Малък залив. За ценители. Водата е прегърнала скалите, оформяйки ги

Малък залив. За ценители. Водата е прегърнала скалите, оформяйки ги по своите разбирания. Причудливи, търсещи внимание. И получаващи. Плитка и кристална - една парченце море, събираща всичко вкупом. Хората са малко. Предимно чужденци. Френска, съветска, британска тирада. Българите са малко на брой.

" Оле, тук да не е зона за душевноболни?! “, пита дребна " нимфа “, която със своя другарка минава по линията " същинско море “. Двете са зарязали " опашки и люспи “ по родните места и фръцкат задни елементи по крайбрежието. Насочват се към прилежащия залив, откъдето пристрастености и темп се носят по водата. Навред. Дъни страшна музика, а дамите търсят истината в дъното на всяка бутилка. Чантичките им отмерват времето като махала на стенни часовници, висящи на прегънатите им лакти.

Нашенци обичат гюрултията. Показността в неистова жадност за себеизява.

Чужденците желаят друго. Едните са като Сантяго в търсене на последния мерлин ( " Старецът и морето “), другите пък все пропущат изгряващото слънце след фиестите на лъжливия лукс.

Все отново още е лято, въпреки и в края. Всеки самичък избира. Всеки самичък взема решение. Морето побира всичко-победители, победени, мечтатели, обезверени. Отмива и суетата, само че пази спомените даже в дребната счупена мида, написа " 24Родопи ", без да прецизира кое тъкмо е мястото.