Прости ми: истинско писмо на дъщеря до приемната й майка
Мамо, елементарни. Нито един път не ти споделих, че те обичам, а към този момент е прекомерно късно. Ти ме взе от вкъщи, когато бях на шест седмици и ме обичаше абсолютно. Аз не израснах под сърцето ти, както приказват за родните майки. Аз израснах право в твоето сърце.
Но когато за първи път ми сподели, че си приемната ми майка, бях прекомерно уплашена, с цел да приема твоята обич. Почувствах се доста дребна и самотна в големия свят и се уплаших, че ти също ще ме изоставиш.
Пораснах, страхувайки се, че ще ни разобличат и ще ни се изсмеят. Аз съм с кафява коса – ти с алена. Ти имаш белоснежна кожа с лунички, а аз съм смугла. Кой би повярвал, че си ми родна майка? Всеки ден живеех със боязън, че ще ме уличат в това, че не съм ти родна щерка.
Имах щастливо детство и всичко, за което може да мечтае едно момиче. Обличаше ме като принцеса, ходех на балет и плуване. Разхождахме се в парка и се качвахме на пони. Но въпреки всичко не те пусках в онази част на душата, която е предопределена за дамата, която ме е оставила.
Класическият ми тийнейджърски протест се изроди в безпощадно и злокобно: „ Вие не сте моето семейство, моите същински родители са други! “
Вие бяхте доста сдържани и търпеливи с мен. А аз ви ругах, че сте скучни и пошли бачкатори.
Крещях, че несъмнено съм ужасяващ човек, щом майка ми се е отказала от мен. А ти просто ме успокояваше както можеш.
После, когато се срещнах с биологичното си семейство, разбрах от какъв пъкъл ме е избавило осиновяването ви. И че не аз съм била ужасна, а майката, която мечтаех да срещна и заменя за теб.
Едва откакто се срещнах с биологичните си родители, усетих същинската връзка със своето семейство – с вас. И разбрах какъв брой съм ви признателна за спокойния „ работен “ живот в обич и сигурност.
Три дни преди гибелта ти, най-сетне открих думи, с цел да ти кажа: „ Така се веселя, че си моята мама “. Тогава ти отвори очи и попита: „ Защо? “ Аз се смеех и плачех и говорех, говорех, говорех.
Мамо, елементарни ми, че не ти го споделих по-рано. Ти сподели, че възпитанието е по-силно от раждането. Ти ме научи на обич и честност. Така ме е позор, че те избягвах през цялото свое детство. Винаги съм те обичала, само че не си го признавах, даже пред себе си.
Вече 10 години, откогато подвигам очи към небето, с цел да те помоля за съвет. Никой на света не може да мечтае за по-добра майка от теб.
Благодарение на теб знам, че да обичаш е по-важно, в сравнение с да родиш.
