Мария Ванкова: Да мислим за общото добро
Мария Ванкова е един от първите кореспонденти, които влязоха в огнището на COVID-19 и отрази от първа линия пандемията от самото й начало у нас за феновете на bTV Новините. През февруари 2021г. с поредицата си „ COVID-19: ВАКСИНИТЕ “ в предаването „ Тази заран “ хвърли светлина по тематиката, с цел да им помогне да създадат осведомен избор. За Мария репортажите в областта на опазването на здравето и обществената политика са персонална идея. Всеки ден посредством тях тя продължава да се бори за всяка обособена човешка орис.
Завършва публицистика в СУ „ Св. Климент Охридски” и стартира да работи като кореспондент. През есента на 2008 година постъпва в стажантската стратегия на bTV, а показаните от нея умения в този интервал водят до предлагането да остане да работи в нюзрума. Получава Наградата на Българска стопанска камара за интензивно отразяване на социално-икономическата проблематика през 2011 година и годишната премия на Българския фармацевтичен съюз през 2012 и 2013г. През 2015г. е притежател на премията на КНСБ за деен обществен кореспондент, през 2017г. – на наградата „ Спасител на детството “ от Национална асоциация за приемна грижа. През 2018 година заслужава оценката „ Репортер на годината “ на bTV Новините, както и годишната премия на Съюза на юристите в България. През 2020г. Мария Ванкова получава влиятелната премия на Фонд „ Валя Крушкина – публицистика за хората “, а през 2021г. е отличена в категория „ Телевизия “ на годишните награди " Даниела Сеизова - В името на живота ".
Мария Ванкова дава отговор на въпросите на сп. Betty:
Мария, какво е да си здравен кореспондент? Как излежда всекидневието ти, какви са качествата, които се изискват от теб, кои са компликациите, които би трябвало да преодоляваш?
Всекидневието на репортерите е извънредно динамично. Невинаги знаеш къде ще те води работата и с какви проблеми ще те сблъска, а това е извънредно предизвикателство за мозъка. Случва се работният ми ден да стартира в една точка на страната и да приключи в друга, поради събития, наложили незабавна командировка да вземем за пример. В този смисъл - още със събуждането си знам, че би трябвало да съм подготвена за всичко. Репортерите държим сетивата и мозъка си постоянно нащрек. В сферите, които аз отбелязвам, е нужно положително познаване на нормативната уредба и устройството на самите системи – здравната и обществената, с цел да може да се ориентирам бързо в въпросите. Това допуска непрестанно четене на закони, наредби, правилници – от време на време чета у дома, през нощта, рано заран, въобще това е непрестанен развой. Разбира се, проследявам и други медии, обществените мрежи, ревизирам зрителски сигнали. И това също е непрестанен развой. Много мъчно мога да кажа „ през днешния ден е събота, почивен ден, няма да работя “. Въпреки че околните ми хора желаят да чуват точно това, мога да кажа, че ме схващат и поддържат, знаят, че обичам работата си.
Знаеше ли какво ти следва, когато избра да учиш публицистика?
Не знаех какво ми следва, само че се надявах, че ме чака нещо забавно, свястно, потребно и че изборът ми е за положително. Към днешна дата мисля, че изборът, който направих когато бях на 18, е верният. Впоследствие решението да стажувам в нюзрума на bTV – също. Сега, съвсем 13 години по-късно, самата аз оказвам помощ на по-младите сътрудници в малкия екран и съм признателна, че имам свободата да работя по метода, по който разбирам тази специалност. Тя не е по никакъв начин лека, изисква отдаденост, точност, познания и опит да овладяваме напрежението и да не изпадаме в суматоха при сложни и непредвидени обстановки, каквито при нас се случват постоянно. Паралелно с това би трябвало и да сме бързи – новинарските излъчвания стартират в тъкмо несъмнено време и не може да кажем „ не съм подготвен “. Понякога това уморява, само че пък това е сладка отмалялост, тъй като си осмислил деня си - оказал помощ си, уведомил си, предотвратил си проблем или неправда.
Информацията, която имаш като кореспондент, беше ли ти от изгода, когато самата ти изкара вируса? Как го претърпя и имаше ли нещо хубаво в неприятното?
При мен мина относително леко и се лекувах у дома. Съвсем обикновено е да се притесня – първоначално не знаех по какъв начин ще протече болестта – леко или тежко. Слава богу не стигнах до болница, острата фаза беше 4-5 дни, по-късно COVID-19 гладко отшумя. Знанията по тематиката от една страна ми помогнаха да отвръщам бързо и съответно, от друга – ме тормозиха, тъй като „ дебнех “ всеки признак и проучих повече от нужното. Сблъсъкът със болестта ми донесе и доста мотиви за размисъл, за оценка на другарства, сподели ми една блага нормалност - като това някой да ти донесе храна до входната врата, занимателни книги за четене, билки за чай, който да успокои кашлицата. Любимите ми хора правеха тъкмо това до момента в който бях в карантина и им благодаря от сърце.
Какви заключения направи за себе си и за феновете след диалозите с толкоз доста лекари, микробиолози и епидемиолози за поредицата „ COVID-19: Ваксините “?
Идеята за поредицата се роди като част от напъните на редакцията на bTV Новините да създадем още нещо, с което да допринесем за информираността на феновете. Така се появи „ COVID-19:ВАКСИНИТЕ “. За мен този план пристигна в точния миг и имам вяра, че извърши задачата си. Темите в поредицата ме срещнаха с доста забавни събеседници, прочетох десетки изследвания, обогатих знанията си и в последна сметка осведомих хората в един миг, в който те имаха потребност от тествана и налична информация, с цел да създадат своя избор. Трябва да имаме доверие в науката, тъй като кой различен би ни измъкнал от пандемия и по какъв начин? Ситуацията изисква да се приказва единствено с обстоятелства, които да се интерпретират от експертите. Спекулациите и подправените вести пречат на хората да вземат осведомено решение. В пандемия е значимо да мислим за общото положително.
Кои са най-големите проблеми в българското опазване на здравето и по какъв начин биха могли да се решат?
Българското опазване на здравето има върху какво да работи – доплащането, което пациентите вършат за медицински услуги и медикаменти, достъпът до тези услуги и до медикаментите, неналичието на фрагменти в бранша, въобще разходването на бюджета за опазване на здравето е много противоречиво. Дългогодишният ми опит в този сектор ми е посочил, че системата има проблем с доверието към нея, белязана е със подозрения за лобизъм, „ течове “ и липса на емпатия. Казвам това с ясното схващане, че обобщението не е подобаващ способ за разбор, тъй като има и положителни практики, които също би трябвало да се регистрират. Има триумфи и прогрес, само че те като че ли потъват в морето от неодобрение. Сега в пандемията още повече си пролича какъв брой е значимо тази система да е добре проведена и обезпечена на всички равнища. COVID-19 е огледалото на опазването на здравето ни – харесва ли ни това, което виждаме в отражението?
Освен че извади на показ доста от проблемите в обществото, пандемията сякаш ни накара да преосмислим и доста от взаимоотношенията ни с другите. Какво ти разкри пандемията за персоналните ти взаимоотношения?
В пандемията премислих разбирането си за просветеност. Наслушах се на какво ли не, от кого ли не. От едни се разочаровах, от други се впечатлих. Но същински околните ми хора си останаха такива и в пандемията, имам вяра и след нея. COVID-19 ни накара да жадуваме за една нормалност, която бяхме почнали да одобряваме за даденост. Ясно е, че в края на това тестване, животът няма да се върне напълно в остарелия си тип, тъй като той към този момент се промени трайно.
Може ли да се каже съгласно теб, че българите като цяло не обичат да споделят доста персонална информация за себе си?
Такова резюме ми е мъчно да направя. Има специалности, които изискват от хората в тях да „ повдигат завесата “ на персоналния си живот и други – за които е по-добре това да не се случва. Аз да вземем за пример съм деликатна с това каква информация разгадавам за персоналния си свят, внимателна съм, избирам в общественото пространство да ме познават с работата ми. Ако споделям нещо персонално, го върша с най-близките ми хора. Трябва да се има поради и това, че обществените мрежи размиха границата на персоналното, тъй като дадоха платформа за „ разголване “ от друго равнище, която съвсем всеки употребява.
Как се грижиш за здравето си и положителната си форма в забързаното всекидневие?
Преди пандемията спортувах постоянно скуош. Сега това се случва, единствено когато залите са отворени. Опитвам се да се храня здравословно, само че си признавам, че не всеки път съумявам. Трудно ми е да понижа шоколада. (смее се) В годините най-малко редуцирах количеството кафе, което пия дневно. Напоследък се пробвам вечер да задрямвам преди среднощ - преди години ми се струваше невероятно, в този момент си натрапвам да е наложително. Разбира се, в почивните дни се виждам с другари, виждам хубави филми, чета книги. Опитвам се да „ изключвам “, доколкото мога.
Един твой съвет от опита ти в областта на опазването на здравето към читателите на сп. Betty Моята аптека?
Не предозирайте – в дословен, и в метафоричен смисъл. Избирайте деликатно на кого да доверите здравето и информираността си.
Завършва публицистика в СУ „ Св. Климент Охридски” и стартира да работи като кореспондент. През есента на 2008 година постъпва в стажантската стратегия на bTV, а показаните от нея умения в този интервал водят до предлагането да остане да работи в нюзрума. Получава Наградата на Българска стопанска камара за интензивно отразяване на социално-икономическата проблематика през 2011 година и годишната премия на Българския фармацевтичен съюз през 2012 и 2013г. През 2015г. е притежател на премията на КНСБ за деен обществен кореспондент, през 2017г. – на наградата „ Спасител на детството “ от Национална асоциация за приемна грижа. През 2018 година заслужава оценката „ Репортер на годината “ на bTV Новините, както и годишната премия на Съюза на юристите в България. През 2020г. Мария Ванкова получава влиятелната премия на Фонд „ Валя Крушкина – публицистика за хората “, а през 2021г. е отличена в категория „ Телевизия “ на годишните награди " Даниела Сеизова - В името на живота ".
Мария Ванкова дава отговор на въпросите на сп. Betty:
Мария, какво е да си здравен кореспондент? Как излежда всекидневието ти, какви са качествата, които се изискват от теб, кои са компликациите, които би трябвало да преодоляваш?
Всекидневието на репортерите е извънредно динамично. Невинаги знаеш къде ще те води работата и с какви проблеми ще те сблъска, а това е извънредно предизвикателство за мозъка. Случва се работният ми ден да стартира в една точка на страната и да приключи в друга, поради събития, наложили незабавна командировка да вземем за пример. В този смисъл - още със събуждането си знам, че би трябвало да съм подготвена за всичко. Репортерите държим сетивата и мозъка си постоянно нащрек. В сферите, които аз отбелязвам, е нужно положително познаване на нормативната уредба и устройството на самите системи – здравната и обществената, с цел да може да се ориентирам бързо в въпросите. Това допуска непрестанно четене на закони, наредби, правилници – от време на време чета у дома, през нощта, рано заран, въобще това е непрестанен развой. Разбира се, проследявам и други медии, обществените мрежи, ревизирам зрителски сигнали. И това също е непрестанен развой. Много мъчно мога да кажа „ през днешния ден е събота, почивен ден, няма да работя “. Въпреки че околните ми хора желаят да чуват точно това, мога да кажа, че ме схващат и поддържат, знаят, че обичам работата си.
Знаеше ли какво ти следва, когато избра да учиш публицистика?
Не знаех какво ми следва, само че се надявах, че ме чака нещо забавно, свястно, потребно и че изборът ми е за положително. Към днешна дата мисля, че изборът, който направих когато бях на 18, е верният. Впоследствие решението да стажувам в нюзрума на bTV – също. Сега, съвсем 13 години по-късно, самата аз оказвам помощ на по-младите сътрудници в малкия екран и съм признателна, че имам свободата да работя по метода, по който разбирам тази специалност. Тя не е по никакъв начин лека, изисква отдаденост, точност, познания и опит да овладяваме напрежението и да не изпадаме в суматоха при сложни и непредвидени обстановки, каквито при нас се случват постоянно. Паралелно с това би трябвало и да сме бързи – новинарските излъчвания стартират в тъкмо несъмнено време и не може да кажем „ не съм подготвен “. Понякога това уморява, само че пък това е сладка отмалялост, тъй като си осмислил деня си - оказал помощ си, уведомил си, предотвратил си проблем или неправда.
Информацията, която имаш като кореспондент, беше ли ти от изгода, когато самата ти изкара вируса? Как го претърпя и имаше ли нещо хубаво в неприятното?
При мен мина относително леко и се лекувах у дома. Съвсем обикновено е да се притесня – първоначално не знаех по какъв начин ще протече болестта – леко или тежко. Слава богу не стигнах до болница, острата фаза беше 4-5 дни, по-късно COVID-19 гладко отшумя. Знанията по тематиката от една страна ми помогнаха да отвръщам бързо и съответно, от друга – ме тормозиха, тъй като „ дебнех “ всеки признак и проучих повече от нужното. Сблъсъкът със болестта ми донесе и доста мотиви за размисъл, за оценка на другарства, сподели ми една блага нормалност - като това някой да ти донесе храна до входната врата, занимателни книги за четене, билки за чай, който да успокои кашлицата. Любимите ми хора правеха тъкмо това до момента в който бях в карантина и им благодаря от сърце.
Какви заключения направи за себе си и за феновете след диалозите с толкоз доста лекари, микробиолози и епидемиолози за поредицата „ COVID-19: Ваксините “?
Идеята за поредицата се роди като част от напъните на редакцията на bTV Новините да създадем още нещо, с което да допринесем за информираността на феновете. Така се появи „ COVID-19:ВАКСИНИТЕ “. За мен този план пристигна в точния миг и имам вяра, че извърши задачата си. Темите в поредицата ме срещнаха с доста забавни събеседници, прочетох десетки изследвания, обогатих знанията си и в последна сметка осведомих хората в един миг, в който те имаха потребност от тествана и налична информация, с цел да създадат своя избор. Трябва да имаме доверие в науката, тъй като кой различен би ни измъкнал от пандемия и по какъв начин? Ситуацията изисква да се приказва единствено с обстоятелства, които да се интерпретират от експертите. Спекулациите и подправените вести пречат на хората да вземат осведомено решение. В пандемия е значимо да мислим за общото положително.
Кои са най-големите проблеми в българското опазване на здравето и по какъв начин биха могли да се решат?
Българското опазване на здравето има върху какво да работи – доплащането, което пациентите вършат за медицински услуги и медикаменти, достъпът до тези услуги и до медикаментите, неналичието на фрагменти в бранша, въобще разходването на бюджета за опазване на здравето е много противоречиво. Дългогодишният ми опит в този сектор ми е посочил, че системата има проблем с доверието към нея, белязана е със подозрения за лобизъм, „ течове “ и липса на емпатия. Казвам това с ясното схващане, че обобщението не е подобаващ способ за разбор, тъй като има и положителни практики, които също би трябвало да се регистрират. Има триумфи и прогрес, само че те като че ли потъват в морето от неодобрение. Сега в пандемията още повече си пролича какъв брой е значимо тази система да е добре проведена и обезпечена на всички равнища. COVID-19 е огледалото на опазването на здравето ни – харесва ли ни това, което виждаме в отражението?
Освен че извади на показ доста от проблемите в обществото, пандемията сякаш ни накара да преосмислим и доста от взаимоотношенията ни с другите. Какво ти разкри пандемията за персоналните ти взаимоотношения?
В пандемията премислих разбирането си за просветеност. Наслушах се на какво ли не, от кого ли не. От едни се разочаровах, от други се впечатлих. Но същински околните ми хора си останаха такива и в пандемията, имам вяра и след нея. COVID-19 ни накара да жадуваме за една нормалност, която бяхме почнали да одобряваме за даденост. Ясно е, че в края на това тестване, животът няма да се върне напълно в остарелия си тип, тъй като той към този момент се промени трайно.
Може ли да се каже съгласно теб, че българите като цяло не обичат да споделят доста персонална информация за себе си?
Такова резюме ми е мъчно да направя. Има специалности, които изискват от хората в тях да „ повдигат завесата “ на персоналния си живот и други – за които е по-добре това да не се случва. Аз да вземем за пример съм деликатна с това каква информация разгадавам за персоналния си свят, внимателна съм, избирам в общественото пространство да ме познават с работата ми. Ако споделям нещо персонално, го върша с най-близките ми хора. Трябва да се има поради и това, че обществените мрежи размиха границата на персоналното, тъй като дадоха платформа за „ разголване “ от друго равнище, която съвсем всеки употребява.
Как се грижиш за здравето си и положителната си форма в забързаното всекидневие?
Преди пандемията спортувах постоянно скуош. Сега това се случва, единствено когато залите са отворени. Опитвам се да се храня здравословно, само че си признавам, че не всеки път съумявам. Трудно ми е да понижа шоколада. (смее се) В годините най-малко редуцирах количеството кафе, което пия дневно. Напоследък се пробвам вечер да задрямвам преди среднощ - преди години ми се струваше невероятно, в този момент си натрапвам да е наложително. Разбира се, в почивните дни се виждам с другари, виждам хубави филми, чета книги. Опитвам се да „ изключвам “, доколкото мога.
Един твой съвет от опита ти в областта на опазването на здравето към читателите на сп. Betty Моята аптека?
Не предозирайте – в дословен, и в метафоричен смисъл. Избирайте деликатно на кого да доверите здравето и информираността си.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ