Мъката на едно смазано момиче: Баща ми ме удряше и крещеше: „Кучко, събуди се!“
Мъките и страданията на децата, станали заложници на влошените връзки сред родителите, са една от най-неприятните последствия от един бракоразвод. А когато това е съчетано и с физическа болежка, нещата се трансформират в същински призрачен сън.
Бях на три години, когато родителите ми се разведоха. Инициатор за развода била майка ми, която изневерила на татко ми. Докато навърша 10 години живях с нея и пастрока ми, само че тя освен като брачна половинка не струваше, а и като родител, споделя покъртителната си история читателка на вестник „ Лична драма “. Един ден майка ми ми стегна багажа и ме остави при биологичния ми татко, който към този момент имаше ново семейство.
Той очевидно не ме очакваше, тъй като виждайки ме на прага си, остана с необятно отворена уста. Може би още дълго щях да заставам на вратата, в случай че навреме мащехата ми не ме прибра. Оттук насетне животът ми се трансформира в низ от премеждия. Независимо какъв брой усилия полагах, татко ми в никакъв случай не беше удовлетворен от мен. Задължително трябваше да имам шестици в бележника си. За по-малки оценки баща ме наричаше с обидни имена, а след това ме пребиваше.
Понякога по този начин ме биеше, че цялото ми тяло посиняваше. В такива моменти мащехата ми плачеше с глас и се криеше с дребния ми брат в килера. Спомням си по какъв начин след един нечовечен побой, лежах в безсъзнание на земята. Дойдох на себе си от мощно друсане по раменете и гласът на татко ми, който жестоко крещеше: „ Кучко, разсъни се! “ Докато се пробвах да отворя очи, парещи плесници свистяха по лицето ми. На 12 години татко ми ме изпрати в частен интернат, където останах една година.
У дома се прибирах единствено за уикенда. Предполагам, че учителите са забелязали белезите ми, само че избраха да си мълчат, защото баща им беше спонсор. Веднъж избягах, но ме откриха и ме върнаха назад в пансиона. Тогава татко ми ме преби пред шефа. Бях сюрпризирана, че той не заяви в полицията, само че по-късно научих, че против великодушна сума шефът се е престорил на ням и кьорав.
За мой шанс баба се смили над участта ми и ме прибра да пребивавам при нея. Най-накрая си отдъхнах. Вече никой не ме биеше и малтретираше. Изминаха години. Днес съм зряла жена, работя и след гибелта на баба наследих жилището й. Наскоро се разделих с годеника си, който се опита да ме удари, когато се осмелих да му възразя. Никога няма да позволи някой да ме бие още веднъж.
Преди време се изправих лице в лице с татко ми и го попитах с какво заслужих омразата му. Той ме погледна и с злоба отговори, че повода е образната аналогия с майка ми. Тръгнах си и от този момент не подкрепям контакти с него. И да почине, няма да му простя. Заслужавам успокоение и съм щастлива, че се отървах от насилниците в живота си.
