Макар наличието на дефицити в избирателните списъци те остават съществена

Макар съществуването на дефицити в изборните описи те остават основна част от изборния развой. Напредването на технологиите и връзката разрешава тяхното надалеч по-лесно сформиране, като всяка секция съдържа лист с имената на жителите от съответната част на обитаемото място.

По-малко по-различен метод стоят нещата преди век и половина, когато през 1882 година се организират избори. И тогава, както и в този момент, комисиите употребяват изборни описи. Намираме образец в Регионалния исторически музей на София.



„ Списъците имат по-голяма акуратност след първото броене през 1881 година. Избирателите в нашия лист са единствено мъже. Те са показани по региони в изборните региони – в този момент бихме споделили по секции. В тези описи попадат с изключение на тяхното име, тяхното занимание и възраст, което дава опция да придобием визия за това какви са били гласоподавателите по това време “ , разяснява пред bTV Марияна Маринова, завеждащ отдел „ История, етнография и ДКЦ “ в РИМ-София.

Сред специалностите са тези на „ кантарджия “, „ търговецъ “, „ дограмаджи “, „ бакалинъ “, „ священникъ “, „ ткачь “, „ чиновникъ “, „ въжаръ “ и други.



Според изборните правила Обикновеното национално заседание се е съставяло от представялите, определени от народа – един представител на 10 хиляди души от двата пола. Системата е била мажоритарна, а броят на представителите е варирал.

Както и в този момент, по този начин и преди е имало рецензии към изборните описи.

“Много е необичайно, че сред едните и другите избори има огромен растеж в броя на изборните описи, което поражда доста тълкования. Едни считат, че в тези избори са преброени всички поданици, а освен тези, които имат изборни права. Всичко е било доста първоначално си. Хората са се учели по какъв начин се вършат избори “, уточни Маринова.



В Търновската конституция е записано: „ гласоподаватели са всички български жители “. Прави усещане, че не е конкретизирано дали са дами или мъже. Въпреки това дамите в България получават изборни права през ХХ век.

„ Чак през 1937 година дамите, които са омъжени, разведени или вдовици добиват право да гласоподават, което са непълни изборни права. През 1945 година дамите имат цялостни изборни права, като тогава и има определени народни представители дами “ , добави специалистът.

За народни представители са избирани навършилите 30 години. Въпреки това има изключение, а то е в избора на Стефан Стамболов, който по време на Учредителното национално заседание е бил на 25-годишна възраст.



Друг основен детайл от условията се оказва образованието, като е записано, че народните представители би трябвало да са книжовни. Така дефинирано се дава опция на другите етноси след освобождението да имат посланичество. Следи се за спазването на правилото, като даже е имало случаи изборът на необразовани представители да бъде касиран.

Между 1882 година и 2022 година изборните правила голям брой пъти са били променяни. Сменяли са се мажоритарна с пропорционална или смесена изборна система. Последната огромна смяната беше с въвеждането на машинното гласоподаване.