Седмицата: Свърши ли се онождането на болонката-избирател от случайни минувачи
Майка – болонка, татко – инцидентен минувач. Ей тоя лаф от края на 80-те и началото на 90-те години се е задействал в този момент на политическия хоризонт без небосвод, преди 4-те за година и половина „ парламентарни избори до безкрайност “. Тогава – в земетръсния залез на социализма, си идеше тирада за кучета. Сега – за политики на пребитото куче, като действителен знак на политпартийната ни система.
Тогава настана модата да си имаме куче в апартамент. Не дворният Шаро, дето си прави естествените потребности зад нужника на двора. А Лизи или Роки - с прическа и финтифлюшки на главата, без значение от пола, които се извеждат гордо да припикаят блока. Доста постоянно, откакто са се изпуснали отвътре на апартаментната врата в ужаса на упованието си кой от несвикналите с новата традиция „ стопани “ ще си събуе рано-рано терлиците, та да „ разноски “ кучето.
А болонката, отново тогава, някак си стана обичана „ марка “ на „ модерните “ домашни кучкари. Често, под името бУлонка, че някак си да е „ от Париж “, в Булонския лес да е зачената, до момента в който майка й и татко й са се разхождали в парка на френската столица. Всъщност болонката си води породистото начало от Болоня в Северна Италия, но все тая. Важното е че е дребно кутре и доста не яде, стига му и един кренвирш от без месо.
Постепенно обаче и булонките, и болонките у нас получиха новата си породистост „ улична превъзходна “. Кой ти гледа непорочност на породата, значимото е водиш нещо друго от Шаро на каишка и да му издаваш команди. А като ти писне отговорността, да се отвържеш от каишката му и да му дадеш свободата да си припка на воля в междублоковото пространство. Та по този начин се родиха новите породи с татковци, че и с майки инцидентни минувачи - от тия уличните.
По същия метод, много сходно най-малко, се разви бо(у)лонизмът в последно време и в пребития ни многоизборен политпартиен кучкарник. Болонката гласоподавател от избори на избори я влачат на каишката, без да има време даже да се изпикае – за по-големи потребностите да не приказваме. И до момента в който я влачат, всевъзможни инцидентни минувачи „ породисто “ й се изредиха.
Че то какво по-породисто, примерно, от това право от Харвард да са ти пристигнали инцидентните минувачи. Или пък напълно не инцидентно от тв приемника да са слезли право в парламентарната кучешка колибка. И други такива „ случайности “. Е, то след това излиза наяве, че те са само и единствено съгласно случая - „ инцидентно “ да се разтарашуват из огризките на болонките, че постоянно все някой кокал е останал, а този на властта е вечен. Важното е какъв брой бързо ще се гризе във все по-кратките времеви шпации на властовия дял.
Да, но нещо свършиха точно инцидентните минувачи. Поне за 2 октомври, колкото и да рови болонката-избирател под килима на властообразуването, не намира. Нови не намира! Че то старите случайници, дето желаят отново да я онодят небрежно, са си тук. И единственият въпрос, дето ни е висящ още веднъж и още веднъж точно като кренвирш без месо, е ще се даде ли отново болонката-избирател отново да я „ оплодят “ инцидентно, с всичките им инцидентни обещания за породиста смяна.
Ето и къде са им заровени ключовете от кучешката колиба. Стои си ключът, че се „ продължава смяната “, тая същата, дето продължава да не е почнала. Но пък се лъска и лъска тоя ключ, то друго и не им остана, с нови неистини под формата на лъжици за кусане, за демонтажи на „ остарялото “ и монтажи на „ модерното “. На правилото обаче „ куче влачи – следа няма “ – значимото да е се довлачат до Народното събрание и да си настанят дирниците във властовото топло, пък каква диря оставили, няма значение.
Основният, основният, значимият ключ обаче и този път – с всичките тия остарели инцидентни минувачи, че даже и някой нов да има, е по какъв начин отново да се заключат най-малко за малко в някаква даже и кучета я яли коалиция, та да се приближат до кокала. Или най-малко да си образуват някакво общо предблоково пространство, в което да има къде да си пикаят. Понеже, напълно политологически е ясно, че и за тия избори се следи такава гневна фрагментация, че няма по какъв начин без образуване точно на блокове. Само дето този път за строителството на блокове не просто и тухли четворки няма, камък върху камък не остана, „ градежната “ обстановка е „ всеки против всеки “.
Ей ги на, „ модерните строители “ от Политическа партия и Демократична България сякаш общо шестват по жълтите павета под мотото „ Заедно за самостоятелна България “, а си ровичкат един на различен в електоралните „ основи “ и ги (се) подкопават изотдолу. За похлупак на колибката, обаче още веднъж търсят керемидата Българска социалистическа партия, колкото и да е натрошена от „ градушката “ Корнелия Нинова. Единствено което им остава, като не съумеят този път даже и за малко да излюпят властово формирование заради спихване точно на електоралните основи, е да си люпят семки под продънения си покрив, който се „ крепи “ на нещо без основи. Даже към този момент ги люпят, откакто разчитат като на „ нова четвърта мощ “ на люспите от партията на огромната люспа Слави Трифонов.
Така се стига до другата страна на общия капан за болонки-избиратели. До досегашната съпротива, която взе да става в действителност новият инцидентен минувач. Но не тъй като са инцидентни, там – при старите кучета, случайности няма, колкото и да ги гониха и гонят по жълтите павета. Те най-малко знаят освен по какъв начин да го глозгат кокала, а и да го подават понякога и на болонката-избирател да го пооближе. Някъде по средата на кокала пък от ден на ден се е загризал в действителност на практика по-новият (от старите) инцидентен минувач, дето от години копейка по копейка ни възражда.
Е, то в последна сметка, каквото си постеле болонката-избирател, на това ще я онодят. А и вярата й може да е, че споделят, дори и в кучешката научна литература се твърди, по какъв начин мелезите сред породисто и улично куче инцидентен минувач, са по-умни. Сигурно, въпреки всичко се вкарва генът на борбата за оцеляване. Само дето нашите инцидентни минувачи не оцеляват на улицата, а в Народното събрание. Откъдето драпат да минат и през Министерския съвет и всичките му подетажи по всички страни на изпълнителната власт. Където инцидентно да повъртят опашки вероятно за известно време и отново да налазят болонката, та отново да оцелеят. След като тя продължава да се мисли за толкоз породиста, а не стане озъбено свирепо куче, което да не има вяра на инцидентни минувачи и да не скача все по този начин съгласно тоягата.
Ама това не е нито в двора на най-стария университет в света в Болоня, нито в парижкия Булонски лес. В „ Парка на свободата “ сме си и чакаме отново някой да ни „ освободи “. Е, най-малко си лаем на воля!
Тогава настана модата да си имаме куче в апартамент. Не дворният Шаро, дето си прави естествените потребности зад нужника на двора. А Лизи или Роки - с прическа и финтифлюшки на главата, без значение от пола, които се извеждат гордо да припикаят блока. Доста постоянно, откакто са се изпуснали отвътре на апартаментната врата в ужаса на упованието си кой от несвикналите с новата традиция „ стопани “ ще си събуе рано-рано терлиците, та да „ разноски “ кучето.
А болонката, отново тогава, някак си стана обичана „ марка “ на „ модерните “ домашни кучкари. Често, под името бУлонка, че някак си да е „ от Париж “, в Булонския лес да е зачената, до момента в който майка й и татко й са се разхождали в парка на френската столица. Всъщност болонката си води породистото начало от Болоня в Северна Италия, но все тая. Важното е че е дребно кутре и доста не яде, стига му и един кренвирш от без месо.
Постепенно обаче и булонките, и болонките у нас получиха новата си породистост „ улична превъзходна “. Кой ти гледа непорочност на породата, значимото е водиш нещо друго от Шаро на каишка и да му издаваш команди. А като ти писне отговорността, да се отвържеш от каишката му и да му дадеш свободата да си припка на воля в междублоковото пространство. Та по този начин се родиха новите породи с татковци, че и с майки инцидентни минувачи - от тия уличните.
По същия метод, много сходно най-малко, се разви бо(у)лонизмът в последно време и в пребития ни многоизборен политпартиен кучкарник. Болонката гласоподавател от избори на избори я влачат на каишката, без да има време даже да се изпикае – за по-големи потребностите да не приказваме. И до момента в който я влачат, всевъзможни инцидентни минувачи „ породисто “ й се изредиха.
Че то какво по-породисто, примерно, от това право от Харвард да са ти пристигнали инцидентните минувачи. Или пък напълно не инцидентно от тв приемника да са слезли право в парламентарната кучешка колибка. И други такива „ случайности “. Е, то след това излиза наяве, че те са само и единствено съгласно случая - „ инцидентно “ да се разтарашуват из огризките на болонките, че постоянно все някой кокал е останал, а този на властта е вечен. Важното е какъв брой бързо ще се гризе във все по-кратките времеви шпации на властовия дял.
Да, но нещо свършиха точно инцидентните минувачи. Поне за 2 октомври, колкото и да рови болонката-избирател под килима на властообразуването, не намира. Нови не намира! Че то старите случайници, дето желаят отново да я онодят небрежно, са си тук. И единственият въпрос, дето ни е висящ още веднъж и още веднъж точно като кренвирш без месо, е ще се даде ли отново болонката-избирател отново да я „ оплодят “ инцидентно, с всичките им инцидентни обещания за породиста смяна.
Ето и къде са им заровени ключовете от кучешката колиба. Стои си ключът, че се „ продължава смяната “, тая същата, дето продължава да не е почнала. Но пък се лъска и лъска тоя ключ, то друго и не им остана, с нови неистини под формата на лъжици за кусане, за демонтажи на „ остарялото “ и монтажи на „ модерното “. На правилото обаче „ куче влачи – следа няма “ – значимото да е се довлачат до Народното събрание и да си настанят дирниците във властовото топло, пък каква диря оставили, няма значение.
Основният, основният, значимият ключ обаче и този път – с всичките тия остарели инцидентни минувачи, че даже и някой нов да има, е по какъв начин отново да се заключат най-малко за малко в някаква даже и кучета я яли коалиция, та да се приближат до кокала. Или най-малко да си образуват някакво общо предблоково пространство, в което да има къде да си пикаят. Понеже, напълно политологически е ясно, че и за тия избори се следи такава гневна фрагментация, че няма по какъв начин без образуване точно на блокове. Само дето този път за строителството на блокове не просто и тухли четворки няма, камък върху камък не остана, „ градежната “ обстановка е „ всеки против всеки “.
Ей ги на, „ модерните строители “ от Политическа партия и Демократична България сякаш общо шестват по жълтите павета под мотото „ Заедно за самостоятелна България “, а си ровичкат един на различен в електоралните „ основи “ и ги (се) подкопават изотдолу. За похлупак на колибката, обаче още веднъж търсят керемидата Българска социалистическа партия, колкото и да е натрошена от „ градушката “ Корнелия Нинова. Единствено което им остава, като не съумеят този път даже и за малко да излюпят властово формирование заради спихване точно на електоралните основи, е да си люпят семки под продънения си покрив, който се „ крепи “ на нещо без основи. Даже към този момент ги люпят, откакто разчитат като на „ нова четвърта мощ “ на люспите от партията на огромната люспа Слави Трифонов.
Така се стига до другата страна на общия капан за болонки-избиратели. До досегашната съпротива, която взе да става в действителност новият инцидентен минувач. Но не тъй като са инцидентни, там – при старите кучета, случайности няма, колкото и да ги гониха и гонят по жълтите павета. Те най-малко знаят освен по какъв начин да го глозгат кокала, а и да го подават понякога и на болонката-избирател да го пооближе. Някъде по средата на кокала пък от ден на ден се е загризал в действителност на практика по-новият (от старите) инцидентен минувач, дето от години копейка по копейка ни възражда.
Е, то в последна сметка, каквото си постеле болонката-избирател, на това ще я онодят. А и вярата й може да е, че споделят, дори и в кучешката научна литература се твърди, по какъв начин мелезите сред породисто и улично куче инцидентен минувач, са по-умни. Сигурно, въпреки всичко се вкарва генът на борбата за оцеляване. Само дето нашите инцидентни минувачи не оцеляват на улицата, а в Народното събрание. Откъдето драпат да минат и през Министерския съвет и всичките му подетажи по всички страни на изпълнителната власт. Където инцидентно да повъртят опашки вероятно за известно време и отново да налазят болонката, та отново да оцелеят. След като тя продължава да се мисли за толкоз породиста, а не стане озъбено свирепо куче, което да не има вяра на инцидентни минувачи и да не скача все по този начин съгласно тоягата.
Ама това не е нито в двора на най-стария университет в света в Болоня, нито в парижкия Булонски лес. В „ Парка на свободата “ сме си и чакаме отново някой да ни „ освободи “. Е, най-малко си лаем на воля!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ