Мариан Залцман, Филип Морис Интернешънъл: Градим заедно бъдещето си
Мариан Залцман е старши вицепрезидент световни връзки във Филип Морис Интернешънъл. Тя е международно приет специалист по връзки, една от петте най-влиятелни трендспотъри и една от най-награждаваните жени- специалисти по връзки с обществеността в света.
Мариан е създател на редица книги за връзки с обществеността и маркетинга и е притежател на голям брой влиятелни награди за ПР. Тя е оповестена и за една от „ 25-те най-влиятелни хора в ПР-а “ съгласно американския бизнес портал „ Business Insider “,за топ ПР експерт-жена през 2017 година и е включена в женската ПР листа „ Hall of Femme “ на изданието „ PRWeek “ за същата година.
„ Ние преди аз. “ Това не е нова концепция. Много преди рецесията с COVID-19 станахме очевидци по какъв начин тази концепция формираше публични и политически придвижвания, движеше избора на потребителите и дефинираше марките—да си напомним Vetements, френския „ дизайнерски колектив “ или възхода на стопанската система на шерването.
Това споделя Мариан Залцман, старши вицепрезидент световни връзки във Филип Морис Интернешънъл и колумнист в американското издание на сп.Forbes.
В някои култури фамилията и обществото обичайно надвиват над самостоятелните стремежи – да вземем, да вземем за пример, Япония, където носенето на маска, като израз на почитание към другите, е нормална процедура доста преди тази световна пандемия.
Латиноамериканските общности също нормално дават преимущество на груповото. Тони Дагнъри, съветник по маркетингови интервенции в „ Симбиосис Кансълтинг “, изяснява: „ Мисленето и държанието на членовете на латиноамериканските общности се дефинира от груповото „ ние “, а не от „ аз “. Това зависи от нашата просвета, от страната, от която идваме, може би тъй като сме минали през някакви компликации дружно. Ние сме склонни да си оказваме помощ или най-малко да мислим групово. В исторически проект имигрантските общности по света постоянно са се подкрепяли, без значение дали това са италианците, емигрирали в Ню Йорк при започване на 20-ти век или турците, които са се открили в Берлин през 2020 година Тези, които идват първи, оказват помощ на идващите по-късно.
Същото чувство за споделена отговорност и за силата на груповото получаваме и през днешния ден.
В тази връзка Тони Дагнъри задава забавен въпрос: „ Възможно ли е да вземем нещо „ на заем “ от други култури и да изградим по-унифицирано отношение към полезности, прехранване, бизнес, връзка, маркетинг, опазване на здравето и други? “
Компанията „ Майкрософт “ сподели някои от тези полезности в новата си реклама Teams за цифровата платформа за конферентни диалози, излъчена в края на април. В нея експерти от целия свят приказват във виртуалната платформа за осъществяване на срещи за сигурността, простотата и непрекъснатостта на активността, които услугата обезпечава. В центъра е сложено съдействието.
През 2013 година приказвах за възхода на думите с представка „ съ-„ (съграждане, съ-родител, съ-предприемач), като противоотрова на целия яд, обхванал света. Изпълвам се с убеденост, като виждам по какъв начин експертите по маркетинг употребяват тази концепция през днешния ден, когато всички си припомняме какъв брой е значимо да можем да живеем дружно в общностите си, само че на безвредна отдалеченост.
„ Когато всичко това премине, хората ще помнят кой е правил каквото би трябвало, “ споделя Вилем-Албърт Бол от организацията “DPG MediaGroup “ в Нидерландия по тематиката по какъв начин марките са се справили с рецесията.
„ Тревожността е главно обвързвана със загубата на надзор. Хората или вършат всичко по силите си да си върнат чувството за надзор (затова и сега се вършат огромни поправки по домовете!), или да си възстановят свободата; през вчерашния ден видях първите дребни митинги против ограниченията за изолираност. “, споделя Хийс де Бюс, съветник по стратегическо обмисляне от организацията „ Friends & Foes “ в Амстердам.
Холандците измислят няколко думи, с които разказват въздействието, страстите и дейностите, подбудени от пандемията. Някои от тях са coronahufter (коронаидиот), човек, който не съблюдава обществена отдалеченост в магазина, и toogviroloog (пишман вирусолог), човек, който популяризира неправилна информация за вируса. В Съединени американски щати ние си имаме covidiot и morona, с които описваме хората, които не съблюдават ограниченията за сигурност по време на пандемията. В Германия думата е hamsterkaufing—да се запасяваш с храна като хамстер.
Този нов речник е израз на раздразнението, което доста от нас изпитват към хора, които слагат самостоятелните си свободи и желания над общото благоденствие.
Когато излезем от своя корона-пашкул, нашето решение да не носим маска, да не поддържаме обществена отдалеченост или да допираме общодостъпни неща (като автомати за изтегляне на пари или копчета в асансьори например), без да вземем защитни ограничения, може да нарани хората към нас. Вече не можем да си живеем живота без мисъл за това по какъв начин това ще се отрази на другите хора. И това не е неприятно както за хората, по този начин и за компаниите и марките. Ние постоянно сме били дружно в този свят, просто до момента нашите дейности не постоянно са били в сходство с това.
„ Сътрудничество би трябвало да е една от основните думи на 2020 година, “ отбелязва специалистката по маркетинг Нанси Шенкър, основателка и основен изпълнителен шеф на theONswitch. „ Ресурсите не доближават и в случай че дребните бизнеси съумеят да обединят средства и гений, с цел да основат по-голям и по-добър капан за мишки, дано го създадат. Един елементарен образец за това е основаването на локални групи в обществените медии, които популяризират заведения за хранене, тежко наранени от COVID-19. Намирането на стратегически сътрудници на база спомагателни предложения е превъзходен метод компаниите да просперират във време, когато парите в брой не доближават. “
„ Говоря доста за това по какъв начин културата въздейства на рекламата, а рекламата въздейства на културата. Смятам, че това прекарване с COVID-19 ще отвори вратата за нов тип непосредственост, нещо, което смятахме, че цифровите технологии са ни лишили. “, прибавя Лезли Сингър, учител по история на рекламата в Школата по образни изкуства на Ню Йорк.
Докато всички прекарваме от ден на ден време в Zoom, Гугъл Meets и отдалечени класни стаи, можем да стартираме да мислим за бъдещата роля на корпорациите, основани с маркетингова цел или кооперативите в цифрови платформи. Само помислете: цифрови платформи, които ни свързват освен като обособени човеци, само че и като цели общности. Жилищни квартали на кооперативен принцип за фамилии, чиито членове са от разнообразни генерации. Колективни„ кухни призраци “ за доставка на храна без ресторантска част.
Когато мисля за бъдещето, се надявам, че положителното, което ще извлечем от този интервал, ще бъде завръщането към същинското чувство за общественост и споделена отговорност. Нашата просвета на „ аз-а “ към този момент не работи.
* Материaлът е оповестен с поддръжката на Филип Морис България.
* Източник: https://podtepeto.com/
Мариан е създател на редица книги за връзки с обществеността и маркетинга и е притежател на голям брой влиятелни награди за ПР. Тя е оповестена и за една от „ 25-те най-влиятелни хора в ПР-а “ съгласно американския бизнес портал „ Business Insider “,за топ ПР експерт-жена през 2017 година и е включена в женската ПР листа „ Hall of Femme “ на изданието „ PRWeek “ за същата година.
„ Ние преди аз. “ Това не е нова концепция. Много преди рецесията с COVID-19 станахме очевидци по какъв начин тази концепция формираше публични и политически придвижвания, движеше избора на потребителите и дефинираше марките—да си напомним Vetements, френския „ дизайнерски колектив “ или възхода на стопанската система на шерването.
Това споделя Мариан Залцман, старши вицепрезидент световни връзки във Филип Морис Интернешънъл и колумнист в американското издание на сп.Forbes.
В някои култури фамилията и обществото обичайно надвиват над самостоятелните стремежи – да вземем, да вземем за пример, Япония, където носенето на маска, като израз на почитание към другите, е нормална процедура доста преди тази световна пандемия.
Латиноамериканските общности също нормално дават преимущество на груповото. Тони Дагнъри, съветник по маркетингови интервенции в „ Симбиосис Кансълтинг “, изяснява: „ Мисленето и държанието на членовете на латиноамериканските общности се дефинира от груповото „ ние “, а не от „ аз “. Това зависи от нашата просвета, от страната, от която идваме, може би тъй като сме минали през някакви компликации дружно. Ние сме склонни да си оказваме помощ или най-малко да мислим групово. В исторически проект имигрантските общности по света постоянно са се подкрепяли, без значение дали това са италианците, емигрирали в Ню Йорк при започване на 20-ти век или турците, които са се открили в Берлин през 2020 година Тези, които идват първи, оказват помощ на идващите по-късно.
Същото чувство за споделена отговорност и за силата на груповото получаваме и през днешния ден.
В тази връзка Тони Дагнъри задава забавен въпрос: „ Възможно ли е да вземем нещо „ на заем “ от други култури и да изградим по-унифицирано отношение към полезности, прехранване, бизнес, връзка, маркетинг, опазване на здравето и други? “
Компанията „ Майкрософт “ сподели някои от тези полезности в новата си реклама Teams за цифровата платформа за конферентни диалози, излъчена в края на април. В нея експерти от целия свят приказват във виртуалната платформа за осъществяване на срещи за сигурността, простотата и непрекъснатостта на активността, които услугата обезпечава. В центъра е сложено съдействието.
През 2013 година приказвах за възхода на думите с представка „ съ-„ (съграждане, съ-родител, съ-предприемач), като противоотрова на целия яд, обхванал света. Изпълвам се с убеденост, като виждам по какъв начин експертите по маркетинг употребяват тази концепция през днешния ден, когато всички си припомняме какъв брой е значимо да можем да живеем дружно в общностите си, само че на безвредна отдалеченост.
„ Когато всичко това премине, хората ще помнят кой е правил каквото би трябвало, “ споделя Вилем-Албърт Бол от организацията “DPG MediaGroup “ в Нидерландия по тематиката по какъв начин марките са се справили с рецесията.
„ Тревожността е главно обвързвана със загубата на надзор. Хората или вършат всичко по силите си да си върнат чувството за надзор (затова и сега се вършат огромни поправки по домовете!), или да си възстановят свободата; през вчерашния ден видях първите дребни митинги против ограниченията за изолираност. “, споделя Хийс де Бюс, съветник по стратегическо обмисляне от организацията „ Friends & Foes “ в Амстердам.
Холандците измислят няколко думи, с които разказват въздействието, страстите и дейностите, подбудени от пандемията. Някои от тях са coronahufter (коронаидиот), човек, който не съблюдава обществена отдалеченост в магазина, и toogviroloog (пишман вирусолог), човек, който популяризира неправилна информация за вируса. В Съединени американски щати ние си имаме covidiot и morona, с които описваме хората, които не съблюдават ограниченията за сигурност по време на пандемията. В Германия думата е hamsterkaufing—да се запасяваш с храна като хамстер.
Този нов речник е израз на раздразнението, което доста от нас изпитват към хора, които слагат самостоятелните си свободи и желания над общото благоденствие.
Когато излезем от своя корона-пашкул, нашето решение да не носим маска, да не поддържаме обществена отдалеченост или да допираме общодостъпни неща (като автомати за изтегляне на пари или копчета в асансьори например), без да вземем защитни ограничения, може да нарани хората към нас. Вече не можем да си живеем живота без мисъл за това по какъв начин това ще се отрази на другите хора. И това не е неприятно както за хората, по този начин и за компаниите и марките. Ние постоянно сме били дружно в този свят, просто до момента нашите дейности не постоянно са били в сходство с това.
„ Сътрудничество би трябвало да е една от основните думи на 2020 година, “ отбелязва специалистката по маркетинг Нанси Шенкър, основателка и основен изпълнителен шеф на theONswitch. „ Ресурсите не доближават и в случай че дребните бизнеси съумеят да обединят средства и гений, с цел да основат по-голям и по-добър капан за мишки, дано го създадат. Един елементарен образец за това е основаването на локални групи в обществените медии, които популяризират заведения за хранене, тежко наранени от COVID-19. Намирането на стратегически сътрудници на база спомагателни предложения е превъзходен метод компаниите да просперират във време, когато парите в брой не доближават. “
„ Говоря доста за това по какъв начин културата въздейства на рекламата, а рекламата въздейства на културата. Смятам, че това прекарване с COVID-19 ще отвори вратата за нов тип непосредственост, нещо, което смятахме, че цифровите технологии са ни лишили. “, прибавя Лезли Сингър, учител по история на рекламата в Школата по образни изкуства на Ню Йорк.
Докато всички прекарваме от ден на ден време в Zoom, Гугъл Meets и отдалечени класни стаи, можем да стартираме да мислим за бъдещата роля на корпорациите, основани с маркетингова цел или кооперативите в цифрови платформи. Само помислете: цифрови платформи, които ни свързват освен като обособени човеци, само че и като цели общности. Жилищни квартали на кооперативен принцип за фамилии, чиито членове са от разнообразни генерации. Колективни„ кухни призраци “ за доставка на храна без ресторантска част.
Когато мисля за бъдещето, се надявам, че положителното, което ще извлечем от този интервал, ще бъде завръщането към същинското чувство за общественост и споделена отговорност. Нашата просвета на „ аз-а “ към този момент не работи.
* Материaлът е оповестен с поддръжката на Филип Морис България.
* Източник: https://podtepeto.com/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ