Малкият бизнес е най-големият работодател в България, като на него

Малкият бизнес е най-големият шеф в България, като на него се падат над три четвърти от работните места и над две трети от брутната добавена стойност, създавана в България. В същото време дребните и междинните предприятия (МСП) не са изцяло наясно с последствията от съответните политики и условия в региона на климата и околната среда, нито с това по какъв начин да се приспособят към тях, тъй като не разполагат с нужния административен потенциал. Проблемът става все по-тежък, поради бързата смяна на законодателството, административните актове, финансовите условия, високите разноски, а като цяло и на средата. За да се резервира като основа дребният бизнес са нужни широкообхватни и целенасочени ограничения за прехода към резистентност. Това съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на форума на високо ниво, който се организира в София на тематика " МСП, предприятия на обществената стопанска система, занаяти, свободни специалности: благоприятни условия и провокации на зеления преход ", който е проведен от Европейския стопански и обществен комитет (ЕИСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). 3е-news е медиен сътрудник. Васил Велев не подмина и обстоятелството, че дребният и междинен бизнес се бори, както с последствията и от пандемията от ковид, и от войната в Украйна довели до високите цени на електрическата енергия и на природния газ, дефицита на доставки на редица първични материали, материали и артикули. Затова считаме, че е нужно да се даде подобаваща еластичност в графиците за осъществяване на задачите на Зеления пакт, без да се ревизират крайните цели и крайните периоди, сподели Велев. По думите му дребните и измежду предприятия се нуждаят от всеобхватна стратегия за прехода към въглеродно неутрална стопанска система, облекчение на регулаторната среда, достъпа до финансиране, до нововъведения, улеснен достъп до непознатите пазари. Не успяхме да отговорим на два въпроса при предварителното разискване на Националния ни съвет: Ако фактически приоритет на целите е опазването на околната среда, на климата, за какво тогава палим отначало въглищни централи? Кое е по-важно да от това да оцелее планетата и по какъв начин Европейска комисия счита да реализира това без присъединяване на промишлеността, сложи въпрос Велев и добави, че е добре да се откри отговор на тези въпроси. Преходът към зелена стопанска система е предизвикателство като цяло за стопанската система, само че в частност и за дребните, микропредприятията, за свободните специалности. Това съобщи от своя страна Ален Койор, ръководител на секция " Единен пазар, ползване и произвеждане " (INT), Европейски стопански и обществен комитет (ЕИСК), в онлайн одобрение към участниците във форума. Малките и междинните предприятия са водещи, на тях се дължи половината от стопанската система и имат водеща роля за стабилността на европейското общество. Те дават отговор за съвсем половината от Брутният вътрешен продукт, над половината от заетостта, има значение за конкурентоспособността на Европа, уточни още Койор. Председателят на Европейски стопански и обществен комитет (ЕИСК), посъветва измененията в законодателството би трябвало да се вършат по този начин, че дребните компании да могат елементарно да ползват изменените законодателни актове. Той се спря и на енергийния преход като основно предизвикателство за дребният и междинен бизнес. Заради експанзията против Украйна обстановката със суровините е сериозна, има растеж на цените на енергоизточниците и Европейски Съюз би трябвало да даде явен отпор на тези провокации, съобщи Ален Койор. Според него цифровият метод е добър метод за внедряване на районно равнище. Лошата вест е, че българската стопанска система е най-енергоинтензивна. Добрата вест е, че има пари за поддръжка на дребните и междинни предприятия за нововъведения. Това съобщи от своя страна министърът на нововъведенията и растежа Александър Пулев, който също взе присъединяване във форума. По думите му, средствата за нововъведения и за " Зелен преход “ във връзка с дребните и междинни предприятия вървят по три канала. Първият е Националният проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Планът работи и е отворен. По него компаниите ще получат 520 млн. лв. за планове със " зелен етикет ". 200 млн. лв. от тези средства ще стигнат до бизнеса още през тази година, увери Пулев. Фокусът тук са планове за ВЕИ централи на дребни и междинни компании. Става въпрос за фотоволтаични централи с акумулатори за предпазване на сила. Останалите 320 мн. лв. ще са за гаранционни финансови принадлежности и за планове за кръгова стопанска система, посочи министърът. Вторият канал е програмата " Конкурентоспособност и нововъведения " с запас от 1 милиард лв.. Програмата е с общ бюджет 3 милиарда лв., като тук има главно направление в зеления преход за решение на провокации като енергийна успеваемост, въвеждане на ВЕИ и на кръгова стопанска система, сподели още министърът. Александър Пулев увери също по този начин, че в Европейската комисия е входирана и друга съществена стратегия, касеща структурните фондове за конкурентоспособност и нововъведения, която е на стойност 3 милиарда лв..
Третият канал е стратегия " Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна ", чийто бюджет е 2 милиарда лв.. При нея ще търсим подпомагане на компаниите с научноизследователската общественост, уточни министърът. Малкият и междинен бизнес дава отговор за над 90 % от производството и над 50 % от заетите хора в света. Цифрите биха били и по-високи, в случай че включим неофициалните дребни и междинни предприятия, съобщи Цъюн Цзо, ръководещ шеф, Дирекция за техническо съдействие и стабилно индустриално развиване към Организацията на Организация на обединените нации за промишлено развиване (UNIDO). В бъдеще ще има потребност от още повече претовареност и секторът на МСП ще става все по-голям и то в разрастващите се страни. Малкият бизнес е по-податлив на разнообразни разтърсвания и намира по-трудно финансиране, уточни Цзо. Насърчаваме вложения и за повишение успеваемостта на компаниите, с цел да имат те по-добра принадена стойност. Стремим се да поддържаме дребните и междинни компании до интернационалните пазари. Например, в създаване на инфраструктура, уточни Цзо. Целта ни е посредством нововъведения да предлагаме поддръжка за " чистите " предприятия, тази процедура се предлага в над 50 страни по света, сподели Цзо.