Излизат луксозни издания на Записки по българските въстания“ по случай 140-а им годишнина
Малцина са журналистите и писателите в българската история, чието въздействие върху публичното мнение е толкоз мощно, колкото на Захарий Стоянов. Безспорно неговото най-голямо и популярно произведение е „ Записки по българските въстания “. Първият от трите тома на мащабния труд е публикуван преди 140 години – през януари 1884-та, затвърждавайки създателя като едно от мощните пера на литературния фронт по това време.
Почти век и половина по-късно излизат нови първокласни издания на трите тома със знака на издателство „ Кръг “. Стилното и съвременно оформление на Бояна Павлова ще притегли още читатели, в това число по-млади, към тези запечатали се надълбоко в българската просвета текстове, само че и ще направи удоволствието от четенето по-голямо за тези, които към този момент познават творбата.
С жив, цветен, наличен език, с жар и борбен дух и най-много със своето национално съзнание Захарий Стоянов е построил и запечатал в груповата ни памет облици, разбирания и даже легенди за множеството герои и сюжети от Възраждането и следосвобожденска България. Синтез сред спомен, хроника, разказ и епопея, неговите „ Записки “ слагат началото на актуалната българска историография, само че и освен.
Още с появяването си те провокират възторга както на елементарните читатели, по този начин и на самия княз Фердинанд. Вдъхновяват Иван Вазов да сътвори в Одеса „ Под игото “, а Стоян Заимов да напише своите етюди „ Миналото “.
В „ Записките “ Захарий Стоянов включва личните си мемоари от Априлското въстание, в което взе участие един до друг с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, само че отдава респект и към самопожертвователните българи, останали незнайни и без гроб. Той споделя за героичните им каузи и основава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.
Благодарение на „ Записките “ е съхранено Кървавото писмо, което Каблешков пише на 20 април 1876 година и праща на своите съратници в Панагюрище. Именно там Стоянов слуша Бенковски да чете мощните и потресаващи думи, а няколко години по-късно го възпроизвежда във втория том на своя труд.
„ Записки по българските въстания “ са скъп документ за нашето минало, учебник по жанр, само че и урок за това по какъв начин се гради национално съзнание на един народ, току поемащ по пътя на независима и правова страна. Това епично произведение повече от всеки път би трябвало да се чете през днешния ден, тъй като индиректно задава въпроса на читателите си от всички генерации: „ Къде сме и накъде отиваме? “.
Почти век и половина по-късно излизат нови първокласни издания на трите тома със знака на издателство „ Кръг “. Стилното и съвременно оформление на Бояна Павлова ще притегли още читатели, в това число по-млади, към тези запечатали се надълбоко в българската просвета текстове, само че и ще направи удоволствието от четенето по-голямо за тези, които към този момент познават творбата.
С жив, цветен, наличен език, с жар и борбен дух и най-много със своето национално съзнание Захарий Стоянов е построил и запечатал в груповата ни памет облици, разбирания и даже легенди за множеството герои и сюжети от Възраждането и следосвобожденска България. Синтез сред спомен, хроника, разказ и епопея, неговите „ Записки “ слагат началото на актуалната българска историография, само че и освен.
Още с появяването си те провокират възторга както на елементарните читатели, по този начин и на самия княз Фердинанд. Вдъхновяват Иван Вазов да сътвори в Одеса „ Под игото “, а Стоян Заимов да напише своите етюди „ Миналото “.
В „ Записките “ Захарий Стоянов включва личните си мемоари от Априлското въстание, в което взе участие един до друг с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, само че отдава респект и към самопожертвователните българи, останали незнайни и без гроб. Той споделя за героичните им каузи и основава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.
Благодарение на „ Записките “ е съхранено Кървавото писмо, което Каблешков пише на 20 април 1876 година и праща на своите съратници в Панагюрище. Именно там Стоянов слуша Бенковски да чете мощните и потресаващи думи, а няколко години по-късно го възпроизвежда във втория том на своя труд.
„ Записки по българските въстания “ са скъп документ за нашето минало, учебник по жанр, само че и урок за това по какъв начин се гради национално съзнание на един народ, току поемащ по пътя на независима и правова страна. Това епично произведение повече от всеки път би трябвало да се чете през днешния ден, тъй като индиректно задава въпроса на читателите си от всички генерации: „ Къде сме и накъде отиваме? “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ