Марк Нобъл вдигна очи за пас. Напразно. Той гледаше за

Марк Нобъл подвигна очи за пас. Напразно. Той гледаше за някой собствен съотборник в бяг, но никой не се отзова. Търсеше някой собствен съотборник, подготвен да поеме отговорност с топката, а отсреща нищо. С двама играчи на Ливърпул на гърба си, той нямаше повече свободно пространство и изкара топката в тъч, след което се обърна обезсърчен към своите и им извика: „ Хей, някой да изиска ш.баната топка!”.

Ето каква неразбория ще би трябвало да оправя Дейвид Мойс, когато стартира работа в Уест Хам. Ето какви потънали гемии ще би трябвало да подвига на повърхността и какво държание би трябвало да отстранява Мойс – индивидът с постоянно намусено и гузно изражение, с ореола на безконечната нерешителност. Точно той ще би трябвало да подвига гарда на играчите, преди те да го завлекат надолу в бездната. Съвсем не наподобява като точното комбиниране.

И това е още преди „ да мери температурата” на последователите, чиято реакция на новината за идването му не е най-топлата. Фен форумите кардинално са удивително враждебни чудовища, но когато се появи тематика „ Мойс вън!” още преди назначението на мениджъра (и с над 400 гласа в анкетата в нея преди 10 часа сутринта в неделя), това не предвещава идеалния меден месец.

Може би по тази причина и се заприказва за малко за отсрочване на оповестяването и за търсене на други възможности от страна на управлението на клуба. И какъв клуб единствено – мощно привързан в решенията си от мненията в Туитър и на улицата.



Все отново тезата против Мойс е от дълго време и постоянно изказвана: оправи се добре в Евертън с чудесно проведен тим, но не завоюва трофей (освен в случай че не броите едно 4-то място за купа) и разочарова при приемането на огромния си късмет в Манчестър Юнайтед, след това и в испанската си случка в Реал Сосиедад и смъкна Съндърланд в Чемпиъншип с тим, който на моменти мощно наподобяваше на съботната версия на Уест Хам – изплашени характерности, без сърце за борбата.

Мойс по този начин и не съумя да въодушеви „ черните котки”, а отрицателните му изказвания постоянно биваха маскирани като мъчителен натурализъм. „ Ще излъжа, в случай че кажа, че играчите, които ще доведем, ще създадат огромна разлика – сподели той в последния януарски трансферен прозорец. – Вероятно няма да можем да докараме футболисти от нужното равнище.” Не бе изненада, че резултатите по-късно не се усъвършенстваха.

Играчите на „ чуковете” като характерности са по-добри от сътрудниците си в оня Съндърланд, само че без добавено изпитание това няма значение. Загубата, която смъкна Славен Билич от поста, бе белязана от безхаберие – освен в множеството неточности, а и в генералната липса на темперамент. Играчите не се трудеха задоволително крепко, не демонстрираха тревога от обстановката си или от тази на обречения си управител.

Телевизионните анализатори – Стивън Джерард, Франк Лампард, Стийв МакМанаман – бяха отвратени, но следелите Уест Хам в предходните 16 месеца надали са били изключително учудени от гледката. Дори тимът в този момент беше по-малко зле спрямо мача също с Ливърпул в края на предишния сезон.



Този набор играчи има огромен шанс. Вече една година се крие зад извинението с местенето на нов стадион. Само дето не стадионът тича минимум километри или прави минимум спринтове от всеки различен отбор в Премиър Лийг. Търпението на почитателите към този момент е изчерпано. Някои може и да упрекват за хода на тима махането от „ Ъптън Парк”, само че болшинството схващат, че казусът е доста по-дълбок и се крие в абдикирането от отговорност.

Уест Хам има единствено една турнирна победа от 4 февруари насам. И не става въпрос единствено за домакинска форма. Врелият и кипял в ПЛ вратар Марк Шуорцър описа неотдавна по какъв начин Джо Харт му споделил, че в Манчестър Сити постоянно имал 10 разновидността за пас, а в новия си отбор изборите му били едвам три или четири смели души. В събота Харт можеше да смъкна броя и още.





Нобъл е изключение, въпреки и почитателите към този момент да не го ценят. Мануел Ландзини има качества, при все това не е Димитри Пайет. Останалите в по-голямата част от времето се криеха. Ако получеха топката, я заритваха прибързано, без да мислят за нищо друго, с изключение на за това да не са тъкмо те изгубилите я. Наследникът на Билич идва в инфектиран от боязън футболен клуб, а Мойс тъкмо бе изоставил един подобен в лицето на Съндърланд.

Решението за продажба на Пайет бе, както се и предсказваше, злополука. Сега когато цената на добър бек е над 50 млн. паунда, приемането на половината от тази сума за най-продуктивния халф в британския футбол наподобява едно от най-слабите бизнес решения в историята. Дори двойно повече пари нямаше да подхождат на това, което Пайет донесе на Уест Хам.

През 2016 година той сътвори 144 голови положения в ПЛ, а вторият – Кристиан Ериксен от Тотнъм, стоеше надалеч обратно със 116. Като изключим петима – Ериксен, Месут Йозил, Кевин Де Брайне и Алексис Санчес, същият този Пайет сътвори най-малко два пъти повече голови положения от всеки различен в лигата, повече от всеки състезател на Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул. Продажбата му толкова на ниска цена единствено три дни преди затварянето на прозореца беше скъпоструващо злополучие, от което клубът по този начин и не се възвърне.

Следващият управител най-малко няма да помни благодатта да разполага с Пайет, тъй че може и да не бъде отмъкнат надолу от отсъствието му като досегашния. Може би упованието у французина бе станало прекомерно и попречи да се видят слабостите на останалите играчи. Може би и умеенето на Пайет да печели самичък мачове направи съотборниците му мързеливи.



Билич поема самичък виновността, но тя не е напълно негова. Позицията му бе подкопана през цялото време на сезона, когато притежателят Дейвид Съливан го уточни като индивида, отказал Ренату Саншес и още имена чартърен (точно когато бордът бе подложен на критика за неуспеха в прехвърлянето на Уилям Карвалю от Спортинг Лисабон). Намиращ се в последната година от действието на своя контракт, хърватинът изглеждаше все по-далеч от истината и играчите му към този момент не го следваха. Ще следват ли същите тези играчи Мойс, в случай че неговият договор е кратковременен (това е неофициалната информация – добре, че най-малко формалната бе спестена от клуба)? Каква би била разликата? Какво друго би подсказал сходен ход, като се изключи че новият управител е единствено краткотрайно решение до намирането на по-добър вид? Защо изобщо някой би поел поста освен това изискване и по какъв начин може да желае почитание тогава?

Покупките на Уест Хам са миш-маш, а вложението в играчи, изключително след продажбите, е под обещаното след преместването на новия стадион. Мнозина гледат на назначението на Мойс по същия метод: като на нескъпо краткосрочно решение, пожарникар, който да провежда командата и да избегне изпадането, а не като на индивида, който да реализира огромния скок към елита, обещан с напускането на „ Ъптън Парк”.

Ако Мойс остави отбора в ПЛ, това ще му завоюва малко време и може би поста за непрекъснато. Ако ли не, към този момент няма да има задоволително почитатели на „ Лондон Стейдиъм” при започване на мачовете, че да ги виждате на екраните си по какъв начин се изнизват надалеч преди последния съдийски сигнал.
Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл” Премиър лийг 11 кръг, събота 4 ноември Уест Хам 1:4краен резулат Ливърпул