Бежанка от Мариупол: Семейството ми е от руски произход, а сега руснаците ни избиват |
Марина е родом от украинския град Мариупол, само че дълги години живее в Киев, където управлява сполучлив бизнес. Има своя информационна организация, която работи в областта на бизнеса и технологиите, семейство, десетгодишно дете. До 24 февруари 2022 година, когато над дома й стартират да падат съветски бомби. На българския народен празник, 3 март, тя идва с детето си в България, в търсене на спокойно небе. Но терзанията й не стопират, тъй като всичките й близки остават в Мариупол, пристанищния град на Азовско море, станал знак на разрухата, породена от военната инвазия на Кремъл. Докато тече решаващата борба за Донбас и за родния й град, Ирина споделя за бягството от войната, за ужаса, който претърпяват нейните близки и съграждани, за насилствените изселвания на украински жители на съветска територия и процеса по “филтрация ” на хората с съветско и украинско съзнание. Информацията съответствува с репортажи на многочислени международни медии, разговаряли с украинци, съумели да се спасят от Мариупол, само че няма по какъв начин да бъде доказана от самостоятелни интернационалните източници поради продължаващата и сега борба за Донбас. Името на интервюираната е заменено от съображения за сигурността на околните й.
- Как взехте решението да дойдете в България?
- Аз не взех това решение целеустремено. Но на първия ден бомбардираха доста интензивно Киев. На втория ден домът на моя другарка беше погубен. Прекарахме първата нощ в едно учебно заведение, в бомбоубежище. След това спяхме в коридора. Взривовете продължаваха. Не можех нито да дремя, нито да работя. Аз имам малко дете и трябваше да го вардя, всеки миг можеше да падне бомба. Така, да вземем за пример, се научих да не затварям прозорците, а да ги подкрепям с бутилка вода, с цел да не се счупят от гърмежите.
- Част от вашите родственици са били повлияни от съветската агитация?
- Всички мои близки се намират в Мариупол и аз ги умолявах да дойдат най-малко при мен, тъй като аз разбирах, че там разположението е доста рисково, на фронтовата линия са. Но в първите дни те не ми имаха вяра, когато им се молех. Те ми отговаряха това, което се приказва по съветската телевизия. Аз имам родственици в Русия и знам защо става дума.
- Тоест, всички тези истории, за които ние четем, в които украинците изясняват на своите родственици в Русия какво се случва и те не им имат вяра, това е част от вашата действителност?
- Такъв е и моят случай. В първия ден на войната писах на втората ми братовчедка, че сме във война, че ни бомбардират и че въобще не разбирам по какъв начин може това да се случва. А тя ми отговори, че аз пресилвам, че нас ни бомбардира нашето държавно управление. Всичко това е промивка на Москва.
- Може ли да ни кажете кои от вашите родственици са в Мариупол и не престават да бъдат в региона?
- Там са майка ми, по-големият ми брат, снаха ми, баба ми. Друга част от роднините ми, братовчедка ми и фамилията й бяха принудително разселени в Русия, а вуйчо ми бе погубен.
- Съжалявам. Моите съболезнования. Разкажете ни какво чувате от тях, успявате ли да останете в контакт макар обсадата?
- Да. Те са отрязани от всевъзможни връзки. Там работят единствено съветско радио и телевизия, единственият метод да останеш обвързван със света, е да си купиш карта на съветския оператор “Феникс ”, като за това би трябвало да предадеш паспорта си и да бъдеш включен в лист за “филтрация ” на жителите.
- Като се допуска, че тези диалози се подслушват…
- Да, аз не мога да кажа нищо по телефона - нищо не би трябвало да се споделя. Когато се слушам с брат ми и се пробвам да му кажа, че може би е добър миг да напусне Мариупол, той ми споделя да не приказвам нищо, тъй като всичко се подслушва и в случай че чуят нещо, могат да ти вземат телефона на военните постове, или да дойдат напряко у дома и да ти вземат и телефона, и компютъра.
- Имате ли визия за какво те не са се пробвали да изоставен до момента? Защото не желаят или тъй като не могат?
- Те не могат да изоставен, аз знам за какво. И това е, тъй като те знаят единствено това, което им споделят съветските военни. А то е, че на украинските пропускателни пунктове стои украинската войска, която ще ги убие.
- Те имат вяра ли в това?
- Вижте в този момент, хората 20 дни са стояли по мазетата без храна, без вода, без нищо, под обстрел. След което с колата си са могли да се измъкнат до територия, на която не падат бомби. Там ги посрещат съветски военни, които им описват, че Украйна към този момент я няма, че държавното управление е паднало, а че Зеленски е избягал зад граница. Аз не мога да им покажа по какъв начин стоят нещата, аз не мога да им покажа изявления. Нищо не мога да направя.
- В предварителния ни диалог Вие ни разказахте, че част от вашите родственици са били изселени отвън територията на Украйна, по този начин наречените насилствени разселвания, евикции, за които четем в интернационалната преса…Такъв ли е казусът с вашето семейство? Всички ли бяха изведени по този метод?
- До първи март в Мариупол нямаше боеве. Върхушката на локалната проруска Опозиционна партия, обвързвана с Виктор Янукович, помагаше на руснаците и им даваше данни за прецизиране на обстрела. Те им помогнаха да откъснат града от електричеството, от водата, да стрелят по обектите на инфраструктурата и комуналните служби. И защото хората не знаеха нищо, въобще не разбираха какво се случва, съветските поддръжници започнаха да вървят по мазетата и да им споделят, че са обстрелвани от украинските батальони, че украинското държавно управление ни е предало, и че това, което се прави, се излъчва от Азов. Много значим миг е, че по-късно навлизат войските, които са от чеченци. Те заемат цивилен обекти, където се намират повече хора, деца, майки с деца, тъй като знаят, че украинската войска няма да може да стреля по тях, тъй като там се намират цивилни. И оттова почват да водят боеве. Така хората остават с усещане, че им се приказва истината. След това градът бе разграничен на две елементи, през него минава река, като лявата част на града остава без излаз, тъй като там единственият метод да се спасиш, е да избягаш в ДНР (самопровъзгласилата се Донецка национална република, бел.авт.). Някъде на осемнадесетия ден от началото на боевете един човек от града, представящ се за доброволец, Констанин Ишченко от Опозиционната партия, бива назначен за кмет на града от Пушилин, президента на Донецката национална република. Ишченко отива при хората им споделя, че има рейсове, всичко е сринато в Украйна и държавното управление ги е оставило. И по подобен метод те изтеглят хората, действително ги отвличат в Русия.
- Знаете ли къде се намират те сега?
- След това те ги извеждат в ДНР, където има няколко лагера за дестилация. Сега ще ви обясня какво значи това. Там представители на ГРУ ти снемат отпечатъци от пръстите, вземат паспорта ти, има някои късметлии, които съумяват да си скрият паспорта. На другите дават хартийка, която да им служи за документ. Също по този начин те ти организират изявление, като един ти задава въпроси, а трима други гледат какви са реакциите ти и преценят до каква степен си украинец. Проверяват те за проукраински възгледи, ревизират ти телефоните, известията, Facebook страницата, и тези, които се оказват неблагонадеждни, биват убити.
- Имате ли данни за това какъв брой хора са били подложени на сходни евикции и какъв брой,евентуално, в никакъв случай не са се върнали повече вкъщи?
- Няма публични данни за това, само че ние приказваме за 100 000 индивида, а ДНР настояват, че те са “спасили ” 600 000. Говорим освен за Мариупол, а за задачите окупирани територии. Те събличат мъжете, с цел да ревизират дали имат връзки с военните, дали имат татуировки по тялото. Проверят всички за контакти с военните и в тази връзка желая да опиша какво се случи с моя другарка, която има Телеграм канал и си поддържаме връзка посредством него.
- Какво се случва с Вашата другарка?
- Ситуацията е следната. Проверявайки Фейсбука й, виждат, че тя има в контактите си военни и я държат две седмици в плен дружно с дребното й петгодишно дете. Руснаците обаче схващат, че тя просто е другар с тях във Facebook, не поддържа контакти и няма по какъв начин да им окаже въздействие. И по тази причина бива “помолена ” да запише едно видео, в което изяснява какъв брой е хубаво да бъдеш евакуиран от съветската страна, като изискване да я освободят.
- Това ми припомня за родилката Мария от Мариупол, бяха публикувани фрагменти с нея от родилния дом - всички знаем за тях. След което излезе изявление с нея в YouTube, в което тя изяснява, че всичко е наред. Такива видеа се популяризират у нас. Смятате ли, че сходен вид самопризнания се вършат под напън? Може ли в такива условия, в които хората се намират там, те да кажат истината пред камера, пред медии, или по какъвто и да е метод?
- Хората са доста наплашени. До осемнадесетия ден те не са излизали от мазетата. Излизали са за малко, единствено да си стопят сняг, с цел да готвят. С риск да бъдат убити в късото време, в което си готвят и си топят сняг - за питейна вода. Те са дотолкоз уплашени, дотолкоз с повредено психическо положение, за тях светът към този момент е различен. А какво вършат съветските елементи - обстрелват всевъзможни центрове на Червения кръст, центрове за филантропична помощ. Те не дават на украинската страна никаква опция да получи филантропична поддръжка, те не пускат доброволците до хората. Аз познавам трима доброволци, които бяха убити. Те в никакъв случай не се върнаха. Руската войска раздава на тези хора самун и по една консерва и записва видеа, в които хората се радват, тъй като по 50 дни са били без храна, коерто
- Смятате ли, че това, като цяло, е психическа тактичност за тотално смазване на хората, тъй че те да нямат никаква друга опция, с изключение на да се предадат, в името на това да бъдат в сигурност?
- Да, това е тъкмо такава тактичност, само че има и мощни хора, които се пробват да изоставен града, пробват се даже пеш да се измъкнат.
- Какво се случва с тези хора?
- Преди две седмици към 40 индивида с деца потеглят, тъй като има точки, в които хващат украински мобилни оператори, и по този начин са получили информация, че други хора са излезли по този метод. Те потеглят, без да знаят къде отиват и какво се случва с другите. Тръгват към едно село, което се намира на десетина километра, Урзуф. Оцеляват единствено 24. Останалите са убити, разстреляни. Ето за какво моите родственици се опасяват да избягат. Защото за съветските бойци, в случай че искаш да се върнеш на украинска територия, значи си украинец, значи си зложелател.
- Тоест, има два пътя, в общи линии, или оставаш в града с всички опасности от апетит, убийства, или се предаваш на съветска територия. Такъв път, както да вземем за пример, вие сте пристигнали в България, за тях е неосъществим?
- Има и трети варинт, за тези, които съумеят да стигнат до Урзуф, могат да се качат на доброволни рейсове, не на държавни, тъй като държавните мигновено се обстрелват. Също може да се измъкнеш и със личната си кола, обаче много коли биват унищожени. Преди имаше две точки, откъдето да се измъкнеш, Урзуф и Бердянск. Сега тези пътища са затворени. Докарани са мобилни крематориуми.
- Голяма част от аргументацията за тази война, или както Русия я назовава, военна интервенция, е въз основата на тормоз, осъществяван над рускоезичното население в Донбас. Вие самата сте рускоговоряща, околните ви са рускоговорящи. Чували ли сте информация, разкази от ваши близки за тормоз от страна на Азов?
- Моето семейство е от съветски етнически генезис. А в този момент руснаците убиват моите близки и унищожават нашите домове. Ние не сме канили никой да ни избавя. Всичко беше наред. Ние живеехме прелестно. Мариупол е значим стратегическа точка за по-нататъшната окупация на Украйна. На руснаците въобще не им пука за това по какъв начин живеят или не живеят хората там.
- Вярвате ли, че в действителност Русия ще се ограничи единствено до така наречен “освобождаване ” на Донбас?
- Не. Русия има проект. Путин има една голяма фантазия - да съживи Руската империя. В едно от интервютата си той загатва, че след разпадането на Съветския съюз и оповестяването на независимостта на Украйна, тя е изгубила 10 000 километра от територия.
- А смятате ли, че той ще се ограничи до Украйна?
- Не, аз съм сигурна, че не. Целта на Русия е друга, тя е да възвърне своята империя, своята сфера на въздействие. Затова й трябват и прилежащите страни, които бяха част от Съветския блок.
- Но не подценяват ли те жителите?
- Аз съм родолюбец, аз имам вяра, че Украйна ще победи. Нашата национална концепция, воля, схващане за нация не датира от 20 или 30 години, тя е хилядолетна. Но въпреки това, има и реалистична позиция. Ако съпоставяме съветската и украинската армии, приказваме за несъпоставими бройки. Също по този начин, напълно законосъобразно, въоръжението ни понижава с всеки ден и то няма по какъв начин да се появи с магическа пръчка.
- Войната обаче е освен под формата на оръжия. Тя е и за душите на хората. В този смисъл, вярвате ли, че Путин ще победи?
- Не (смее се). Украинците ще победят.
- Как взехте решението да дойдете в България?
- Аз не взех това решение целеустремено. Но на първия ден бомбардираха доста интензивно Киев. На втория ден домът на моя другарка беше погубен. Прекарахме първата нощ в едно учебно заведение, в бомбоубежище. След това спяхме в коридора. Взривовете продължаваха. Не можех нито да дремя, нито да работя. Аз имам малко дете и трябваше да го вардя, всеки миг можеше да падне бомба. Така, да вземем за пример, се научих да не затварям прозорците, а да ги подкрепям с бутилка вода, с цел да не се счупят от гърмежите.
- Част от вашите родственици са били повлияни от съветската агитация?
- Всички мои близки се намират в Мариупол и аз ги умолявах да дойдат най-малко при мен, тъй като аз разбирах, че там разположението е доста рисково, на фронтовата линия са. Но в първите дни те не ми имаха вяра, когато им се молех. Те ми отговаряха това, което се приказва по съветската телевизия. Аз имам родственици в Русия и знам защо става дума.
- Тоест, всички тези истории, за които ние четем, в които украинците изясняват на своите родственици в Русия какво се случва и те не им имат вяра, това е част от вашата действителност?
- Такъв е и моят случай. В първия ден на войната писах на втората ми братовчедка, че сме във война, че ни бомбардират и че въобще не разбирам по какъв начин може това да се случва. А тя ми отговори, че аз пресилвам, че нас ни бомбардира нашето държавно управление. Всичко това е промивка на Москва.
- Може ли да ни кажете кои от вашите родственици са в Мариупол и не престават да бъдат в региона?
- Там са майка ми, по-големият ми брат, снаха ми, баба ми. Друга част от роднините ми, братовчедка ми и фамилията й бяха принудително разселени в Русия, а вуйчо ми бе погубен.
- Съжалявам. Моите съболезнования. Разкажете ни какво чувате от тях, успявате ли да останете в контакт макар обсадата?
- Да. Те са отрязани от всевъзможни връзки. Там работят единствено съветско радио и телевизия, единственият метод да останеш обвързван със света, е да си купиш карта на съветския оператор “Феникс ”, като за това би трябвало да предадеш паспорта си и да бъдеш включен в лист за “филтрация ” на жителите.
- Като се допуска, че тези диалози се подслушват…
- Да, аз не мога да кажа нищо по телефона - нищо не би трябвало да се споделя. Когато се слушам с брат ми и се пробвам да му кажа, че може би е добър миг да напусне Мариупол, той ми споделя да не приказвам нищо, тъй като всичко се подслушва и в случай че чуят нещо, могат да ти вземат телефона на военните постове, или да дойдат напряко у дома и да ти вземат и телефона, и компютъра.
- Имате ли визия за какво те не са се пробвали да изоставен до момента? Защото не желаят или тъй като не могат?
- Те не могат да изоставен, аз знам за какво. И това е, тъй като те знаят единствено това, което им споделят съветските военни. А то е, че на украинските пропускателни пунктове стои украинската войска, която ще ги убие.
- Те имат вяра ли в това?
- Вижте в този момент, хората 20 дни са стояли по мазетата без храна, без вода, без нищо, под обстрел. След което с колата си са могли да се измъкнат до територия, на която не падат бомби. Там ги посрещат съветски военни, които им описват, че Украйна към този момент я няма, че държавното управление е паднало, а че Зеленски е избягал зад граница. Аз не мога да им покажа по какъв начин стоят нещата, аз не мога да им покажа изявления. Нищо не мога да направя.
- В предварителния ни диалог Вие ни разказахте, че част от вашите родственици са били изселени отвън територията на Украйна, по този начин наречените насилствени разселвания, евикции, за които четем в интернационалната преса…Такъв ли е казусът с вашето семейство? Всички ли бяха изведени по този метод?
- До първи март в Мариупол нямаше боеве. Върхушката на локалната проруска Опозиционна партия, обвързвана с Виктор Янукович, помагаше на руснаците и им даваше данни за прецизиране на обстрела. Те им помогнаха да откъснат града от електричеството, от водата, да стрелят по обектите на инфраструктурата и комуналните служби. И защото хората не знаеха нищо, въобще не разбираха какво се случва, съветските поддръжници започнаха да вървят по мазетата и да им споделят, че са обстрелвани от украинските батальони, че украинското държавно управление ни е предало, и че това, което се прави, се излъчва от Азов. Много значим миг е, че по-късно навлизат войските, които са от чеченци. Те заемат цивилен обекти, където се намират повече хора, деца, майки с деца, тъй като знаят, че украинската войска няма да може да стреля по тях, тъй като там се намират цивилни. И оттова почват да водят боеве. Така хората остават с усещане, че им се приказва истината. След това градът бе разграничен на две елементи, през него минава река, като лявата част на града остава без излаз, тъй като там единственият метод да се спасиш, е да избягаш в ДНР (самопровъзгласилата се Донецка национална република, бел.авт.). Някъде на осемнадесетия ден от началото на боевете един човек от града, представящ се за доброволец, Констанин Ишченко от Опозиционната партия, бива назначен за кмет на града от Пушилин, президента на Донецката национална република. Ишченко отива при хората им споделя, че има рейсове, всичко е сринато в Украйна и държавното управление ги е оставило. И по подобен метод те изтеглят хората, действително ги отвличат в Русия.
- Знаете ли къде се намират те сега?
- След това те ги извеждат в ДНР, където има няколко лагера за дестилация. Сега ще ви обясня какво значи това. Там представители на ГРУ ти снемат отпечатъци от пръстите, вземат паспорта ти, има някои късметлии, които съумяват да си скрият паспорта. На другите дават хартийка, която да им служи за документ. Също по този начин те ти организират изявление, като един ти задава въпроси, а трима други гледат какви са реакциите ти и преценят до каква степен си украинец. Проверяват те за проукраински възгледи, ревизират ти телефоните, известията, Facebook страницата, и тези, които се оказват неблагонадеждни, биват убити.
- Имате ли данни за това какъв брой хора са били подложени на сходни евикции и какъв брой,евентуално, в никакъв случай не са се върнали повече вкъщи?
- Няма публични данни за това, само че ние приказваме за 100 000 индивида, а ДНР настояват, че те са “спасили ” 600 000. Говорим освен за Мариупол, а за задачите окупирани територии. Те събличат мъжете, с цел да ревизират дали имат връзки с военните, дали имат татуировки по тялото. Проверят всички за контакти с военните и в тази връзка желая да опиша какво се случи с моя другарка, която има Телеграм канал и си поддържаме връзка посредством него.
- Какво се случва с Вашата другарка?
- Ситуацията е следната. Проверявайки Фейсбука й, виждат, че тя има в контактите си военни и я държат две седмици в плен дружно с дребното й петгодишно дете. Руснаците обаче схващат, че тя просто е другар с тях във Facebook, не поддържа контакти и няма по какъв начин да им окаже въздействие. И по тази причина бива “помолена ” да запише едно видео, в което изяснява какъв брой е хубаво да бъдеш евакуиран от съветската страна, като изискване да я освободят.
- Това ми припомня за родилката Мария от Мариупол, бяха публикувани фрагменти с нея от родилния дом - всички знаем за тях. След което излезе изявление с нея в YouTube, в което тя изяснява, че всичко е наред. Такива видеа се популяризират у нас. Смятате ли, че сходен вид самопризнания се вършат под напън? Може ли в такива условия, в които хората се намират там, те да кажат истината пред камера, пред медии, или по какъвто и да е метод?
- Хората са доста наплашени. До осемнадесетия ден те не са излизали от мазетата. Излизали са за малко, единствено да си стопят сняг, с цел да готвят. С риск да бъдат убити в късото време, в което си готвят и си топят сняг - за питейна вода. Те са дотолкоз уплашени, дотолкоз с повредено психическо положение, за тях светът към този момент е различен. А какво вършат съветските елементи - обстрелват всевъзможни центрове на Червения кръст, центрове за филантропична помощ. Те не дават на украинската страна никаква опция да получи филантропична поддръжка, те не пускат доброволците до хората. Аз познавам трима доброволци, които бяха убити. Те в никакъв случай не се върнаха. Руската войска раздава на тези хора самун и по една консерва и записва видеа, в които хората се радват, тъй като по 50 дни са били без храна, коерто
- Смятате ли, че това, като цяло, е психическа тактичност за тотално смазване на хората, тъй че те да нямат никаква друга опция, с изключение на да се предадат, в името на това да бъдат в сигурност?
- Да, това е тъкмо такава тактичност, само че има и мощни хора, които се пробват да изоставен града, пробват се даже пеш да се измъкнат.
- Какво се случва с тези хора?
- Преди две седмици към 40 индивида с деца потеглят, тъй като има точки, в които хващат украински мобилни оператори, и по този начин са получили информация, че други хора са излезли по този метод. Те потеглят, без да знаят къде отиват и какво се случва с другите. Тръгват към едно село, което се намира на десетина километра, Урзуф. Оцеляват единствено 24. Останалите са убити, разстреляни. Ето за какво моите родственици се опасяват да избягат. Защото за съветските бойци, в случай че искаш да се върнеш на украинска територия, значи си украинец, значи си зложелател.
- Тоест, има два пътя, в общи линии, или оставаш в града с всички опасности от апетит, убийства, или се предаваш на съветска територия. Такъв път, както да вземем за пример, вие сте пристигнали в България, за тях е неосъществим?
- Има и трети варинт, за тези, които съумеят да стигнат до Урзуф, могат да се качат на доброволни рейсове, не на държавни, тъй като държавните мигновено се обстрелват. Също може да се измъкнеш и със личната си кола, обаче много коли биват унищожени. Преди имаше две точки, откъдето да се измъкнеш, Урзуф и Бердянск. Сега тези пътища са затворени. Докарани са мобилни крематориуми.
- Голяма част от аргументацията за тази война, или както Русия я назовава, военна интервенция, е въз основата на тормоз, осъществяван над рускоезичното население в Донбас. Вие самата сте рускоговоряща, околните ви са рускоговорящи. Чували ли сте информация, разкази от ваши близки за тормоз от страна на Азов?
- Моето семейство е от съветски етнически генезис. А в този момент руснаците убиват моите близки и унищожават нашите домове. Ние не сме канили никой да ни избавя. Всичко беше наред. Ние живеехме прелестно. Мариупол е значим стратегическа точка за по-нататъшната окупация на Украйна. На руснаците въобще не им пука за това по какъв начин живеят или не живеят хората там.
- Вярвате ли, че в действителност Русия ще се ограничи единствено до така наречен “освобождаване ” на Донбас?
- Не. Русия има проект. Путин има една голяма фантазия - да съживи Руската империя. В едно от интервютата си той загатва, че след разпадането на Съветския съюз и оповестяването на независимостта на Украйна, тя е изгубила 10 000 километра от територия.
- А смятате ли, че той ще се ограничи до Украйна?
- Не, аз съм сигурна, че не. Целта на Русия е друга, тя е да възвърне своята империя, своята сфера на въздействие. Затова й трябват и прилежащите страни, които бяха част от Съветския блок.
- Но не подценяват ли те жителите?
- Аз съм родолюбец, аз имам вяра, че Украйна ще победи. Нашата национална концепция, воля, схващане за нация не датира от 20 или 30 години, тя е хилядолетна. Но въпреки това, има и реалистична позиция. Ако съпоставяме съветската и украинската армии, приказваме за несъпоставими бройки. Също по този начин, напълно законосъобразно, въоръжението ни понижава с всеки ден и то няма по какъв начин да се появи с магическа пръчка.
- Войната обаче е освен под формата на оръжия. Тя е и за душите на хората. В този смисъл, вярвате ли, че Путин ще победи?
- Не (смее се). Украинците ще победят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ