Магдалена Гигова пред novini.bg: Раздиплянето на любовни истории е пътешествие – в миналото, в историята, в софийските потайности, в чувствата
Магдалена Гигова е публицист и публицист с неотслабващ интерес към пътешествията – посетила е 90 страни (според нея, извънредно недостатъчно). Тя е създател и водещ на предаването „ Покана за пътешестване “ по стратегия „ Христо Ботев “ на БНР.
Не й е непознато и пътуването обратно в предишното. Издала е общо 11 книги, две от които с любовните пристрастености на известни българи – „ Шепот от остарели дантели “ и последната „ София. Адресите на любовта “. В нея всички истории се развиват в столицата и е съпроводена карта с сантименталните направления из Стара София, Орлов мост и Лозенец, с изчислено времетраене за обикалянето им пеш, с велосипед и тротинетка.
- Маги, новата ти книга "София. Адресите на любовта " провокира същински възторг измежду млади, зрели и остарели столичани и освен и оглави класациите на влиятелни книжарници. Как се роди концепцията да проследиш любовните истории, които разказваш в нея?
.jpg )
- Книгата „ София. Адресите на любовта “ е естествено продължение на предходната – „ Шепот от остарели дантели “ с тайните (и явни) пристрастености на известни българи. На тези персони, чиито портрети познаваме от учебниците по история, музика, литература… Предполагам, триумфът им се дължи на любознанието и приятния гъдел от осъзнаването, че и безспорните престижи са били подвластни на любовта.
Започнах да изследвам любовните истории с огромна вътрешна опозиция. Тогава работех във вестник „ Преса “ и бях превела ранглиста за най-затрогващите прочувствени връзки на ХХ век в международен мащаб. Главният ми редактор Тошо Тошев обаче отсече: „ Защо да пускаме задгранични, откакто си имаме свои. От идната седмица започваш графа „ Великите любови “ единствено за българи “. Във вестника е като в казармата – можеш да роптаеш, само че изпълняваш. А моите опасения бяха, че няма да има задоволително информация. Нищо сходно! Навремето хората са били писмовни, нямало е риалити звезди и вестниците са обсъждали актьорите, оперните артисти, видните писатели, нашумелите музиканти, политиците. Иван Вазов и Евгения Марс, да вземем за пример, са разменили над 101 писма. На тавана на „ Опълченска “ 66 откриват 300 толкоз искрено еротични писма сред Георги Димитров и Любица Ивошевич, че са засекретени до 90-те години на ХХ век. Жълтите вестници отпреди 100 години са били много по-пикантни и хлевоусти от сегашните, в случай че можете да си го визиите. Пет месеца след посичането на Стефан Стамболов Народното събрание издава отчет от 600 страници, в който разобличава някогашния министър председател в политически, стопански, престъпни и полови злоупотреби. Текстът целял да го очерни оптимално, само че пък съвременници достоверно разказват брачната половинка му Поликсени. А, популярност Богу, някои от величавите фигури имат и живи родственици, от които да се прибавят още елементи, с цел да придобие обликът доброжелателна компактност.
Стана по този начин, че колкото повече истории преследвах, толкоз „ по-вкусно “ ми ставаше да ги търся и пробвам. Нещо като разказвачески вид на „ Апетитът идва с яденето “. Резултатът е 473 страници, 47 завладяващи любови и 291 фотоси освен на участниците в любовните пристрастености, а и на местата, където се разгарят те – преди и в наши дни.
- Ти с изключение на публицист, си и буен странник, изразителен публицист, участваш пълнокръвно в сегашния забързан обществен живот. Има ли пресечна точка сред всичко това и интереса ти към предишното, архивните ти занимания и изследвания за случили се пристрастености и любови в Стара София?
- При всички разказани от теб занимания, прозира здравословното ми любознание. Раздиплянето на любовни истории също е странствуване – в предишното, в историята, в софийските потайности, в възприятията. При пътуването можеш да минеш през една страна „ криво-ляво “, да се отбиеш небрежно в най-туристическите забележителности и да я отбележиш на картата като посетена, или да се изгубиш преднамерено, да нощуваш при локални хора, да опиташ невъобразими храни, да не се боиш от премеждие. Същото е и с описването на сантименталните пристрастености. Можеш да се задоволиш с формалната информация, предходна през лустрото на амбициозни родственици, рендето на злободневните политически потребности или просто изронена през годините. Или да потърсиш разнообразни източници, да не се задоволяваш с привидното, даже да разбуниш нечий дух.
Алена, Стефан Димитров и Богдана Карадочева на премиерата на книгата
- Защо концентрира заглавието си единствено за София, тъй като си кореняк софиянка и доста обичаш столицата ни? Или тъй като известните създатели, без значение от кое място са, в последна сметка идват и живеят тук?
- Казват, че всеки софиянец като се обърне обратно ще види цървулите си. Наистина, по майчина линия съм четвърто потомство столичанка и чичовците на баба ми са имали механа и страноприемница на Лъвов мост, преди още мостът да съществува. Но пък прародител ми, на който те са платили образованието във Франция, е бил племенникът им от село Дивотино. Така че приказката за цървулите се удостоверява. През 1879 година София става столица на България с 11 694 поданици, 2 учебни заведения и 10 хана. Няколко десетилетия по-късно софиянци са двеста хиляди. Дори и най-личните от тях не са кореняци. Яворов е от Чирпан, Петко Каравелов е от Копривщица, а брачната половинка му Екатерина – от Русчук. Атанас Бурев е роден в Горна Оряховица, Богдан Филов – в Стара Загора. От моите герои май единствено Парашкев Хаджиев и княз Кирил са се появили на бял свят в София.
С издателите ми, Светлана Тилкова-Алена и Андрей Тилков, взехме решение да издадем историите, които се развиват в София като самобитен справочник на любовта. Ненапразно книгата върви с красиво завършена подробна карта на сантименталните направления плюс времетраенето на обхождането им пеш, с тротинетка и с велосипед. Ако решите да си извършите екскурзия на възприятията с половинката си, можете да се целувате на всеки адрес. Ако го извършите едновременно, при 47 разказани места рискувате да ви се изприщят или устата, или краката.
Поради „ районната “ концепция, от книгата отпаднаха любовните истории на Васил Левски, Петко Славейков, Георги Сава Раковски, Никола Вапцаров… Но пък прибавих Катя Паскалева и Иван Росенов, Захари Жандов и проф. Ваня Акрабова, Ганка Найденова и Васил Стоилов…
- Имаш ли си обичана история за изпепеляваща обич от разказаните от теб в книгата, някоя която ти спря дъха до момента в който я пишеше?
- Всяка от историите е предходна през сърцето ми. Още по-силно повярвах в любовта. Най-вече в нейната многостранност и в убеждението, че няма греховни усеща. Когато Катя Паскалева научава за кончината на първия си брачен партньор Георги Божилов-Слона тя се лекува от рак в Париж, пада на колене пред една от неговите картини в посолството, а Иван Росенов я утешава. Това е обич! Джоко Росич не прежалва брачната половинка си Лиляна. Всички помним разтърсващия речитатив в предаването „ Нощни птици " по Българска национална телевизия, където артистът Джоко гостува след кончината на брачната половинка си. Той разплака всички в студиото и пред тв приемниците с песента „ Любовта ми към теб ".
Всички идващи усеща сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към непознати усмивки се втурвах
с любовта си към теб.
Да, прегръщах дами непознати
с любовта си към теб.
Даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата необичайно пребивавам
с любовта си към теб...
Уж не идваш в този момент в паметта ми,
само че сърцето те помни до дъно.
Любовта ми към теб,
любовта ми към теб.
Любовта ми към теб, Лиляна...
Най-любимият ми персонаж от „ София. Адресите на любовта “ е Надя Ножарова – звезда на оперетата в България, испанска графиня и американска строителна предприемачка с благосъстояние от 100 милиона $. Образът й потегли от публикация за нея в „ Ню Йорк таймс “ от 2010 година, през градски митове по какъв начин суперполицаят Гешев й бил обожател, а княз Кирил крадял бижутата на майка си от дворцовата каса, с цел да й ги подарява и … се оказа напълно друг посредством описа на племенницата й Росица Ножарова и великодушната й щедрост, оценена от папа Йоан Павел Втори, който й връчва орден и от всички американски президенти в последните 60 години.
С президента Петър Стоянов
- Ти, персонално за себе си, имаш ли отговор на въпроса: къде е адресът на любовта, откри ли го и можеш ли да упътиш и читателите в търсенето им?
- Адресът на любовта всеки носи в сърцето си. Ще е късметлия, в случай че успее да го насели с верния човек, който да отговори на възприятията му. Но книги като „ Шепот от остарели дантели “ и „ София. Адресите на любовта “ са освен сантиментален. Те са прочувствен трамплин, от който да скочиш в обятията на същинските усеща.
Не й е непознато и пътуването обратно в предишното. Издала е общо 11 книги, две от които с любовните пристрастености на известни българи – „ Шепот от остарели дантели “ и последната „ София. Адресите на любовта “. В нея всички истории се развиват в столицата и е съпроводена карта с сантименталните направления из Стара София, Орлов мост и Лозенец, с изчислено времетраене за обикалянето им пеш, с велосипед и тротинетка.
- Маги, новата ти книга "София. Адресите на любовта " провокира същински възторг измежду млади, зрели и остарели столичани и освен и оглави класациите на влиятелни книжарници. Как се роди концепцията да проследиш любовните истории, които разказваш в нея?
- Книгата „ София. Адресите на любовта “ е естествено продължение на предходната – „ Шепот от остарели дантели “ с тайните (и явни) пристрастености на известни българи. На тези персони, чиито портрети познаваме от учебниците по история, музика, литература… Предполагам, триумфът им се дължи на любознанието и приятния гъдел от осъзнаването, че и безспорните престижи са били подвластни на любовта.
Започнах да изследвам любовните истории с огромна вътрешна опозиция. Тогава работех във вестник „ Преса “ и бях превела ранглиста за най-затрогващите прочувствени връзки на ХХ век в международен мащаб. Главният ми редактор Тошо Тошев обаче отсече: „ Защо да пускаме задгранични, откакто си имаме свои. От идната седмица започваш графа „ Великите любови “ единствено за българи “. Във вестника е като в казармата – можеш да роптаеш, само че изпълняваш. А моите опасения бяха, че няма да има задоволително информация. Нищо сходно! Навремето хората са били писмовни, нямало е риалити звезди и вестниците са обсъждали актьорите, оперните артисти, видните писатели, нашумелите музиканти, политиците. Иван Вазов и Евгения Марс, да вземем за пример, са разменили над 101 писма. На тавана на „ Опълченска “ 66 откриват 300 толкоз искрено еротични писма сред Георги Димитров и Любица Ивошевич, че са засекретени до 90-те години на ХХ век. Жълтите вестници отпреди 100 години са били много по-пикантни и хлевоусти от сегашните, в случай че можете да си го визиите. Пет месеца след посичането на Стефан Стамболов Народното събрание издава отчет от 600 страници, в който разобличава някогашния министър председател в политически, стопански, престъпни и полови злоупотреби. Текстът целял да го очерни оптимално, само че пък съвременници достоверно разказват брачната половинка му Поликсени. А, популярност Богу, някои от величавите фигури имат и живи родственици, от които да се прибавят още елементи, с цел да придобие обликът доброжелателна компактност.
Стана по този начин, че колкото повече истории преследвах, толкоз „ по-вкусно “ ми ставаше да ги търся и пробвам. Нещо като разказвачески вид на „ Апетитът идва с яденето “. Резултатът е 473 страници, 47 завладяващи любови и 291 фотоси освен на участниците в любовните пристрастености, а и на местата, където се разгарят те – преди и в наши дни.
- Ти с изключение на публицист, си и буен странник, изразителен публицист, участваш пълнокръвно в сегашния забързан обществен живот. Има ли пресечна точка сред всичко това и интереса ти към предишното, архивните ти занимания и изследвания за случили се пристрастености и любови в Стара София?
- При всички разказани от теб занимания, прозира здравословното ми любознание. Раздиплянето на любовни истории също е странствуване – в предишното, в историята, в софийските потайности, в възприятията. При пътуването можеш да минеш през една страна „ криво-ляво “, да се отбиеш небрежно в най-туристическите забележителности и да я отбележиш на картата като посетена, или да се изгубиш преднамерено, да нощуваш при локални хора, да опиташ невъобразими храни, да не се боиш от премеждие. Същото е и с описването на сантименталните пристрастености. Можеш да се задоволиш с формалната информация, предходна през лустрото на амбициозни родственици, рендето на злободневните политически потребности или просто изронена през годините. Или да потърсиш разнообразни източници, да не се задоволяваш с привидното, даже да разбуниш нечий дух.
Алена, Стефан Димитров и Богдана Карадочева на премиерата на книгата
- Защо концентрира заглавието си единствено за София, тъй като си кореняк софиянка и доста обичаш столицата ни? Или тъй като известните създатели, без значение от кое място са, в последна сметка идват и живеят тук?
- Казват, че всеки софиянец като се обърне обратно ще види цървулите си. Наистина, по майчина линия съм четвърто потомство столичанка и чичовците на баба ми са имали механа и страноприемница на Лъвов мост, преди още мостът да съществува. Но пък прародител ми, на който те са платили образованието във Франция, е бил племенникът им от село Дивотино. Така че приказката за цървулите се удостоверява. През 1879 година София става столица на България с 11 694 поданици, 2 учебни заведения и 10 хана. Няколко десетилетия по-късно софиянци са двеста хиляди. Дори и най-личните от тях не са кореняци. Яворов е от Чирпан, Петко Каравелов е от Копривщица, а брачната половинка му Екатерина – от Русчук. Атанас Бурев е роден в Горна Оряховица, Богдан Филов – в Стара Загора. От моите герои май единствено Парашкев Хаджиев и княз Кирил са се появили на бял свят в София.
С издателите ми, Светлана Тилкова-Алена и Андрей Тилков, взехме решение да издадем историите, които се развиват в София като самобитен справочник на любовта. Ненапразно книгата върви с красиво завършена подробна карта на сантименталните направления плюс времетраенето на обхождането им пеш, с тротинетка и с велосипед. Ако решите да си извършите екскурзия на възприятията с половинката си, можете да се целувате на всеки адрес. Ако го извършите едновременно, при 47 разказани места рискувате да ви се изприщят или устата, или краката.
Поради „ районната “ концепция, от книгата отпаднаха любовните истории на Васил Левски, Петко Славейков, Георги Сава Раковски, Никола Вапцаров… Но пък прибавих Катя Паскалева и Иван Росенов, Захари Жандов и проф. Ваня Акрабова, Ганка Найденова и Васил Стоилов…
- Имаш ли си обичана история за изпепеляваща обич от разказаните от теб в книгата, някоя която ти спря дъха до момента в който я пишеше?
- Всяка от историите е предходна през сърцето ми. Още по-силно повярвах в любовта. Най-вече в нейната многостранност и в убеждението, че няма греховни усеща. Когато Катя Паскалева научава за кончината на първия си брачен партньор Георги Божилов-Слона тя се лекува от рак в Париж, пада на колене пред една от неговите картини в посолството, а Иван Росенов я утешава. Това е обич! Джоко Росич не прежалва брачната половинка си Лиляна. Всички помним разтърсващия речитатив в предаването „ Нощни птици " по Българска национална телевизия, където артистът Джоко гостува след кончината на брачната половинка си. Той разплака всички в студиото и пред тв приемниците с песента „ Любовта ми към теб ".
Всички идващи усеща сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към непознати усмивки се втурвах
с любовта си към теб.
Да, прегръщах дами непознати
с любовта си към теб.
Даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата необичайно пребивавам
с любовта си към теб...
Уж не идваш в този момент в паметта ми,
само че сърцето те помни до дъно.
Любовта ми към теб,
любовта ми към теб.
Любовта ми към теб, Лиляна...
Най-любимият ми персонаж от „ София. Адресите на любовта “ е Надя Ножарова – звезда на оперетата в България, испанска графиня и американска строителна предприемачка с благосъстояние от 100 милиона $. Образът й потегли от публикация за нея в „ Ню Йорк таймс “ от 2010 година, през градски митове по какъв начин суперполицаят Гешев й бил обожател, а княз Кирил крадял бижутата на майка си от дворцовата каса, с цел да й ги подарява и … се оказа напълно друг посредством описа на племенницата й Росица Ножарова и великодушната й щедрост, оценена от папа Йоан Павел Втори, който й връчва орден и от всички американски президенти в последните 60 години.
С президента Петър Стоянов
- Ти, персонално за себе си, имаш ли отговор на въпроса: къде е адресът на любовта, откри ли го и можеш ли да упътиш и читателите в търсенето им?
- Адресът на любовта всеки носи в сърцето си. Ще е късметлия, в случай че успее да го насели с верния човек, който да отговори на възприятията му. Но книги като „ Шепот от остарели дантели “ и „ София. Адресите на любовта “ са освен сантиментален. Те са прочувствен трамплин, от който да скочиш в обятията на същинските усеща.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ