Мат Фицджералд, маратонец и хранителен диетолог: Тренирайте психиката си и яжте като олимпийци
Мат Фицджералд е прекарал години в изследвания, с цел да усвои верните подготвителни способи и тънкостите на здравословното хранене. 46-годишният американец е пробягал над 40 маратона и е написал повече от 20 книги, свързани с логиката на психиката при бягането на дълги дистанции. Фицджералд беше един от гостите на спортния семинар " Физкултура " и приказва пред " Дневник " за рестриктивните мерки на мозъка, сигналите на тялото и питателните привички.
Колко значимо е за спортистите да упражняват душeвността си?
- Вярвам, че тренирането на душeвността е от изключителна значимост и има доказателства за това. Част от повода за написването на книгата ми ( " Колко мощно го искаш " ) е съществуването на научни проучвания за ролята на мозъка в спортовете за устойчивост. Много по-лесно е да забележиш приноса на тялото. Участието на физиката е толкоз явно, че някои хора споделят: " Мозъкът ти просто минава през трасето ".
Винаги става дума за физиката, само че към този момент има доказателства за значимостта на мозъка. Той може да спомогне за фактори като убеденост и мотивация или за превъзмогването на вътрешния разговор. Всички те могат да създадат разликата в метода на показване и има доста научни проучвания, които потвърждават това изказване.
Защо спортистите концентрират повече внимание върху физическата подготовка и по-малко върху психическата си резистентност?
- Няма избран метод, по който да тренираш мозъка. Ако си решил да пробягаш маратон, всеки знае, че първо би трябвало да бягаш преди да мислиш. Всъщност огромна част от тренирането на съзнанието се случва, до момента в който бягаш. В процеса на физическа подготовка, мозъкът ти работи и трансформира настройката си за твое положително. Природно започваме да се усещаме удобно с болката и умората и не би трябвало да вършим нищо странично.
Това се случва по време на физическата подготовка, само че има и други способи, които спомагат за продуктивността на мозъка. Има много неща, които можеш да направиш в тази посока, до момента в който тичаш, само че има и такива, които правиш неумишлено и непринудено. Ти просто знаеш, че те оказват помощ.
Необходимо ли е човек да се вслушва повече в сигналите на тялото си?
- Да, налага се. В работата си до момента съм прекарал много време с елитни спортисти, само че упражнявам най-вече фенове. Различията сред тях са явни. Системно виждам по какъв начин елитните спортисти се вслушват в сигналите на тялото си. Интересното е, че състезател от олимпийско равнище е по-склонен да се откаже по време на подготовка. Те знаят, че тялото им не извлича изгода и имат увереността да заяват: " За мен е по-добре да спра и да стартира още веднъж на следващия ден ".
© Matt Fitzgerald
Любителите се пробват да " натискат крепко ". Те имат подготвителния проект на хартия пред себе си и си споделят, че би трябвало да го изпълнят. Така не разрешават на тялото да им каже кое е вярно за тях.
Съществува ли граница на физическите благоприятни условия или рестриктивните мерки се намират в главата?
- Не можеш да скочиш от постройка и да полетиш просто тъй като вярваш. Физическите ограничавания са същински, само че някои нови проучвания демонстрират, че се сблъскваме рядко с тях по време на съревнование или подготовка. Първо се сблъскваме с рестриктивните мерки на мозъка. За това има пояснение от еволюционна позиция, тъй като в случай че си кадърен да тренираш до гибел, ти ще умреш. Виждали сме бегачи, които желаят успеха непременно и няма какво да ги спре. Но гибелта несъмнено е прекосяването оттатък физическите благоприятни условия и никой не желае да се стига до нея.
В общи линии ние доближаваме до несъмнено нетърпимо равнище на дискомфорт, до момента в който към момента имаме сила в ресурс. Но не сме способни да използваме този запас, тъй като болката е прекомерно мощна и стопираме поради неналичието на мотивация.
Какви са първите стъпки, които би трябвало да подхващат феновете бегачи, с цел да пробягат сполучливо маратон?
- Първият ми маратон беше злополучие. Започнах прекомерно бързо и приключих последните три-четири благи с вървене. Не беше прелестно и имам неприятни мемоари. Направих неточност, че не почетох дължината на дистанцията. Лесно може да се обърка нещо, в случай че не си деликатен и се конкурираш с другите.
© Matt Fitzgerald
Съветът ми към феновете е да подходят към първия си маратон като опит, от който да се поучат. Бъдете внимателни и правете нещата по верния метод. Необходимо е да научите верния метод на хранене и банкет на течности преди и по време на маратона. И най-малкият проблем може да преобърне положителния ден в злополука, както при мен. Лошите дни са в действителност неприятни.
Колко значимо е вярното хранене при интензивно спортуващите?
- Храненето е от изключителна значимост. В спортовете за устойчивост ти използваш толкоз доста сила. Например в случай че се конкурираш в маратона, ти не просто тичаш, а бягаш много бързо на дълга отдалеченост, което стресира организма. Енергията идва от храната. Тя прави разликата по какъв начин ще се усеща тялото ти при високо натоварване.
Съществува ли най-благоприятен хранителен режим, който да работи еднообразно добре при всички бегачи?
- И да, и не. В общ проект има избрани правила, които оказват помощ на всички бегачи. Но също по този начин всеки от нас е неповторим и до известна степен би трябвало да персонализираме хранителния режим според от самостоятелните потребности. За една от книгите ми обиколих света, с цел да проучвам диетата при състезателите, които вземат участие в спортове за устойчивост. Търсех общ модел при всички и го открих.
Почти всички елитни спортисти одобряват храна от всички хранителни групи. Те не изключват месо или други храни от диетата си. Те одобряват всякаква храна, което прави техния хранителен режим уравновесен и изчерпателен. Това наподобява най-хубавият вид.
Като диетолог оказвам помощ на доста спортисти, които минават през диети с ограничение на избрани храни. Те се разболяват, контузват се или губят сила. Идват при мен за помощ и им споделям: " Хранете се като олимпийците ". Те не изключват храни от диетата си. Различно е, в случай че да вземем за пример не желаят да ядат месо по етични аргументи. Но в случай че го вършат с мисъл да подобрят представянето си, постоянно давам за образец храненето на олимпийските състезатели.
Какви са главните правила за верен хранителен режим при бегачите?
- Най-общият гласи: " Яж всичко ". Следващият е: " Яж най-вече въглехидрати ". Въглехидратите са най-ефикасният и всесилен източник на сила. Трите източника на сила са въглехидрати, белтъчини и мазнини. Нуждаем се от всички тях, само че при спортовете за устойчивост има моменти, когато имаш потребност да приемаш доста въглехидрати – заран, преди, по време и след подготовка. В останалото време приемът им не е толкоз значим. Не от самото начало, само че е нужно предпочитано да включим въглехидрати в диетата си в избрани моменти.
Третият принцип е: " Яж задоволително ". При спортовете за устойчивост е по-лошо да не се нахраниш задоволително, в сравнение с да се нахраниш прекалено много. Ако се нахраниш доста, тренировката ти ще премине безпрепятствено, тъй като имаш доста сила. Просто ще бъдеш малко по-тежък. Ако не си се нахранил задоволително, в никакъв случай няма да стигнеш до стартовата линия. Вероятно ще прегориш, ще се контузиш или ще се разболееш.
© Matt Fitzgerald
Качественото хранене е също доста значим принцип. Да, би трябвало да ядеш всичко, само че то би трябвало да бъде от естествен генезис. Картофите са положителни, само че чипсът не е за предпочитане. Самата храна не е толкоз значима, а по-скоро методът й на подготвяне. Приемливо е от време на време да приемем нискокачествена храна, само че огромна част от храната би трябвало да бъде приготвена по натурален метод.
Последният принцип гласи: " Яж разделно ". Първите четири правилото важат за всички, само че като професионален състезател би трябвало да намериш съвършената среда. Това покачва отговорността към спортиста. От теб зависи да обърнеш внимание на тялото си и да видиш кое работи. Това обаче няма да стане внезапно. С времето се учиш, диетата търпи развиване, а тялото ти се трансформира. Някои неща работят, когато си на 30, само че не и при 40-годишна възраст.
Полезни или нездравословни за здравето са питателните добавки?
- Хранителните добавки са нито изцяло потребни, нито изцяло нездравословни. Има две основни категории - хранителни добавки за възстановяване на представянето и такива за здравословни потребности. Няма доказателства за належаща потребност от добавки за възстановяване на представянето или пък да изглеждаш като простак, в случай че не ги използваш. Хранителните добавки в тази категория могат да се подценен.
Понякога приемът на добавки за здравословни потребности оказва помощ и в някои случаи са наложителни. При състезателите в спортовете за устойчивост това е витамин Д (който можем да си набавим при излагане на слънчевите лъчи). Недостигът му през студените сезони от годината е широкоразпространен измежду хората. Понякога това оказва въздействие върху наличната сила.
Недостигът на желязо е също постоянно срещан при бегачите. Не предлагам да се приема превантивно, тъй като приемът на доста желязо може да бъде токсично. Наистина би трябвало да се консултираш с физиолог или диетолог и да си направиш обзор, с цел да схванеш кое вещество ти липсва. Не всички хранителни добавки са нездравословни, само че има и такива, които са наложителни с позитивния си резултат върху здравето.
Има ли тялото ни действителна потребност от приема на хранителни добавки?
- Например, аз одобрявам желязо и рибено масло. Взимам ги, с цел да обезщетявам дефицита им в тялото си. Бях при физиолог и прегледът откри ниски равнища на желязо, които не мога да покрия като хапвам алено месо по през целия ден. Видях числата и разбрах къде би трябвало да се намират моите индикатори. Работех с експерт, който знаеше какво прави и можех да му се доверя. Върнах се за идващ тест, само че към този момент нямах потребност от него. Откакто започнах да одобрявам желязо, започнах да се усещам по-добре. За множеството хора, питателните добавки са ненужни, само че от време на време би трябвало да си отворен към тях, в случай че става дума за личното ти здраве.
Какви ограничения би трябвало да бъдат взети, с цел да се понижи затлъстяването измежду младите?
- Всички имаме виновност за този проблем, като родителите заемат основна позиция. Лично аз се възпламених по бягането от татко ми. Това е един от най-хубавите дарове, които някой можеше да ми даде. Баща ми в никакъв случай не ни накара да тичаме с брат ми. Той просто тичаше, а ние го гледахме и искахме да бъдем като него. Тогава бях 11-годишен, а в този момент съм на 46 и не преставам да търча. Родителите могат да играят значима роля като бъдат образец за подражателство.
© Виктор Троянов
От позиция на спортуването, имам вяра, че то би трябвало да бъде занимателно. Тренировките оказват помощ за поддържането на тежестта, само че не са нещо, което правейки го един път, мигновено ще те защищити от заболявания. Единственият метод да продължиш да го правиш, е в случай че му се наслаждаваш. Твърде доста хора се пробват да намерят най-ефективния метод за намаляване и питат: " Кой е най-хубавият апарат ", само че това е неверно. Открийте нещо, което ви доставя наслаждение. Аз обичам тичането и се осмелявам да упражнявам хора.
Какви мисли ви идват мислено, до момента в който тичате?
- Доста неща ми идват мислено, до момента в който тичам. Според учените мозъкът има две положения по време на бягане. Когато бягаш удобно, навлизаш във фаза, в която мислите ти просто отиват далеко. Можеш да тичаш и даже да не обръщаш внимание на тялото си. Някои изобретателни хора употребяват момента за разрешаване на проблеми.
Когато бягаш, полагайки огромни старания, съзнанието ти се измества в напълно друга посока. Мозъкът ти е пределно фокусиран към протичащото се тук и в този момент.
Обикновено си слагам за цел несъмнено време, когато тичам маратон. Често в главата си върша математически калкулации. Но когато доближи до 30-я или 35-я километър, към този момент не мога да върша сметки мислено. Мозъкът ти работи крепко сходно на мускулите и започваш да бягаш по-бавно поради намаляващата сила. Опитът несъмнено оказва помощ в такива моменти. Можеш да участваш в маратон и на 20-я километър да не се почувстваш добре. Ако нямаш опит, може да се панираш и обстановката да се усложни.
© Виктор Троянов
Пробягал съм над 40 маратона, само че всяко едно съревнование е друго прекарване, при което преоткриваш същността си. Всеки път научаваш нещо ново за себе си, когато страдаш и мислиш дали да се откажеш. Изправяш се пред слабостите си и на напред във времето излизат скрити неща от ежедневния ти живот. В някои случаи е неприятно да продължиш напред, само че в никакъв случай не съжаляваш, тъй като си се трансформирал. Променяш се като човек, придобиваш убеденост и се доказваш пред себе си.
Откъде намирате мотивация да бягате и да работите със спортисти?
- Никога не съм се борил за потребност от мотивация. Разбира се, има дни, в които вали или колената ме болят и не ми се тича, само че пристрастеността ми към бягането е една и съща когато и да е. Тичането е нещото, което постоянно съм желал да върша. Това е по този начин, тъй като бягането ми оказва помощ да откривам нови места. Опитвам се да бъда отворен към правенето на нещата по друг метод, като тичам дълги дистанции, вземам участие в ултрамаратони или търча в други страни. Преди три години пробягах маратон в Кения, което беше необикновено прекарване.
Другото нещо, което доста ми оказва помощ, е опцията да споделя претърпяното. Това ми дава спомагателен тласък да тичам. Опитвам се да си взимам поука от нещата, само че от време на време става по сложния метод.
Колко мощно го желаете?
- Доста мощно. Това е въпросът, който си задаваш при всяко съревнование. Трудно е и стигаш досега, в който се питаш: " Защо го върша ". Усилието има значение. Когато приключа съревнование и знам, че съм могъл да се оправя по-добре, тази болежка ме ранява повече и продължава по-дълго, в сравнение с болката по време на надпреварата. Помня момента, в който си споделих: " Наистина ли искаш да го направиш? ".
Колко значимо е за спортистите да упражняват душeвността си?
- Вярвам, че тренирането на душeвността е от изключителна значимост и има доказателства за това. Част от повода за написването на книгата ми ( " Колко мощно го искаш " ) е съществуването на научни проучвания за ролята на мозъка в спортовете за устойчивост. Много по-лесно е да забележиш приноса на тялото. Участието на физиката е толкоз явно, че някои хора споделят: " Мозъкът ти просто минава през трасето ".
Винаги става дума за физиката, само че към този момент има доказателства за значимостта на мозъка. Той може да спомогне за фактори като убеденост и мотивация или за превъзмогването на вътрешния разговор. Всички те могат да създадат разликата в метода на показване и има доста научни проучвания, които потвърждават това изказване.
Защо спортистите концентрират повече внимание върху физическата подготовка и по-малко върху психическата си резистентност?
- Няма избран метод, по който да тренираш мозъка. Ако си решил да пробягаш маратон, всеки знае, че първо би трябвало да бягаш преди да мислиш. Всъщност огромна част от тренирането на съзнанието се случва, до момента в който бягаш. В процеса на физическа подготовка, мозъкът ти работи и трансформира настройката си за твое положително. Природно започваме да се усещаме удобно с болката и умората и не би трябвало да вършим нищо странично.
Това се случва по време на физическата подготовка, само че има и други способи, които спомагат за продуктивността на мозъка. Има много неща, които можеш да направиш в тази посока, до момента в който тичаш, само че има и такива, които правиш неумишлено и непринудено. Ти просто знаеш, че те оказват помощ.
Необходимо ли е човек да се вслушва повече в сигналите на тялото си?
- Да, налага се. В работата си до момента съм прекарал много време с елитни спортисти, само че упражнявам най-вече фенове. Различията сред тях са явни. Системно виждам по какъв начин елитните спортисти се вслушват в сигналите на тялото си. Интересното е, че състезател от олимпийско равнище е по-склонен да се откаже по време на подготовка. Те знаят, че тялото им не извлича изгода и имат увереността да заяват: " За мен е по-добре да спра и да стартира още веднъж на следващия ден ".
© Matt Fitzgerald
Любителите се пробват да " натискат крепко ". Те имат подготвителния проект на хартия пред себе си и си споделят, че би трябвало да го изпълнят. Така не разрешават на тялото да им каже кое е вярно за тях.
Съществува ли граница на физическите благоприятни условия или рестриктивните мерки се намират в главата?
- Не можеш да скочиш от постройка и да полетиш просто тъй като вярваш. Физическите ограничавания са същински, само че някои нови проучвания демонстрират, че се сблъскваме рядко с тях по време на съревнование или подготовка. Първо се сблъскваме с рестриктивните мерки на мозъка. За това има пояснение от еволюционна позиция, тъй като в случай че си кадърен да тренираш до гибел, ти ще умреш. Виждали сме бегачи, които желаят успеха непременно и няма какво да ги спре. Но гибелта несъмнено е прекосяването оттатък физическите благоприятни условия и никой не желае да се стига до нея.
В общи линии ние доближаваме до несъмнено нетърпимо равнище на дискомфорт, до момента в който към момента имаме сила в ресурс. Но не сме способни да използваме този запас, тъй като болката е прекомерно мощна и стопираме поради неналичието на мотивация.
Какви са първите стъпки, които би трябвало да подхващат феновете бегачи, с цел да пробягат сполучливо маратон?
- Първият ми маратон беше злополучие. Започнах прекомерно бързо и приключих последните три-четири благи с вървене. Не беше прелестно и имам неприятни мемоари. Направих неточност, че не почетох дължината на дистанцията. Лесно може да се обърка нещо, в случай че не си деликатен и се конкурираш с другите.
© Matt Fitzgerald
Съветът ми към феновете е да подходят към първия си маратон като опит, от който да се поучат. Бъдете внимателни и правете нещата по верния метод. Необходимо е да научите верния метод на хранене и банкет на течности преди и по време на маратона. И най-малкият проблем може да преобърне положителния ден в злополука, както при мен. Лошите дни са в действителност неприятни.
Колко значимо е вярното хранене при интензивно спортуващите?
- Храненето е от изключителна значимост. В спортовете за устойчивост ти използваш толкоз доста сила. Например в случай че се конкурираш в маратона, ти не просто тичаш, а бягаш много бързо на дълга отдалеченост, което стресира организма. Енергията идва от храната. Тя прави разликата по какъв начин ще се усеща тялото ти при високо натоварване.
Съществува ли най-благоприятен хранителен режим, който да работи еднообразно добре при всички бегачи?
- И да, и не. В общ проект има избрани правила, които оказват помощ на всички бегачи. Но също по този начин всеки от нас е неповторим и до известна степен би трябвало да персонализираме хранителния режим според от самостоятелните потребности. За една от книгите ми обиколих света, с цел да проучвам диетата при състезателите, които вземат участие в спортове за устойчивост. Търсех общ модел при всички и го открих.
Почти всички елитни спортисти одобряват храна от всички хранителни групи. Те не изключват месо или други храни от диетата си. Те одобряват всякаква храна, което прави техния хранителен режим уравновесен и изчерпателен. Това наподобява най-хубавият вид.
Като диетолог оказвам помощ на доста спортисти, които минават през диети с ограничение на избрани храни. Те се разболяват, контузват се или губят сила. Идват при мен за помощ и им споделям: " Хранете се като олимпийците ". Те не изключват храни от диетата си. Различно е, в случай че да вземем за пример не желаят да ядат месо по етични аргументи. Но в случай че го вършат с мисъл да подобрят представянето си, постоянно давам за образец храненето на олимпийските състезатели.
Какви са главните правила за верен хранителен режим при бегачите?
- Най-общият гласи: " Яж всичко ". Следващият е: " Яж най-вече въглехидрати ". Въглехидратите са най-ефикасният и всесилен източник на сила. Трите източника на сила са въглехидрати, белтъчини и мазнини. Нуждаем се от всички тях, само че при спортовете за устойчивост има моменти, когато имаш потребност да приемаш доста въглехидрати – заран, преди, по време и след подготовка. В останалото време приемът им не е толкоз значим. Не от самото начало, само че е нужно предпочитано да включим въглехидрати в диетата си в избрани моменти.
Третият принцип е: " Яж задоволително ". При спортовете за устойчивост е по-лошо да не се нахраниш задоволително, в сравнение с да се нахраниш прекалено много. Ако се нахраниш доста, тренировката ти ще премине безпрепятствено, тъй като имаш доста сила. Просто ще бъдеш малко по-тежък. Ако не си се нахранил задоволително, в никакъв случай няма да стигнеш до стартовата линия. Вероятно ще прегориш, ще се контузиш или ще се разболееш.
© Matt Fitzgerald
Качественото хранене е също доста значим принцип. Да, би трябвало да ядеш всичко, само че то би трябвало да бъде от естествен генезис. Картофите са положителни, само че чипсът не е за предпочитане. Самата храна не е толкоз значима, а по-скоро методът й на подготвяне. Приемливо е от време на време да приемем нискокачествена храна, само че огромна част от храната би трябвало да бъде приготвена по натурален метод.
Последният принцип гласи: " Яж разделно ". Първите четири правилото важат за всички, само че като професионален състезател би трябвало да намериш съвършената среда. Това покачва отговорността към спортиста. От теб зависи да обърнеш внимание на тялото си и да видиш кое работи. Това обаче няма да стане внезапно. С времето се учиш, диетата търпи развиване, а тялото ти се трансформира. Някои неща работят, когато си на 30, само че не и при 40-годишна възраст.
Полезни или нездравословни за здравето са питателните добавки?
- Хранителните добавки са нито изцяло потребни, нито изцяло нездравословни. Има две основни категории - хранителни добавки за възстановяване на представянето и такива за здравословни потребности. Няма доказателства за належаща потребност от добавки за възстановяване на представянето или пък да изглеждаш като простак, в случай че не ги използваш. Хранителните добавки в тази категория могат да се подценен.
Понякога приемът на добавки за здравословни потребности оказва помощ и в някои случаи са наложителни. При състезателите в спортовете за устойчивост това е витамин Д (който можем да си набавим при излагане на слънчевите лъчи). Недостигът му през студените сезони от годината е широкоразпространен измежду хората. Понякога това оказва въздействие върху наличната сила.
Недостигът на желязо е също постоянно срещан при бегачите. Не предлагам да се приема превантивно, тъй като приемът на доста желязо може да бъде токсично. Наистина би трябвало да се консултираш с физиолог или диетолог и да си направиш обзор, с цел да схванеш кое вещество ти липсва. Не всички хранителни добавки са нездравословни, само че има и такива, които са наложителни с позитивния си резултат върху здравето.
Има ли тялото ни действителна потребност от приема на хранителни добавки?
- Например, аз одобрявам желязо и рибено масло. Взимам ги, с цел да обезщетявам дефицита им в тялото си. Бях при физиолог и прегледът откри ниски равнища на желязо, които не мога да покрия като хапвам алено месо по през целия ден. Видях числата и разбрах къде би трябвало да се намират моите индикатори. Работех с експерт, който знаеше какво прави и можех да му се доверя. Върнах се за идващ тест, само че към този момент нямах потребност от него. Откакто започнах да одобрявам желязо, започнах да се усещам по-добре. За множеството хора, питателните добавки са ненужни, само че от време на време би трябвало да си отворен към тях, в случай че става дума за личното ти здраве.
Какви ограничения би трябвало да бъдат взети, с цел да се понижи затлъстяването измежду младите?
- Всички имаме виновност за този проблем, като родителите заемат основна позиция. Лично аз се възпламених по бягането от татко ми. Това е един от най-хубавите дарове, които някой можеше да ми даде. Баща ми в никакъв случай не ни накара да тичаме с брат ми. Той просто тичаше, а ние го гледахме и искахме да бъдем като него. Тогава бях 11-годишен, а в този момент съм на 46 и не преставам да търча. Родителите могат да играят значима роля като бъдат образец за подражателство.
© Виктор Троянов
От позиция на спортуването, имам вяра, че то би трябвало да бъде занимателно. Тренировките оказват помощ за поддържането на тежестта, само че не са нещо, което правейки го един път, мигновено ще те защищити от заболявания. Единственият метод да продължиш да го правиш, е в случай че му се наслаждаваш. Твърде доста хора се пробват да намерят най-ефективния метод за намаляване и питат: " Кой е най-хубавият апарат ", само че това е неверно. Открийте нещо, което ви доставя наслаждение. Аз обичам тичането и се осмелявам да упражнявам хора.
Какви мисли ви идват мислено, до момента в който тичате?
- Доста неща ми идват мислено, до момента в който тичам. Според учените мозъкът има две положения по време на бягане. Когато бягаш удобно, навлизаш във фаза, в която мислите ти просто отиват далеко. Можеш да тичаш и даже да не обръщаш внимание на тялото си. Някои изобретателни хора употребяват момента за разрешаване на проблеми.
Когато бягаш, полагайки огромни старания, съзнанието ти се измества в напълно друга посока. Мозъкът ти е пределно фокусиран към протичащото се тук и в този момент.
Обикновено си слагам за цел несъмнено време, когато тичам маратон. Често в главата си върша математически калкулации. Но когато доближи до 30-я или 35-я километър, към този момент не мога да върша сметки мислено. Мозъкът ти работи крепко сходно на мускулите и започваш да бягаш по-бавно поради намаляващата сила. Опитът несъмнено оказва помощ в такива моменти. Можеш да участваш в маратон и на 20-я километър да не се почувстваш добре. Ако нямаш опит, може да се панираш и обстановката да се усложни.
© Виктор Троянов
Пробягал съм над 40 маратона, само че всяко едно съревнование е друго прекарване, при което преоткриваш същността си. Всеки път научаваш нещо ново за себе си, когато страдаш и мислиш дали да се откажеш. Изправяш се пред слабостите си и на напред във времето излизат скрити неща от ежедневния ти живот. В някои случаи е неприятно да продължиш напред, само че в никакъв случай не съжаляваш, тъй като си се трансформирал. Променяш се като човек, придобиваш убеденост и се доказваш пред себе си.
Откъде намирате мотивация да бягате и да работите със спортисти?
- Никога не съм се борил за потребност от мотивация. Разбира се, има дни, в които вали или колената ме болят и не ми се тича, само че пристрастеността ми към бягането е една и съща когато и да е. Тичането е нещото, което постоянно съм желал да върша. Това е по този начин, тъй като бягането ми оказва помощ да откривам нови места. Опитвам се да бъда отворен към правенето на нещата по друг метод, като тичам дълги дистанции, вземам участие в ултрамаратони или търча в други страни. Преди три години пробягах маратон в Кения, което беше необикновено прекарване.
Другото нещо, което доста ми оказва помощ, е опцията да споделя претърпяното. Това ми дава спомагателен тласък да тичам. Опитвам се да си взимам поука от нещата, само че от време на време става по сложния метод.
Колко мощно го желаете?
- Доста мощно. Това е въпросът, който си задаваш при всяко съревнование. Трудно е и стигаш досега, в който се питаш: " Защо го върша ". Усилието има значение. Когато приключа съревнование и знам, че съм могъл да се оправя по-добре, тази болежка ме ранява повече и продължава по-дълго, в сравнение с болката по време на надпреварата. Помня момента, в който си споделих: " Наистина ли искаш да го направиш? ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ