Митко Иванов за еврейската общност в Бургас преди Освобождението
Макар историята на бургаските евреи в града да има интервали, в които сведенията са нищожни и на моменти даже изчезнали, общността освен е открита Бургас, само че и е съдействала за неговото културно разнообразие. И точно тя е обект на авторската рубриката на Митко Иванов „ Старият Бургас “ тази седмица.
„ Базов факт е, че бургаските евреи, в действителност така наречен сефарадски евреи, или произхождащите от днешна Испания. Владеели са средновековния испански език и са запазили своя испано-еврейски диалект, именуван от тях ладино. Имаме записана забавна преживелица, разказана ми от починалата Ивета Бенрей, спомен от нейното детство. Викат татко й на пристанището с цел да превежда на капитан на транспортен съд, който владее единствено испански. След диалога, капитанът, очарован от архаичната форма на езика и възкликнал: имах достойнството да си приказвам с човек, който владее езика на Сервантес “.
Този спомен, с поклон към локалната еврейска общественост, избра създателят на „ Бургаският диалект до 1989 “ и съавтор на изданието „ Историята на Бургас “, Митко Иванов.
По думите на Митко Иванов, макар че формален сборник на Царството от 1893 година твърди, че преди Освобождението на Бургас е имало един единствен евреин, малък търговец, събраната от него информация, може да опровергае това изказване.
„ Противно на мнението на една не дребна част от обществото, че първите евреи идват след Освобождението и даже много по-късно, през 90-те години на 19 век, ние имаме сведения за тяхното наличие доста преди този момент. Най-ранното е от интервала незабавно след Кримската война от 1856 година, въпреки и информацията да е нищожна “, разяснява историографът.
С дългогодишната си работа по събиране на информация в едно от най-пълните и детайлни издания за историята на Бургас, Иванов извежда информация, която даже и без ярки сведения, приказва за разрастването на общността в един сложен и плевел интервал.
„ През 1869 година Петко Славейков посещава Бургас и засегнат от това, че българите се гърчеят и по думите му, са доста изостанали, си разрешава да даде образец с евреите и татарите в града. Хора, които изтъквам „ през вчерашния ден са пристигнали в Бургас и към този момент имат доста мощни позиции в най-пробилната търговия “, визирайки тази с житата “, споделя Митко Иванов.
Той прибавя и сведения на дописник, който през 1875 година написа възмутено по аналогична тематика, оскъдните по това време български вестници:
„ Видях на пиацата един евреин, който четеше няколко вестника и листи /вестник е ежеседмичник, а лист – ежедневник/ на личния си език. С какво са по-назад българите, та да не могат това да реализират откакто евреите са толкоз по малобройни в града “.
Евреите в града още през 1879 година са имали лично учебно заведение с двама учители. Нещо, което за времето си е говорело за сериозен размер от възпитаници.
„ Ако би трябвало да фиксираме интервала на заселване сред 1856 - 1878 г той се корени във обстоятелството че през 1979 година те не просто са настанени. За да има учебно заведение в едно такова бурно време, когато към момента Руската окупация не е завършила, а мюсюлманското население се връща с цел да си търси парцелите, приказва за към този момент устроена и постоянна общественост в града. В десетилетните ни изследвания на другите общности в Бургас, непроменяемо съществуването на учебно заведение е предшествано от към този момент построен храм “, разяснява още Иванов.
И твърди, че въпреки за синагогата тогава да няма данни и тя сигурно да не е била като актуалната импозантна постройка, издигната през 1909 година, храмът е предшествал учебното заведение още през 1893 година
„ През тази година общността е била към този момент много огромна и наброявала над 100 семейства “, добавя създателят.
„ Базов факт е, че бургаските евреи, в действителност така наречен сефарадски евреи, или произхождащите от днешна Испания. Владеели са средновековния испански език и са запазили своя испано-еврейски диалект, именуван от тях ладино. Имаме записана забавна преживелица, разказана ми от починалата Ивета Бенрей, спомен от нейното детство. Викат татко й на пристанището с цел да превежда на капитан на транспортен съд, който владее единствено испански. След диалога, капитанът, очарован от архаичната форма на езика и възкликнал: имах достойнството да си приказвам с човек, който владее езика на Сервантес “.
Този спомен, с поклон към локалната еврейска общественост, избра създателят на „ Бургаският диалект до 1989 “ и съавтор на изданието „ Историята на Бургас “, Митко Иванов.
По думите на Митко Иванов, макар че формален сборник на Царството от 1893 година твърди, че преди Освобождението на Бургас е имало един единствен евреин, малък търговец, събраната от него информация, може да опровергае това изказване.
„ Противно на мнението на една не дребна част от обществото, че първите евреи идват след Освобождението и даже много по-късно, през 90-те години на 19 век, ние имаме сведения за тяхното наличие доста преди този момент. Най-ранното е от интервала незабавно след Кримската война от 1856 година, въпреки и информацията да е нищожна “, разяснява историографът.
С дългогодишната си работа по събиране на информация в едно от най-пълните и детайлни издания за историята на Бургас, Иванов извежда информация, която даже и без ярки сведения, приказва за разрастването на общността в един сложен и плевел интервал.
„ През 1869 година Петко Славейков посещава Бургас и засегнат от това, че българите се гърчеят и по думите му, са доста изостанали, си разрешава да даде образец с евреите и татарите в града. Хора, които изтъквам „ през вчерашния ден са пристигнали в Бургас и към този момент имат доста мощни позиции в най-пробилната търговия “, визирайки тази с житата “, споделя Митко Иванов.
Той прибавя и сведения на дописник, който през 1875 година написа възмутено по аналогична тематика, оскъдните по това време български вестници:
„ Видях на пиацата един евреин, който четеше няколко вестника и листи /вестник е ежеседмичник, а лист – ежедневник/ на личния си език. С какво са по-назад българите, та да не могат това да реализират откакто евреите са толкоз по малобройни в града “.
Евреите в града още през 1879 година са имали лично учебно заведение с двама учители. Нещо, което за времето си е говорело за сериозен размер от възпитаници.
„ Ако би трябвало да фиксираме интервала на заселване сред 1856 - 1878 г той се корени във обстоятелството че през 1979 година те не просто са настанени. За да има учебно заведение в едно такова бурно време, когато към момента Руската окупация не е завършила, а мюсюлманското население се връща с цел да си търси парцелите, приказва за към този момент устроена и постоянна общественост в града. В десетилетните ни изследвания на другите общности в Бургас, непроменяемо съществуването на учебно заведение е предшествано от към този момент построен храм “, разяснява още Иванов.
И твърди, че въпреки за синагогата тогава да няма данни и тя сигурно да не е била като актуалната импозантна постройка, издигната през 1909 година, храмът е предшествал учебното заведение още през 1893 година
„ През тази година общността е била към този момент много огромна и наброявала над 100 семейства “, добавя създателят.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ