Масата на Слънцето е 99.86% от масата на цялата Слънчева

• Масата на Слънцето е 99.86% от масата на цялата Слънчева система, останалите 0.14% са планети и метеорити.
• Магнитното поле на Юпитер е толкоз мощно, че всекидневно обогатява магнитното поле на нашата Земя с милиарди вата.
• Най-големият басейн на Слънчевата система, формиран вследствие на конфликт с галактически обект, се намира на Меркурий. Това е „ Калорис “, чийто диаметър е 1550 км. Сблъсъкът бил толкоз мощен, че ударната вълна минала през планетата, фрапантно променяйки външния й тип.
• Слънчевата материя с размерите на глава на топлийка, сложена в атмосферата на нашата планета, ще стартира да всмуква кислорода с невероятна скорост и за част от секундата ще унищожи целия живот в радиус от 160 километра.
• Една плутонова година трае 248 земни години. Това значи, че до момента в който Плутон прави единствено едно цялостно завъртане към Слънцето, Земята съумява да направи 248.6. Още по-интересна е обстановката с Венера, 1 ден на нея продължава 243 земни денонощия, а годината единствено 225.
• Марсианският вулкан „ Олимп “ е най-големият в Слънчевата система. Дължината му е повече от 600 км, а височината 27 км. Най-високата точка на нашата планета, връх Еверест, е единствено 8,5 км.
• Експлозията (избухването) на свръхнова звезда е съпроводено от освобождението на голямо количество сила. През първите 10 секунди свръхновата звезда, която експлодира, създава повече сила в сравнение с Слънцето за 10 милиарда години и за къс интервал от време създава повече сила, в сравнение с всички обекти в Галактиката взети дружно (с изключение на други свръхнови звезди, които избухват). Яркостта на такива звезди елементарно засенчва осветеността на галактиките, в които те избухват.

• Малките неутронни звезди, чийто диаметър не надвишава 10 км, тежат колкото Слънцето. Тежестта на тези астрономически обекти е извънредно висока и в случай че, хипотетично, астронавт се приземи, тежестта му ще се усили с към един милион тона.
• На 5 февруари 1843 година астрономите разкрили комета, която получила името Велика. Летейки покрай Земята през март същата година, тя прорязала небето с две опашки, чиято дължина достигала 800 милиона километра. Земните поданици следили опашката й повече от месец, до момента в който на 19 април 1843 година тя изцяло изчезнала от небето.
• Слънчевата сила, която в този момент ни затопля, е зародила в сърцевината на Слънцето преди повече от 30 милиона години – по-голямата част от това време било належащо, с цел да се преодолее гъстата обвивка на небесното тяло и единствено 8 минути, с цел да доближи повърхността на нашата планета.

• Повечето от тежките детайли в човешкото тяло (като калций, желязо и въглерод) са странични артикули от детонацията на група свръхнови звезди, които сложили началото на образуването на Слънчевата система.
• Изследователи от Харвардския университет откриха, че 0,67% от всички скали на Земята са с марсиански генезис.
• На спътника на Юпитер – Йо, са открити почти 400 дейни вулкана. Скоростта на излъчванията на сяра и серен диоксид по време на изригването им може да надвишава 1 км/ сек., а височината на потоците от лава да доближава 500 километра височина.
• Противно на общоприетото мнение, Космосът не е цялостен вакуум, а по-скоро покрай вакуума – на 0,4 m3 от галактическата материя се пада най-малко 1 атом.
• Венера е единствената планета в Слънчевата система, която се върти назад на часовниковата стрелка. Има няколко теоретични учредения за това. Някои астрономи считат, че такава орис имат всички планети с плътна атмосфера, която първо се забавя и по-късно завърта небесното тяло в противоположна посока, а други одобряват, че това е породено от група огромни метеорити, падащи на повърхността на Венера.
• От началото на 1957 година (годината на стартирането на първия неестествен сателит „ Спутник-1 “) човечеството е съумяло да „ засее ” орбитата на нашата планета в дословен смисъл с разнообразни спътници, само че единствено един от тях е повторил ориста на „ Титаник “. През 1993 година спътникът „ Олимп “, благосъстоятелност на Европейската галактическа организация, е погубен вследствие на конфликт с метеорит.
• Най-големият астероид, паднал на Земята, е 2.7-метровата „ Хоба “, открит в Намибия. Метеоритът тежи 60 тона и 86% се състои от желязо, което го прави най-голямото парче желязо с натурален генезис на Земята.

Метеоритът Хоба в Намибия

• Малкият Плутон се смята за най-студената планета на Слънчевата система. Повърхността му е покрита с дебела кора от лед, а температурата пада до – 200 ° С. Ледът на Плутон има изцяло друга конструкция, от този на Земята и е няколко пъти по-силен от стомана.