Кърджали, 3 март, еп.15: Кмет, поп и мюфтия на кафе при даскала
Мажоретки, гвардейци, байраци, венци и цветя, управляващи и народ се стекоха през днешния ден пред Паметника на освободителите в Кърджали.
От 15 години обаче формалните речи и концертната стратегия са последвани от обичайното сърбане на кафе в дребното бистро зад паметника. Там при Байрам Даскала на една маса сядат кметът Хасан Азис, отец Петър Гарена и мюфтията, взаимно се закичват с мартеници и разсъждават гласно за Трети март. От 2016 година пък на въпросния обред настоящият областен мюфтия Бейхан Ахмед бива заменян от някогашния основен Фикри Сали.
Така е, тъй като Ахмед избра да следва партия ДОСТ на Лютви Местан, което му донесе и различно джамийско настоятелство. А Сали остана правилен на Движение за права и свободи. За този разкол никой от кафената троица не желае да приказва, само че се впуска в размишления за смисъла на празника и непроменяемо се задейства използването на понятието „ приемливост “. Това е кафето на толерантността и човечността, Кърджали е градът на толерантността и дано всички да видят, че ние тук живеем в съгласие, без значение от разликите ни, споделя домакинът Байрам, някогашен публицист и в този момент шеф на учебно заведение. Мюсюлманският свещеник Сали честити празника и твърди, че „ ние тук пишем история всеки ден “.
Тази година не отец Петър ще черпи с кафе, а „ би трябвало локалните турци “ да заплащат сметката. „ Защото, когато приказваме за освобождението на България и вмъкнем там и Кърджали, фактически и турците са освободени от османското иго. Когато руснаците идват, заварват тъжната картина на едно голо поле и напълно малко къщички с уплашени турци, и подминават. Когато през 1912 година идва българската армия, намира няколко турци, един албанец и един българомохамеданин. Мисля, че тук би трябвало да стърчи монумент на създателя на този град, митичен или не, Кърджи Али “, споделя попът, прочут със своята екстравагантност.
И се аргументира за какво: „ Първото въстание против османците е в този регион – българи, турци, мохамедани на един общ протест против султана. Населението, стоварено тук от Мала Азия, от Коня, схваща, че е под общ терор и въстава против султана. Български войводи, български чети, смесени с турци, всички водят война. За страдание, като доста други въстания, и това е несполучливо. Но когато султанските орди нахлуват, избиват до крайник всеки турчин, всеки българин, всеки покръстен мюсюлманин и докарват турци от гръцкия Ксанти, от Бурса и Измир, с цел да се блокира заселването на българи “, споделя православният отец.
Султански декрет забранявал турски и български крайник да стъпват по тази земя, продължава той, не можело даже от прословутата чешма Айше молла да пият вода. Защото племето, бунтуващо се против султана, трябвало да бъде унищожено. И когато споделяме, че тук е нямало българи, би трябвало да се знае, че е нямало и турци, акцентира отец Петър. Затова, съгласно него, освобождението е знаково и за интернираното турско население от Мала Азия. „ Този празник е общ, без значение на кого му харесва или не. Кърджи Али е наш воин. Но султанските войски трансформират гроба му в клоака, изтърбушват костите му. Фалшива е историята ни, а историците не желаят да схванат, че това население постоянно е било единно. И постоянно сме били заплаха – и за султана, и за идващите държавни управления, и за сегашните. На никого не му харесва ние да живеем дружно “, разяснява свещеникът.
Той не крие възмущението си от изказванията на „ един вид, пристигнал оня ден “, /вероятно засяга Цветан Цветанов от ГЕРБ/, който призовал за " завладяване на общините в Кърджалийско ", само че отхвърля да го назове по име. „ Ние още се разделяме на българи и турци, по този начин не става. Били сме под един хомот и в този момент сме дружно. Така, че този празник си е наш и цветущ ви празник, и честити ви неосъществени фантазии. В Кърджали става дума за дълбока човечност. Отвратително ми е на тези празници и по избори, всеки показва принадлежност. И нямаме комплекси, политиците ни ги натикват “, заключава отец Петър.
„ Няма причина на този ден да не си пием кафето с попа и мюфтията при даскала. Никой тук няма основанието да не приема този празник като народен. В историята постоянно може да се откри причина да се разделяме, само че ние живеем през днешния ден, в сегашното. И това е кафето на нашето единство, то е знакът за нашето по-добро опознаване и осъзнаването на отговорностите. В историята на Кърджали няма случай на опълчване сред етносите или религиите, в противен случай, другите хора постоянно дружно са показвали отношението си към управляващите. Кармата на Кърджали е да споделя и демонстрира истината, без значение какъв брой мъчителна е тя “, разяснява кметът Хасан Азис.
Необходимото припомняне: регионът на Кърджали е освободен от турците на 3 януари 1878 година, Санстефанският контракт го оставя в рамките на България, само че Берлинският го праща в рамките на самостоятелната област Източна Румелия. През 1886 година обаче с акта от Топхане се оказва в санджак Гюмюрджина /днешният гръцки град Комотини/ под директната власт на османския султан. Градът става отплата за Съединението сред Княжество България и Източна Румелия. Следващото си избавление Кърджали дочаква на 21 октомври 1912 година през Балканската война, когато е отвоюван от Хасковския отряд под командването на военачалник Васил Делов. В памет на героите-освободители в центъра на града е повдигнат монумент през 1939 година, а за откриването идват синът и брачната половинка на военачалник Делов. Заложникът на геополитическите ползи в този момент е дребен град с население под 45 000 души и е подобен поради изселванията на турците и икономическата миграция от последните години. По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето следващо избавление и потегля да догонва по развиване останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и освен тогава. Доказателства за общия им път изведе шефът на локалния Държавен списък Вълчо Златилов в границите на интернационалната конференция във връзка 100 години от Балканската война, състояла се през 2012 години в Кърджали. Всяка година на Трети март градът се стича пред паметника-костница на Освободителите от 1912 година
От 15 години обаче формалните речи и концертната стратегия са последвани от обичайното сърбане на кафе в дребното бистро зад паметника. Там при Байрам Даскала на една маса сядат кметът Хасан Азис, отец Петър Гарена и мюфтията, взаимно се закичват с мартеници и разсъждават гласно за Трети март. От 2016 година пък на въпросния обред настоящият областен мюфтия Бейхан Ахмед бива заменян от някогашния основен Фикри Сали.
Така е, тъй като Ахмед избра да следва партия ДОСТ на Лютви Местан, което му донесе и различно джамийско настоятелство. А Сали остана правилен на Движение за права и свободи. За този разкол никой от кафената троица не желае да приказва, само че се впуска в размишления за смисъла на празника и непроменяемо се задейства използването на понятието „ приемливост “. Това е кафето на толерантността и човечността, Кърджали е градът на толерантността и дано всички да видят, че ние тук живеем в съгласие, без значение от разликите ни, споделя домакинът Байрам, някогашен публицист и в този момент шеф на учебно заведение. Мюсюлманският свещеник Сали честити празника и твърди, че „ ние тук пишем история всеки ден “.
Тази година не отец Петър ще черпи с кафе, а „ би трябвало локалните турци “ да заплащат сметката. „ Защото, когато приказваме за освобождението на България и вмъкнем там и Кърджали, фактически и турците са освободени от османското иго. Когато руснаците идват, заварват тъжната картина на едно голо поле и напълно малко къщички с уплашени турци, и подминават. Когато през 1912 година идва българската армия, намира няколко турци, един албанец и един българомохамеданин. Мисля, че тук би трябвало да стърчи монумент на създателя на този град, митичен или не, Кърджи Али “, споделя попът, прочут със своята екстравагантност.
И се аргументира за какво: „ Първото въстание против османците е в този регион – българи, турци, мохамедани на един общ протест против султана. Населението, стоварено тук от Мала Азия, от Коня, схваща, че е под общ терор и въстава против султана. Български войводи, български чети, смесени с турци, всички водят война. За страдание, като доста други въстания, и това е несполучливо. Но когато султанските орди нахлуват, избиват до крайник всеки турчин, всеки българин, всеки покръстен мюсюлманин и докарват турци от гръцкия Ксанти, от Бурса и Измир, с цел да се блокира заселването на българи “, споделя православният отец.
Султански декрет забранявал турски и български крайник да стъпват по тази земя, продължава той, не можело даже от прословутата чешма Айше молла да пият вода. Защото племето, бунтуващо се против султана, трябвало да бъде унищожено. И когато споделяме, че тук е нямало българи, би трябвало да се знае, че е нямало и турци, акцентира отец Петър. Затова, съгласно него, освобождението е знаково и за интернираното турско население от Мала Азия. „ Този празник е общ, без значение на кого му харесва или не. Кърджи Али е наш воин. Но султанските войски трансформират гроба му в клоака, изтърбушват костите му. Фалшива е историята ни, а историците не желаят да схванат, че това население постоянно е било единно. И постоянно сме били заплаха – и за султана, и за идващите държавни управления, и за сегашните. На никого не му харесва ние да живеем дружно “, разяснява свещеникът.
Той не крие възмущението си от изказванията на „ един вид, пристигнал оня ден “, /вероятно засяга Цветан Цветанов от ГЕРБ/, който призовал за " завладяване на общините в Кърджалийско ", само че отхвърля да го назове по име. „ Ние още се разделяме на българи и турци, по този начин не става. Били сме под един хомот и в този момент сме дружно. Така, че този празник си е наш и цветущ ви празник, и честити ви неосъществени фантазии. В Кърджали става дума за дълбока човечност. Отвратително ми е на тези празници и по избори, всеки показва принадлежност. И нямаме комплекси, политиците ни ги натикват “, заключава отец Петър.
„ Няма причина на този ден да не си пием кафето с попа и мюфтията при даскала. Никой тук няма основанието да не приема този празник като народен. В историята постоянно може да се откри причина да се разделяме, само че ние живеем през днешния ден, в сегашното. И това е кафето на нашето единство, то е знакът за нашето по-добро опознаване и осъзнаването на отговорностите. В историята на Кърджали няма случай на опълчване сред етносите или религиите, в противен случай, другите хора постоянно дружно са показвали отношението си към управляващите. Кармата на Кърджали е да споделя и демонстрира истината, без значение какъв брой мъчителна е тя “, разяснява кметът Хасан Азис.
Необходимото припомняне: регионът на Кърджали е освободен от турците на 3 януари 1878 година, Санстефанският контракт го оставя в рамките на България, само че Берлинският го праща в рамките на самостоятелната област Източна Румелия. През 1886 година обаче с акта от Топхане се оказва в санджак Гюмюрджина /днешният гръцки град Комотини/ под директната власт на османския султан. Градът става отплата за Съединението сред Княжество България и Източна Румелия. Следващото си избавление Кърджали дочаква на 21 октомври 1912 година през Балканската война, когато е отвоюван от Хасковския отряд под командването на военачалник Васил Делов. В памет на героите-освободители в центъра на града е повдигнат монумент през 1939 година, а за откриването идват синът и брачната половинка на военачалник Делов. Заложникът на геополитическите ползи в този момент е дребен град с население под 45 000 души и е подобен поради изселванията на турците и икономическата миграция от последните години. По времето на Балканската война, когато Кърджали дочаква своето следващо избавление и потегля да догонва по развиване останалите български градове, християни и мюсюлмани взаимно са се бранили, а и освен тогава. Доказателства за общия им път изведе шефът на локалния Държавен списък Вълчо Златилов в границите на интернационалната конференция във връзка 100 години от Балканската война, състояла се през 2012 години в Кърджали. Всяка година на Трети март градът се стича пред паметника-костница на Освободителите от 1912 година
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ