Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява

" Майка ми е дребна, усмихната, цветна жена, която постоянно съумява да види красивото. Често ми звъни с цел да ме пита дали съм видяла луната. Понякога ми праща фотоси на облаци или цвете от градината.

С майка ми приказвам за всичко. Чува даже и това, което неуместно си мисля, че мога да спестя. Знае какво желая и какво ще направя преди аз самата да съм стигнала до него. Онзи ден й споделих:

" Не знаеш какъв брой те обичам! " ….
" Знам ", сподели ми и се усмихна. И аз се усмихнах. Това не го знае

Уплаших се от Новото, в което се впусках. Попитах майка ми дали не греша, а тя отговори, че не ме е родила, с цел да пребивавам съгласно нечии упования, а за бъда щастлива.

Винаги когато се прибирам след дълго неявяване, се усещам у дома едвам когато я прегърна. Благодарна съм, че я имам такава, каквато е. Благодарна съм за живота, за крилете и за всичко друго, което ми е дала и дава - всеки ден, даже когато не е наоколо.

Майка ми е моят воин, моята Супер Жена и моят най-хубав другар.

И сериозно… Паулу Коелю и Хорхе Букай може да си разделят една суха паста. Съветите, които получавам от майка ми са неповторими и скъпи.
С благопожелание за радостен празник,

Лили "

Лиляна Борисова