Агент Тенев: Съдбата избира нас, не ние нея
Малцина са наясно с обстоятелството, че преди да стане част от агентурната машина, Иван Тенев е бил художник, а първите си карикатури разгласява като студент.
Той е художникът, навлязъл в естрадата и направил обложките даже на плочите на Лили Иванова. Голям подтик на кариерата му дават няколкото награди, които печели на Конкурса за сатирична графика Настрадин Ходжа в Турция през 1976 и 1977 година.
Споделя, че във времето на ограничавания около пандемията, е бил обзет от пустош. От немай къде почнал да работи върху себе си и го блъснал на писане – не по поръчка, по-близо до поезията като хармония.
Категоричен е, че изолацията не се препокрива със самотата и добавя, че той постоянно си приказва самичък, само че на масата му постоянно има две чаши.
Предвид скорошния му рожден ден (на 2 септември) споделя, че нормално това е времето за равносметки и добавя, че в случай че се върнеш обратно във годината и не се разплачеш или разсмееш, можеш да си сигурен, че си я пропилял на вятъра.
С типичното си възприятие за комизъм показва, че поради, че към този момент е на 71 години става все по-античен и поради това си споделя, че към този момент е прекомерно остарял, с цел да почине млад, по тази причина си дава съвет да живее преди да почине.
И за него, както и за мнозина, действителността е сива, оловно сива. Напоследък от ден на ден оклюмва храбрият текстописец у него. Прохождащите песнопойци са сметнали, че думите в песните, са най-незначителната и обикновена част. Лошото е, че от време на време и нищото се пробва да се прави на нещо, само че добавя, че безспорно ще пристигна ден, в който всичко ще си пристигна на мястото.
Все още не е сигурен, само че все по-често се замисля, че може би му е време да се завърне към рисуването. Заел се е с нахвърлянето на трудове за биографичната му книга като има уверението на проф. Георги Чапкънов, че рисунките ще са от него. Има поддръжката и на акад. Антон Дончев.
За рождените си дни споделя, че няма паметен, а несравним рожден ден. Хората, на които най-вече държи несъмнено, са неговите близки – брат му, синът му, и приятелите, които са му останали, колкото и да са те. За тях споделя, че са като гъбите – разбираш дали са положителни или неприятни, когато към този момент е прекомерно късно.
В този ред на мисли има вяра в старите другарства, тъй като щом са остарели, са били годни за живот. Твърди, че продължителността на другарството е гаранция за качество.
Що се отнася до любовта, споделя, че тя е в основата на живота и добавя, че е като Коледа – постоянно е зад ъгъла.
Вярва в ориста, само че твърди, че тя избира нас, а не ние нея. Допълва, че щастието е когато ориста те целуне внезапно на някой ъгъл. Не се тормози от годините, тъй като те нямат никакво значение за въртенето на Земята.
По отношение на гибелта е уверен, че не съществува такова разбиране. Според него има единствено промяна на световете, а гибелта е началото на нещо ново.
Категоричен е, че е неуместно човек да прави проекти за целия си живот в случай, че не е стопанин даже на утрешния ден.
В умозаключение показва, че се е научил, че животът е цялост от обособени дребни животи, всеки с дължината на един ден. Не са пропилени дните, в които сме се радвали на фантазиите си. Съветва хората да бъдат реалисти, само че да не стопират да мечтаят за невъзможното.
Източник: Уикенд
Той е художникът, навлязъл в естрадата и направил обложките даже на плочите на Лили Иванова. Голям подтик на кариерата му дават няколкото награди, които печели на Конкурса за сатирична графика Настрадин Ходжа в Турция през 1976 и 1977 година.
Споделя, че във времето на ограничавания около пандемията, е бил обзет от пустош. От немай къде почнал да работи върху себе си и го блъснал на писане – не по поръчка, по-близо до поезията като хармония.
Категоричен е, че изолацията не се препокрива със самотата и добавя, че той постоянно си приказва самичък, само че на масата му постоянно има две чаши.
Предвид скорошния му рожден ден (на 2 септември) споделя, че нормално това е времето за равносметки и добавя, че в случай че се върнеш обратно във годината и не се разплачеш или разсмееш, можеш да си сигурен, че си я пропилял на вятъра.
С типичното си възприятие за комизъм показва, че поради, че към този момент е на 71 години става все по-античен и поради това си споделя, че към този момент е прекомерно остарял, с цел да почине млад, по тази причина си дава съвет да живее преди да почине.
И за него, както и за мнозина, действителността е сива, оловно сива. Напоследък от ден на ден оклюмва храбрият текстописец у него. Прохождащите песнопойци са сметнали, че думите в песните, са най-незначителната и обикновена част. Лошото е, че от време на време и нищото се пробва да се прави на нещо, само че добавя, че безспорно ще пристигна ден, в който всичко ще си пристигна на мястото.
Все още не е сигурен, само че все по-често се замисля, че може би му е време да се завърне към рисуването. Заел се е с нахвърлянето на трудове за биографичната му книга като има уверението на проф. Георги Чапкънов, че рисунките ще са от него. Има поддръжката и на акад. Антон Дончев.
За рождените си дни споделя, че няма паметен, а несравним рожден ден. Хората, на които най-вече държи несъмнено, са неговите близки – брат му, синът му, и приятелите, които са му останали, колкото и да са те. За тях споделя, че са като гъбите – разбираш дали са положителни или неприятни, когато към този момент е прекомерно късно.
В този ред на мисли има вяра в старите другарства, тъй като щом са остарели, са били годни за живот. Твърди, че продължителността на другарството е гаранция за качество.
Що се отнася до любовта, споделя, че тя е в основата на живота и добавя, че е като Коледа – постоянно е зад ъгъла.
Вярва в ориста, само че твърди, че тя избира нас, а не ние нея. Допълва, че щастието е когато ориста те целуне внезапно на някой ъгъл. Не се тормози от годините, тъй като те нямат никакво значение за въртенето на Земята.
По отношение на гибелта е уверен, че не съществува такова разбиране. Според него има единствено промяна на световете, а гибелта е началото на нещо ново.
Категоричен е, че е неуместно човек да прави проекти за целия си живот в случай, че не е стопанин даже на утрешния ден.
В умозаключение показва, че се е научил, че животът е цялост от обособени дребни животи, всеки с дължината на един ден. Не са пропилени дните, в които сме се радвали на фантазиите си. Съветва хората да бъдат реалисти, само че да не стопират да мечтаят за невъзможното.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ