Мафията няма човешко лице. Аз самият съм дълбоко несъгласен с

Мафията няма човешко лице. Аз самият съм надълбоко несъгласен с облиците, които остави в съзнанието ни блестящият филм на Франсис Форд Копола „ Кръстникът ”. Не, това не са хора на достойнството. Те нямат никаква чест! Това са същества, които с животинска пристрастеност тъпчат човешкото достолепие и употребяват всевъзможни средства, с цел да реализиран задачите си - власт и пари.

Това съобщи пред БГНЕС италианският магистрат Алфонсо Сабела, който бе посетител на издателство ЕРА за премиерата на втората му книга „ Заразената столица ”, която към този момент е на книжния пазар у нас.

Сабела е прочут герой в Италия против престъпността и корупцията, прочут още от 90-те години на предишния век, когато напълно млад се включва в интервенция „ Чисти ръце ”, довела до всеобщи арести на мафиотски босове от Коза Ностра, които и до момента излежават доживотни присъди. Втората му книга е отдадена на проядената от корупция италианска столица и челният му конфликт с нейните подли представители.

Италианският магистрат има меко, само че респектиращо наличие, както и държание на човек, убеден в себе си. Директен и откровен в изрече си, лишен изцяло от суетност и упоритост за безпогрешност, тъмните му очи гледат право в събеседника. Рядко към този момент се срещат такива цялостни хора, които са постигнали баланс със себе си и света към тях.

Скоро по един от каналите на италианската телевизия потегля нов филм, въодушевен от живота на Алфонсо Сабела, и за разлика от контрольор Корадо Катани от „ Октопод ”, основният воин не умира.

[b][i]БГНЕС ви показва без съкращения диалога ни с него:[/i][/b]

БГНЕС: За Вашата прекомерно рискова работа казвате, че има доста за губене и прекомерно малко за печелене. Написването на Вашата нова книга „ Заразената столица ” откъм облагата ли да я причислим или към загубата?

Алфонсо Сабела: Ако може да приказваме за изгода надали тя може да се търси в някакво парично изражение. По-скоро, описвайки това, което върших, съм уверен, че съумях да оказа помощ на общината в Рим, предлагайки нови механизми на работа. Въведох и нов метод, който спомогна доста за ограничението на корупционните практики в интервала, в който се занимавах с това.

БГНЕС: Твърдите, че болестта на престъпността и корупцията е влезнала в сърцето на държавата…

Алфонсо Сабела: „ Заразената столица ”, в действителност, е една отпратка към заглавие от 1956 година на един публицист, който беше написал материал, озаглавен „ Корумпирана столица, инфектирана страна ”, т.е. болестта към този момент е част от страната, надълбоко вкоренена.

БГНЕС: За страдание, и в Европа живеем с тази болест. Често се получава операция и илюзия - политици вършат антикорупционни комисии и съответното законодателство, само че най-после се оказва за част от тях, че става въпрос за реплика. И те самите, по един или различен метод, не всички, несъмнено, дават признаци, че нямат нищо срещу да влизат в незаконни схеми. Как да се борим с това второ дъно, второ лице зад маската на положителните планове?

Алфонсо Сабела: Ясно е, че без политическа воля този проблем освен не може да бъде решен, той не може да бъде даже стартират. В същото време правосъдна система, полиция и така нататък сами не могат да бъдат решението. Те се намесват, несъмнено, дават обстоятелствата, само че истината е, че би трябвало да работим превантивно. А с цел да се направи това би трябвало да има политическа воля, тъй че политиците да приготвят освен закони, само че и да назначават почтени хора. Които да са способни почтено да се занимават с тези проблеми. Всичко останало, виждаме това в редица европейски страни, е популизъм. Този метод се отразява пагубно на хората, които се обезверяват, вреди и на страната.

Италия няма по какъв начин да подценява корупцията, тъй като в най-новите ранглисти тя е на нежеланото 61 място по този индикатор. Вярно е и това, че в последните години държавните управления у нас взеха редица ограничения за удължение на присъдите на лица от незаконния свят, удължиха периода по отминалост при някои действия, само че всичко това е прекомерно малко.

БГНЕС: Все отново, хората се обезсърчават, тъй като виждат чашата на половина празна, а не на половина цялостна в тази обстановка. Първопричината за мафиотските игри, за корупцията, се оказва, че е в полето на политиката. Там се построяват от десетки години корупционни мрежи. Говорят, че почтени хора мъчно се задържат по високите етажи на властта, в случай че не са „ в играта ”. Вие самият споделяте в книгата си, че Вашата партньорка Силвия Дечини се е отдръпнала от борбата прекомерно разочарована, даже е напуснала Италия. Е, по какъв начин чашата да стане на половина цялостна?
Италианският магистрат има меко, само че респектиращо наличие, както и държание на човек, убеден в себе си. / БГНЕС
Алфонсо Сабела: Да, с чашата е елементарно. Но считам, че системата би трябвало да бъде изменена от вътрешната страна, не извън. Защото извън са единствено революции, които водят до трагични събития и не е ясно дали дават окончателното решение. Мисля, че е назрял моментът, в който политиката към този момент не може да отсрочва този проблем. Крайно време е да престанем да употребяваме механизмите, които добре познаваме, тъй като те натрупат негативи. Например, да се назначават чиновници по политически аргументи. Пак ще повторя - нужни са почтени, доблестни и способени хора в администрацията. А би трябвало и да се опростят процедурите в тази сфера. Защото усложнените процедури постоянно откриват благоприятни условия за корупционни практики. Убедих се също, че в другите държавни и общински институции би трябвало да има по ресори по едно отговорно лице, да се знае кое е то. Но освен на книга. А структурата, която разпорежда публичните поръчки да бъде една. В Рим има 15 общини и всяка от тях има право да организира публични поръчки. Ако би трябвало да купим, примерно, 15 фотьойла не се прави един търг, а 15, т.е. има 15 пробивни зони, което е добре пристигнало за интензивност на корумпирани персони. Така и фотьойлът ще се окаже, че го плащаме 15 пъти по-скъпо от същинската му цена. И най- вече- ангажираме 15 структури, които се занимават с нещо обикновено. И още по-лошо - контролът се разпилява в 15, а не в една конструкция, това е разхищаване на време и запаси. Ако имаме една конструкция за публични поръчки, ревизираме единствено нея, а в случай че отпред на нея сме назначили почтен, героичен и способен човек, това значи, че сме спечелили борбата.

Рим има и 46 възлагащи органа за публични поръчки. Очевидно е, че политиците се стремят към неконтролируема система. Пак ще повторя- по-лесно е да се управлява една конструкция, а не N на брой. Докато работих в общината на Рим предложих точно това. Общинският съвет одобри предлагането ми, само че то не стигна до Народното събрание. След това напуснах и тези хора, които пристигнаха след мен го укриха и още веднъж се възвърне остарялото състояние.

Има и различен механизъм, който би трябвало да бъде развъртян, аз го назовавам „ програмирана незабавна помощ ”. Какво имам пред тип? Общината дава разнообразни услуги в сметосъбирането, в обществената област, в комерсиалната сфера, в превоза, само че там не се прави никакво обмисляне. И в един миг се оказва, че има незабавна потребност от решение. Твърдя убедено- има ли неотложност, постоянно има корупция. Защото се стига до непосредствено възлагане на поръчката, без търг или конкурс.

Друг образец: знаем, че образователната година стартира на 15-ти септември. И че до тази дата би трябвало да сме подготвили помощ за всички възпитаници в неравностойно състояние, т.е. още от февруари - март да сме почнали с публичните поръчки, с цел да можем към този момент през август да ги разпореждаме. Но това не се прави. Идва 1-ви септември и се оказва, че задачата е супер незабавна. Договорът за това, несъмнено, се дава без социална поръчка, с непосредствено договаряне, с заплащане на доста повече средства. Този механизъм си работи ослепително. Още един образец: внезапно времето захлажда и ние в общината откриваме това, а другояче знаем, че е декември и няма потребност от изненади. Но се стартират канонади от незабавно възлагане на контракти, касаещи превоза и настаняването на бездомниците на топло. Мога да дам серия от такива образци, вие - също.

БГНЕС: Лично сте съдействали за арестуването на над 100 мафиотски боса в Италия. А Вашата сестра, също магистрат, Марция е координирала следствието и ареста на сицилианския необут Провенцано. Когато залавяте тези хора забелязвате ли нещо общо сред тях като реакция, като отношение - за жертви ли се считат, претърпяват ли неуспех или се имат за босове, които бързо ще се измъкнат от примката?

Алфонсо Сабела: В никакъв случай не се изживяват като жертви. За тях властта и парите са висши полезности, без никакво ценене на човешкото достолепие и на човешкия живот. Не познават никакви етични правила. Благодарение на напъните на стотици мои сътрудници успяхме да арестуваме стотици мафиоти, което бе сериозен удар против мафията.

БГНЕС: Но ние помним и други облици - на комисар Корадо Катани, да вземем за пример, от също толкоз известния италиански сериал „ Октопод ”. И това не са единствено облици - прокурорът Фалконе, следователят и съдията Борселино, вие самият, вашите знайни и незнайни колеги… Каква е мотивацията Ви да продължавате тази борба?

Алфонсо Сабела: Всеки човек в даден миг от живота си застава на кръстопът. Горд съм, че страната ми, макар че има неприятната популярност на татковина на мафията, даде точно по тази причина и пътищата за битка с нея. Нашите похвати в тази борба се копират на всички места по света. Като млад магистрат бях изправен пред този избор - или да посветя живота си на страната, или да я напусна. Реших да остана. А като мен има доста други в Италия. /БГНЕС