Макар да не съществува в пантеона на светците, Света Куртулещица“

Макар да не съществува в пантеона на светците, „ Света Куртулещица “ живее в едно българско село. По този метод жителите на Паталеница назовават църквата си, която другояче си име и настойник – свети Димитър. Храмът е монумент на културата от национално значение и е една от дребното добре непокътнати кръстокуполни църкви у нас. Надпис върху мраморна плоча разкрива, че е издигната преди повече от 10 века, а локалните хора знаят, че храмът в никакъв случай не е разрушаван.

От този факт идва и неофициалното име на святото място – „ Света Куртулещица ”. Куртулисам е диалектна дума с няколко смисли – кротва се, укротявам се, избавям се, освобождавам

се, загивам. Църквата „ Свети Димитър ” в село Паталеница се избавя от опустошение по време на турското иго, което си е цяло знамение. Историята за това куртулисване към този момент има именит темперамент. Началото на чудната история е при започване на робството, когато селяните избавили своя храм, като го заровили целия в земята. Има обаче и догатки, че църквата е осквернена от поробителите, тъй като очите на светците от най-ниските места по стените са избодени, до момента в който на тези на по-високите места облиците са недокоснати.

Църквата е открита инцидентно през 1847 година, откакто стихия събаря огромно дърво. Под него зейва огромна дупка. Разбира се, има и разновидности на историята – че пастир инцидентно пропаднал в дупка до дървото, до момента в който търсел заблудената си овца. Викал за помощ и като пристигнали да го избавят, селяните открили, че дупката е сърцевина на храм. Започнали да копаят и правели това цели 22 години. Копаели скрито, тъй като още било време на иго. Местният господар бил нещо като ръководител на инициативния комитет за изравяне на заритата черква. Работели по светото дело млади и остарели, мъже и дами, като се изключи децата и старците. На огромни празници селското хоро стигало до църквата и се извивало към нея.

Така едни умряли, други се родили и остарелият храм най-накрая бил изкопан.

Нарекли го на свети Димитър, макар че по-късно станало ясно, че покрай него имало още по-стара черква на свети Панталеймон. Местните считат, че точно от този светец идва името на Паталеница, по тази причина и съборът на селото е в Деня на свети Панталеймон – 28 юли.

Докато копаели, в зарития храм разкрили мраморна плоча с надпис: „ Направи се от Григорий, протосватарий и дукс на Пловдив Куркуа 1090 година ”. Има догатки, че „ Куртулещица ” идва тъкмо от това „ Куркуа ”. Но щом храмът излязъл отдолу под земята, хората почнали да го назовават „ Света Куртулещица " – избавена, избавена от вековната тежест на затворничеството подземен черква. Проф. Атанас Божков слага „ Света Куртулещица " „ Свети Димитър ” в Паталеница паралелно с Боянската черква поради „ живите, енергични, деятелни лица на светците, на паниката в погледа им, на добродушния израз на очите им или на гнева им ”. Цели четири пласта със фрески има в църквата и значително от тях са унищожени по всякакви аргументи. Но и тези, които са останали, са извънреден пример на църковна живопис. Малко след цялостното откриване на затрупаната черква тя е разширена. Това става през 1870 година, с цел да побере храмът всички вярващи.

В Паталеница до през днешния ден се забавляват със своя локален анекдот, родил се измежду възкръсването на „ Света Куртулещица “. Той споделя по какъв начин селяните се предупреждавали шеговито да не вършат напролет доста дълбока оран по нивите, тъй като като нищо може да изскочи я черква, я римско имане и поради това да им вземат земята.

Основанията за тези смешки са напълно действителни – към Паталеница личат останките на още 7 църкви, най огромният храм в селото е „ Успение Богородично ”, а на километър от селото се въргалят камъните на римската цитадела Баткунион.

Пространството към нея е неведнъж преравяно от иманяри в търсене на остарели съкровища.

Крепостта Баткунион, от която през днешния ден са останали основите на две концентрични оградни стени, е защитавала най-големия феодален град в Пазарджишко – Баткун. Времето от дълго време е заличило величието на това населено място, което в античните византийски летописи е наричано ослепителен и богат град. Днес не съществува и селото Баткун, обединено преди към половин век с Паталеница. Спомен за него е единствено Баткунският манастир.

Инфо: Уикенд