Малко повече от два месеца ни делят от парламентарните избори

Малко повече от два месеца ни разделят от парламентарните избори на 4 април, които ще бъдат първите у нас, провеждани по време на международна здравна пандемия.

След поредност от разисквания по какъв начин да се случи вотът - като това дали българите в чужбина да гласоподават по пощата или допълнително изборни секции, дали да има видеонаблюдение в секциите у нас, преброяването на бюлетините и изборните протоколи да става онлайн, или пък да се унищожаване ръчното преброяване на машинния избор, в последна сметка Народното събрание към този момент се произнесе единствено по въпроса с гласуващите под карантина и в болница.

На първо четене депутатите взеха решение карантинираните да могат да гласоподават с портативни урни, а за тези, които се намират в болница - да бъдат обособени специфични секции. Медицинският протокол за изборите ще изготви здравното министерство, а Централната изборна комисия е натоварена с правила, които да подсигуряват здравето и сигурността на гласоподавателите. Което пък предстоящо донесе рецензия от страна на алената съпротива, че се трансферира отговорност на ЦИК. Няма да е изненада Изборният кодекс да бъде прекроен още преди изборите. Българска социалистическа партия да вземем за пример внесе законопроект за изчистване на описите от " мъртви души " посредством дейна регистрация и видеонаблюдение на броенето на бюлетините и съставянето на протоколите. А " Алтернатива за Българско Възраждане " (АБВ) пък предложи пред президента гласоподаване в два следващи дни.

Последната концепция да вземем за пример към този момент я видяхме на процедура в Европа, където по време на пандемия на няколко страни им се наложи да проведат избори .

Северна Македония

Южната ни съседка гласоподава предварително за ново държавно управление през юли, като за задачата бяха избрани цели три дни, освен това делнични , което е казус за страната. В първия ден от работната седмица там гласоподаваха поставените под карантина, като членове на комисии със защитно облекло носиха урни до домовете на над 10 000 изолирани. Във втория ден гласоподаваха болните и тези, които излежават присъди в пандиза, а на третия - всички останали. Секциите останаха отворени малко по-дълго - до 21.00 часа, с цел да се избегне скупчване.

Първоначално вотът беше избран за април, само че поради разразилата се пандемия, се наложи да бъде отсрочен. С ниска изборна актиност - към 30%, и с нежна преднина за социалдемократите пред националистическата десница, още веднъж отпред на македонското държавното управление застана Зоран Заев. Той получи малко над 36% от гласовете против близо 35 на 100 за опозицията и оформи съдружно държавно управление с Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети и Демократичната партия на албанците.

Румъния

Северната ни съседка си избра ново държавно управление през декември, с най-ниския интерес към вота от началото на демократичните промени до момента. Само 33% от имащите право на глас гласоподаваха, което значи, че две трети от румънските гласоподаватели по този начин и не са отишли до урните. Според наблюдаващи, които акцентират цялостните молове и незаинтересоваността на младите, не пандемията е била причина за това, а по-скоро разочарованието у гласоподавателите по какъв начин властта се оправя с нея. Пример за това е, че при отворени молове, бяха затворени учебни заведения и фермерските пазари на закрито, на фона на претъпкани интензивни отделения.

Самият избор не се случи с огромни нововъведения - хората под карантина имаха опция да гласоподават с мобилни секции , като с цел да бъде изпратена такава, гласоподавателите трябваше авансово да декларират, че са в изолираност. За останалите в изборния ден не бяха написани изключителни ограничения, с изключение на общоприетите условия за носене на защитни маски и ръкавици, миене и стерилизация на ръцете и съблюдаване на обществена отдалеченост.

А резултатът - след оспорвана борба сред ръководещи и съпротива, в последна сметка парламентарните избори завоюва опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) с 30% от гласовете. Раздирана от кавги обаче и без предпочитание на парламентарно показаните партии да се коалират с нея, държавно управление сформира ръководещата Национална демократична партия (25%), чийто съдружен сътрудник - демократичната партия USR-PLUS, получи 19% поддръжка.

Черна гора

Черна гора пък си избра ново държавно управление през лятото с обичайно гласоподаване в един ден. Любопитното там обаче бе, че имаше рекордно висока изборна интензивност - близо 74%. Това обаче се дължеше по-скоро на недоволството от закона за независимост на вероизповеданията, предусещащ изземване на благосъстоятелност на Сръбската православна черква, дружно с недоволството от тежката епидемиологична и икономическа конюнктура.

Управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович се класирала преди всичко, пред просръбския и проруски опозиционен блок " За бъдещето на Черна гора ". Но на управлявалия близо 30 години Джуканович се наложи да отстъпи властта, откакто водещите опозиционни сили - " За бъдещето на Черна гора ", " Мирът е нашата нация " и " Черно и бяло ", сформираха държавно управление дружно.

Португалия

В изискванията на усложнена епидемиологична конюнктура Португалия пък избра президент този януари. Макар да се размина леко с първата вълна, по време на тези избори страната имаше най-висока междинна седмична заболеваемост и брой смъртни случаи на милион поданици. А това докара и до ниска за страната изборна интензивност - към 40%. Повечето португалци смятаха, че изборите би трябвало да бъдат отсрочени. Строгият локдаун изискваше от тях да останат по домовете си, само че в деня на изборите им се наложи да се насочат към урните с персонални писалки , маски и спазвайки обществена отдалеченост.

Изборите се организираха в границите на един ден, в който настоящият президент Марселу Ребелу де Соуза беше избран отново за втори мандат с към 60% поддръжка, оставяйки на второ място претендентът на социалистите Ана Гомеш с 13-16%. Интересен миг беше потвърждаването на възхода на крайнодесните сили в страната. Втора в конкуренцията бе социалистката Ана Гомез, която получи към 13% от гласовете и задмина крайнодесния претендент Андре Вентура с 1%, което крайната десница дефинира като исторически резултат.

Къде още ще гласоподават

До вота у нас остават към два месеца, в които в Нидерландия през март ще гласоподават на общи избори, а в Лихтенщайн през февруари ще избират ново държавно управление.

Извън континента забавно ще бъде в Израел , където на на 23 март ще се проведат следващи парламентарни избори за последните две години. Вотът ще е сложен освен пандемията, само че и поради политическа неустойчивост в страната.

А през септември в Германия следва парламентарен избор . Любопитен е обаче опитът, който федералното държавно управление следи в Бавария и който счита да заимства. В немската провинция на 15 март имаше локални избори, на които изборната интензивност се усили с близо 4% спрямо предходните локални избори. Освен условия за хигиена и отдалеченост, хората трябваше да носят ръкавици и лични писалки, а тези, които не можеха да отидат до урните, предадоха бюлетините си на авансово посочен собствен непосредствен. И нетипично за Германия, вторият тур пък се наложи да е напълно по пощата, откакто сред двата тура беше въведена карантина. Според наблюдаващите точно това е повишило интереса на баварци да вземат участие във вота.

Европейските страни, които към този момент организираха избори по време на пандемия, демонстрираха, че по-често се случва по този начин, че ползата към вота да е невисок. А изборите в множеството страни бяха извоювани от представителите на статуквото и по-големите партии, а там, където имаше изненади не доведоха до съществени разбърквания на фигурите. Любопитен миг е и усилването на изборната интензивност с гласуването по пощата - нещо, което обаче към този момент у нас не стои на дневен ред.