Животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а тайнство, което да бъде изживяно
Мъдрец, мъдрец и нравствен преподавател, Майкъл Бърнард Бекуит сочи пътя, който ни свързва с духовните ни корени. За будните прозрения, за живота в наслада и елементарност на щастието, с думите на Бекуит от книгата му „ Духовно избавление ”.
Еволюиралият човек възприема живота като празнуване, а не като проблем, който би трябвало да бъде решен
Еволюиралият човек схваща, че из цялата тази необятна галактика се случва едно – празненство; и това космично тържество ще откриете в себе си, когато осъзнаете, че животът не е проблем, който би трябвало да бъде решен, а свещенодействие, което да бъде изживяно. Когато вибрирате на тази периодичност, виждате, че в положението на божествено схващане проблемите престават да съществуват.
Нека поясня какво имам поради. Когато влезете в тъмна стая, не стартирате да биете с пръчка тъмнината, а светвате лампата. Тъмнината сама по себе си не съществува – тя е просто неявяване на светлина. Всеки проблем е като тъмнината и когато запалителен лампата на съзнателността, виждаме, че проблем в действителност няма – липсвала е единствено светлината на разбирането, на различаващата изясненост. Когато достигнем по-дълбоко равнище на схващане, настава смяна в парадигмата, която дава опция за ново усещане. Онова, което преди е било „ проблем “, изчезва, тъй като в този момент сме настроени на вълната на своята вътрешна светлина – а тя познава единствено благоприятни условия, които да бъдат открити и задействани. Проблемите са усложнения, основани от индивида, не от божественото.
Когато сме затънали в даден проблем, ние сме като неизлюпеното пиленце. Колкото повече то пораства, толкоз по-тясна и мръсна става вътрешността на яйцето. Бог не се намесва, с цел да „ позволи “ казуса на пиленцето – решението към този момент е заложено в зародиша на неговото битие и то употребява човката си, с цел да излезе, когато се е развило задоволително, че да живее отвън черупката. Същото се отнася за нас – всичко, което ни е нужно, с цел да излезем от което и да е предизвикателство, е към този момент в нас и чака да го активираме, като поемем отговорност за себе си.
Нашите човешки проблеми символизират областите, в които сме призовани да израснем, да „ пробием черупката “ на остарялата парадигма. Ето за какво, когато се намираме в предизвикателна обстановка, в случай че единствено спрем и си напомним, че сме благословени с разсъдък, мъдрост и вътрешен покой, ще се свържем с това измерение в себе си, което знае, че проблеми няма – има единствено човешка невроза, която може да бъде излекувана чрез духовно прозрение.
Върнете се във времето, преди да ви завладее концепцията за сериозността на живота, преди някой да ви е споделил: „ Спри с игрите и порасни “; преди да се хванете на тази въдица, сте били изпълнени с възторг, наслада, спонтанност и равнодушие. И даже през днешния ден, каквито и да са провокациите пред вас, неизчерпаемата ви витална мощ продължава да е тук. Вие все по този начин притежавате способността да се справяте с всичко, което животът ви сервира – просто краткотрайно сте спрели да я осъзнавате, като сте се вторачили в казуса. Приемете това като разрешение да зарежете сериозността и с същинско ентусиазъм да възобновите игривото израстване на детската площадка на живота.
От „ Духовно избавление “, Майкъл Бърнард Бекуит, изд. Изток-Запад
Снимки: Michael Beckwith
