Стихотворения от Магдалена Димитрова
МАГДАЛЕНА ДИМИТРОВА е от град Гоце Делчев. Емигрира в Канада със фамилията си през 2007 година, където живее в гр. Мисисага. Пише от ученическите си години - първоначално лирика и къса прозаичност, а след това също новели и романи. Издала е романите " Съдба, наречена КОВИД " и " Алис " и стихосбирката " Само минавам през живота ти ". Член е на Лигата на българските писатели в Съединени американски щати и по света. > Българска жена
Твойта усмивка на възел я сплетох,
със нея смело изметох небето.
А след това пък сграбчих облак изгонен
и вятър пришпорих, нейде подведен.
Със твойте сълзи изпълних морето,
вълните набръчках, тичат там дето
безкраят заспива със зов неразбираем,
а ехото сипе закани без срам.
С твойта ласка отприщих Зората,
пустини затулих, преметнах вратата.
Прескочих пътеки, огради изтрих,
за пътища въображаеми стих преоткрих.
С твойта целувка възпламених Луната,
хвърлих насън всяка дума изпята,
във теб се разтворих, нежна жена,
обичана едничка, огряла деня!>
---------------> Стената > Стената се изпречи изведнъж,
спъвайки краченето ми,
катерещо ново надолнище.
Тичах за оловна хапка въздух,
с вяра да я провлача
към натежалите си дробове.
Срещащ непоканеното.
Драпаш за превъзмогване.> Натрапва се отново като призрачен сън.
Прашна грамофонна плоча,
стенеща едно и също.
Но продължаваш.
Така би трябвало.
Или си мислиш в факсимиле.
Но другояче зацикляш.
Оправдания...> --------------> Само минавам през живота ти > Само минавам през живота ти.
Да разроша косите ти като своеволен вятър.
Да парна лицето ти със слънчева целувка.
Аз единствено минавам.
Да ти кажа няколко думи.> Не ме моли.
Няма да остана.
Отбих се за малко.
Не се влюбвай в мен.
Защото боли.
Защото си отивам.
Но ще останат мемоари...> >
Твойта усмивка на възел я сплетох,
със нея смело изметох небето.
А след това пък сграбчих облак изгонен
и вятър пришпорих, нейде подведен.
Със твойте сълзи изпълних морето,
вълните набръчках, тичат там дето
безкраят заспива със зов неразбираем,
а ехото сипе закани без срам.
С твойта ласка отприщих Зората,
пустини затулих, преметнах вратата.
Прескочих пътеки, огради изтрих,
за пътища въображаеми стих преоткрих.
С твойта целувка възпламених Луната,
хвърлих насън всяка дума изпята,
във теб се разтворих, нежна жена,
обичана едничка, огряла деня!>
---------------> Стената > Стената се изпречи изведнъж,
спъвайки краченето ми,
катерещо ново надолнище.
Тичах за оловна хапка въздух,
с вяра да я провлача
към натежалите си дробове.
Срещащ непоканеното.
Драпаш за превъзмогване.> Натрапва се отново като призрачен сън.
Прашна грамофонна плоча,
стенеща едно и също.
Но продължаваш.
Така би трябвало.
Или си мислиш в факсимиле.
Но другояче зацикляш.
Оправдания...> --------------> Само минавам през живота ти > Само минавам през живота ти.
Да разроша косите ти като своеволен вятър.
Да парна лицето ти със слънчева целувка.
Аз единствено минавам.
Да ти кажа няколко думи.> Не ме моли.
Няма да остана.
Отбих се за малко.
Не се влюбвай в мен.
Защото боли.
Защото си отивам.
Но ще останат мемоари...> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ