Марешка Бардем е родена е на 13 февруари 1996 г.

Марешка Бардем е родена е на 13 февруари 1996 година във Варна в чеченско семейство. Само на 15 се омъжва, а на 18 ражда сина си Амир. Става трета подгласничка на еротичния конкурс " Мис Плеймейт " през 2017-а, а година по-късно печели купата " Секссимвол на годината ". През 2019 година е определена за " Знаменитост на годината ", като през същата година взе участие в риалити формата " Игри на волята ".

- Марешка, какви мемоари пазиш от родната Чечня?

- Ето я моята подробна история, за която в никакъв случай не съм имала толкоз дълго време да опиша толкоз детайлно. Аз съм чистокръвна чеченка - първата, която не я е боязън да си покаже лицето и да бъде заплашвана от сънародниците си. Имам дете на 8 годинки, което е към момента в Чечня. Никога не съм серпантина да го мисля и да имам вяра, че ще се срещна с него и че ще го намеря. Бях изгубила следата, защото никой не поддържаше връзка и нямаха полза в Чечня да държат връзка с мен. Станах известна преди 3 години. Тогава бях пуснала запис, говорейки на чеченски. Разпространиха го в цяла Чечня и започнаха да ме заплашват и да ми желаят гибелта.

- Как реагира?

- Тогава в действителност се тормозих за живота си. Реших да се покрия и да си затворя инстаграма, да изчакам синът ми малко да порасне и да почне да схваща. За това време събирах пари, с цел да му купя апартамент и оставя завещание, да не повтаря ориста си на просяка татко му. Аз се ожених за безпаричен чеченец без къща, без пари, без работа, без дори почит от чеченците към него, тъй като той беше детето на втора жена, която в никакъв случай не се смята за респектираща, щом се дами за мъж, който има към този момент деца и семейство. Майката на мъжа ми се славеше с неприятна известност и не мога да кажа, че е била добър човек, тъй като непрекъснато ме унижаваше поради кавгата в предишното с вуйна ми, която живее в Германия. Постоянно ме подлагаше на критика и споделяше, че нямам висше и не ставам за жена. Съпругът ми се ожени за мен, без да знаят и неговите родители, поради което очевидно неговата рода бяха със снизходително отношение към мен. Въпреки всичко и бедността аз го обичах и му бях вярна, до момента в който той не се срещна с човек, който беше пристигнал от войната в Сирия прострелян, и не стартира да го стимулира и той да върви на джихад. Това е същинската причина, заради която избягах от Чечня.

- Какво се случи?

- Мъжът ми ме накара да сложа хиджаб и в действителност аз съблюдавах всички неща, писани в Корана, тъй като ми се искаше да попадна в парадайса. От дребна съм третирана като животно и родителите ми ме караха да се усещам неверна, тъй като съм родена във Варна, желаех да пребивавам като българка и да влизам в черква. Мечтаех си за този парадайс, тъй като животът за мене постоянно е бил по-зле от пъкъла. Да живееш живот и да следваш неща, в които не вярваш, не искаш и не си избирал самия ти да следваш. Това е една от аргументите да имам 3 опита за самоубийство. Не желаех да пребивавам живота, който ми се постановяваше да повеждам. Моята първа фантазия от 14-годишна е да имам семейство и причина за кого да пребивавам.

- Какво направи тогава?

- Аз тогава върших намаз. Молех се на Господ през сълзи да ме подари с чедо, най-малко да има смисъл от тази неточност, която сътворих, да се оженя за мъжа си. След месец пих енергийна напитка и цяла нощ се гърчех от болки в корема. На други ден ядох странни неща и рецепторите ми се трансформираха. Пуснах тест за бременност и ми излезе позитивен. Това беше като целувка от Господ за мене, че ме е чул и ми сбъдна фантазията. Това стана след 1 година и 6 месеца брака с мъжа ми. Забременях тъкмо когато с него се карахме и ме заплашваше, че ще ме прати при родителите ми. А това в нашите обичаи е най-унизителното нещо.

- Как се развиха събитията?

- След като родих сина ми Амир, мъжът ми се сети за този човек от Сирия и полудя, искайки да ни води със сина ни там на война. Имаше връзка с групировката от " Ал Кайда " и се уговаряше с тях за пътуването ни. Споделих на фамилията ми и те ми споделиха да се оправям. Не ми помогнаха, не ме поддържаха. Нямаше по какъв начин да оставя мъжът ми да закара сина ми в Сирия и не желаех да ми убива фантазията Амир. Не желаех да ни погубва.

- Какво направи тогава?

- Избягах! Излъгах мъжа ми, че пътувам за болница, а родителите ми нищо не знаеха. Моя най-хубава другарка от Варна, с която учихме в частно учебно заведение, беше принудена да открадне от сейфа на родителите си, с цел да ми прати пари и да ме избави. Така се върнах в България без сина ми, само че с документите му, с цел да не може брачният партньор ми да го изкара от границата на Руската федерация. Нямаше по какъв начин да взема детето с мен, тъй като на границата щяха да желаят позволение от бащата за извеждане на детето (пълномощно) и в случай че ме бяха хванали, че го върша, щяха да ме арестуват.

- В България по какъв начин ти се разви животът?

- Нямах пукнат лев, нито връзки, нито хора, на които в действителност да разгадавам, тъй като, откакто ме избавиха, ме пратиха да се укривам някъде, където почнаха да ме изнудват, заплашвайки, че ще ме издадат на татко ми. А татко ми цялостен живот ме е заплашвал, че в случай че не го чувам, ще ме заколи и ще ме погребе в село Осеново и никой дори няма да разбере, че съм съществувала. Беше тежко и не мога да си побера в мозъка по какъв начин щях при моето състояние и дете да виждам. Когато избягах, първите дни бях в потрес. Истински потрес. Три дни поред ставах в 3 ч. през нощта от табиет, че синът ми плаче, с майчиния инстинкт, че би трябвало да го нахраня. Оглеждайки се, че го няма, в сълзи още веднъж заспивах. Тогава бях едвам на 19 години. Представяте ли си какво ми се наложи да преживея от толкоз ранна възраст?

Също по този начин мъжът ми ме насилваше. Да, споделят - по какъв начин по този начин, щом ти е мъж, те е насилвал? Ще ви кажа по какъв начин и не ме е позор! Мъжът ми постоянно гледаше порно и беше зарибен по аналния секс. Той ми се сърдеше като не му давах, а аз бях едвам на 16 години. Хващаше ме за ръцете и ме насилваше откъм гърба без лубриканти и без да ме възбуди, до момента в който аз плачех. Тогава бях станала кожа и кости, тъй като ме беше боязън да хапвам, с цел да не вървя в тоалетна по огромна потребност, тъй като беше мъчително и кървях. Беше ме боязън да хапвам, с цел да не изпитам болежка от естествен човешки развой, при който постоянно кървях.

Казах това на майка ми, само че тя с нищо не ми оказа помощ. Най-вероятно дори не го е споделила на татко ми. При чеченските обичаи на бащата не се споделят детайлности за интимния живот и най-вероятно и татко ми не го е знаел, тъй като майка ми искаше да си седнал съм при мъжа ми и нямаше самообладание цялостен живот да ме разкара от фамилията ни. Тя не искаше да се връщам при тях.

- Защо не искаше?

- Защото я беше боязън от мен. Когато татко ми влезе в пандиза и сестра ми беше със счупена ключица - майка ми й посегна и видях по какъв начин плаче сестра ми. В опит да я защитя се сбихме с нея толкоз грубо, че тя попадна в болница с разрушена глава от мен. Не се гордея с това, само че тогава и аз не бях душевен постоянна. Разбира се, желаех да защитя сестрите ми от омразата, която изпитвах аз към майка си, и от физическия тормоз, който на мен ми е прилагала от детските години. До ден сегашен помня по какъв начин ме биеше и аз и се молех: " Мамо, апелирам те, престани, боли ме ". През сълзи я молех да спре, до момента в който не пораснах и боят беше като част от традиция всеки ден. Тази история се случи, откакто се роди синът ми.

Общо взето, не знам какво е да бъда майка, защото аз не съм имала такава, пък камо ли да приказваме за майчинска обич. Може би по тази причина съм повече мъжкарана, в сравнение с жена. Винаги съм била боец и знам, че синът ми ще наследи моята воля и моята мощ, защото ми пратиха неотдавна видео по какъв начин наподобява и в действителност е мое копие. Прилича навръх мен.

Оказа се, че синът на дамата, която ми прати видеото, е в един клас с моя наследник. Вече знам къде да диря моето дете, в кое учебно заведение е и в кой град. Тъй като повеждам инстаграма ми на чеченски и съветски, се снабдих с почитатели от чеченска публика и очаквам още малко синът ми да порасне, с цел да мога да се свържа с него и да сбъдна най-голямото ми предпочитание и причина да се боря. Не се отхвърлям да видя моя принц още веднъж и да го прегърна мощно. Нещо, което ме държи жива, защото, знаете, доста пъти съм била на косъм от гибелта. Обаче знайте - няма инцидентни неща на този свят! Всичко се случва с причина.

Трудностите ме направиха по-силна и животът ме научи на най-важния урок - в никакъв случай да не спирам да имам вяра. Едната ми татуировка на крайници е в чест на това. Повярвах и съм покрай задачата!