Масови поражения от житни мухи и кафява ръжда върху пшеницата в Добруджа
Масови провали върху пшеницата от житни мухи и кафява наслойка се следят в Добруджа. Проблемът се задълбочава в последните години като аргументите са сложни, изясняват експерти и аграрни производители. Основната е в така наречен " зелени площи ", които не се третират с препарати, а измененията в климата ги трансформират в контейнер на болести.
Над 1 245 000 дка са посевите с пшеница в област Добрич през новата стопанска година. Болестта кафява наслойка тук-там доближава прага на икономическа вредност - наранени са 5 на 100 от житните полета, оповестяват от Растителна отбрана. Нападението от житни мухи всеобщо визира до 10 % от площите, като има единични полета и с над 30 на 100.
Проф. Иван Киряков от Добруджански аграрни институт: За страдание обаче, тая година развиването е каламитетно, т.е. епидемиолоогично във връзка с мухите. Нищо не могат сега повече да създадат земеделските производители - край! Вече и да пръскат и да не пръскат - изгода няма.
Производителите откриват главната причина за увеличението на вредителите в Общата селскостопанска политика.
Петър Петров, аграрни производител: За да могат да усвоят земеделските производители този дял от зелените заплащания, е наложително да остават 5% от обработваемите площи като екологично ориентирани.Проф. Киряков: Те са контейнер за заболявания, за неприятели и оттова идват главните проблеми.
Заради болестите третирането с химикали се е нараснало от един път годишно на три пъти.
Петър Петров: На процедура се получава по този начин, че европейският поданик от една страна заплаща тези дотации, въпреки това - заплаща, с цел да яде продукция, третирана доста повече с химия.
И учени, и производители са на мнение, че методът в Общата селскостопанска политика би трябвало да е по отношение на климатичните условия във всяка обособена страна.
Над 1 245 000 дка са посевите с пшеница в област Добрич през новата стопанска година. Болестта кафява наслойка тук-там доближава прага на икономическа вредност - наранени са 5 на 100 от житните полета, оповестяват от Растителна отбрана. Нападението от житни мухи всеобщо визира до 10 % от площите, като има единични полета и с над 30 на 100.
Проф. Иван Киряков от Добруджански аграрни институт: За страдание обаче, тая година развиването е каламитетно, т.е. епидемиолоогично във връзка с мухите. Нищо не могат сега повече да създадат земеделските производители - край! Вече и да пръскат и да не пръскат - изгода няма.
Производителите откриват главната причина за увеличението на вредителите в Общата селскостопанска политика.
Петър Петров, аграрни производител: За да могат да усвоят земеделските производители този дял от зелените заплащания, е наложително да остават 5% от обработваемите площи като екологично ориентирани.Проф. Киряков: Те са контейнер за заболявания, за неприятели и оттова идват главните проблеми.
Заради болестите третирането с химикали се е нараснало от един път годишно на три пъти.
Петър Петров: На процедура се получава по този начин, че европейският поданик от една страна заплаща тези дотации, въпреки това - заплаща, с цел да яде продукция, третирана доста повече с химия.
И учени, и производители са на мнение, че методът в Общата селскостопанска политика би трябвало да е по отношение на климатичните условия във всяка обособена страна.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ