава изкуство. Занаятът

Майстор ковач от монтанското село Дъбова махала основава изкуство. Занаятът си е наследил от генерации, само че към този момент е измежду дребното в страната, които го практикуват. Призовава за поддръжка, тъй като съгласно него имитациите, които заливат пазара унищожават и занаята, и изкуството.

Дъбова Махала, Брусарци

Петър Иванов влезнал в работилница, когато бил на пет. В Дъбова махала се върнал, когато закрили предприятието, в което работел. Наследил е занаята от дядо си, а той пък от своя, само че не на всеки в фамилията се отдава.
Петър Иванов, ковач: Това, то си идва от вътрешната страна. Това не се учи. То не е стихотворение. То би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Идва ли от вътрешната страна, ще станат нещата.
Работилницата не е по- друга от тази на дядо му, единствено е по-голяма.
Петър Иванов, ковач: Ковашкият поминък повече от инструментите би трябвало да си ги направиш ти, в сравнение с да ги купуваш… Нали виждате с кой чук работя, повече с огромния чук. Аз го чувствам на ръката си.
И тъй като желязото се кове до момента в който е горещо, работи бързо, а от време на време даже без да знае по какъв начин тъкмо ще се получи. Когато работи, прави всичко по този начин, че самичък да е удовлетворен, с цел да се хареса и на другите.
Петър Иванов, ковач: За мене е по-важното да дам всичко от себе си, когато го върша на човек и да го направя с обич. Искам като отиде и го огледа, да не може да откри на него недостатък.
Казва, че в занаята останали единствено няколко души в страната.
Петър Иванов, ковач: Може би да сме към десетина индивида. Нека да са 12, само че нямам доверие да са толкоз. Сега няма да ги считам тия, които са станали от една година и са почнали да споделят, че са майстори.
Смята, че в сектора по сред си би трябвало да се поддържат, тъй като евтините фалшификати изместват занаята.