Жената, която знае всичко…
Любовта се показва в това да не я пестиш, споделя Маргарита Петкова.
Тя е розовата фантазия и най-тежкият призрачен сън.
Половината мъжки свят копнее за жена, която може да отпуши канал, да смени бушон, да не се офлянква пред капещия кран на мивката, да не опищява орталъка, в случай че някоя хлебарка изпълзи от сифона в банята, с две думи – да знае къде, с какво и по какъв начин да се оправя съгласно обстановката.
Тази, ежедневната.
Докато вади продуктите от торбите, дето ги е домъкнала след работа у дома, изяснява на детето елементарното тройно предписание и ръсва щипка хималайска сол върху салатата от айсберг и рукола с дресинг от смляна чиа, чеснова паста с черен трюфел и зехтин от Крит с 0,3% киселинност.
Другата мъжка половина ливва великодушна глътка “каквото там пие компанията ” при мисълта, че нежната му половинка безпогрешно ще му изброи с кого от сътрудниците (плюй си в пазвата да няма и колежки!) в коя механа се е отбил след заплата, какъв брой тъкмо е похарчил да викне един ред и от него за масата, за какво се е направил на три и половина, та не е взел палтото на дъщерята от химическото, защо му е онази петдесетолевка, скрита под капака на джиесема и по каква причина съдружникът му спи в офиса втора седмица.
Жената, която знае всичко, е бронирана крепко в гърдите и може да понесе от любовно самопризнание, каращо коленете да омекват като захарен памук, до произнесено през зъби „ Писна ми от тебе, кучко скапана! ”.
Сърцето й ще се попреметне в някое салто мортале, ще пропусне два-три такта, ще се заблъска в решетката на ребрата, само че тя ще съумее да го резервира, тъй като знае, че то ще й би трябвало и отсега нататък – другояче какво ще бъде разбивано от следващото неземно благополучие или от следващия подпоясен удар на ориста.
Жената, която знае всичко, постоянно е разполагаем на неведомите си и попаднали в трагични обстановки свои приятелки. Или не напълно приятелки. Или просто колежката, комшийката, племенницата или третата братовчедка на вуйна й по сватовска линия. Изслушва, свива очи, преценя и дава съвет. Обикновено съветът е безусловно верен, нищо че не изнася на подирилата го пострадала.
Затова дамата, която знае всичко, я нарочват за студенокръвна, цинична и не разбираща ранимата женска душа. После си бият главите, че не са я послушали, когато нещата опрат до късно е, либе, за китка. И отново тичат при нея. Без да виждат леката й смразяваща скука, с която пуска плочата още веднъж и още веднъж. Защото още веднъж и още веднъж ще си вършат, каквото са си навили на пръста.
Жената, която знае всичко, е недосегаема за клюките, сплетните, мълвите, подмятанията и цялата вербална експанзия зад тила й. Не й пука, което кара другите да се пукат от гняв. Наричат я мъжемелачка, магьосница, смотла, сухарка, киликанзер, смърцафуца, разпоретина, кукундела и рояк сходни безподобни избрания. Според на кого по какъв начин и какъв брой е бръкнала в здравето. Не поради спорта, а със знанията си.
Не знанията по квантова механика, поетиката на „ Езерната школа ” или тегел и кройки. Тя чете от отворената книга на живота, която за някои остава заключена със седем ключа вечно. Чете без да се запъва, чете и сред редовете, на всичкото от горната страна прави причинно-следствени връзки и вади заключения.
Понякога й става леко досадно да изяснява, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад или за какво желанието да пиеш бяло вино, облегнала глава на рамото на обичания, който не знае, че ти е обичан, е неизпълнимо. Жената, която знае всичко, знае, че гравитацията и генетиката не могат да бъдат подценявани, даже когато летиш от благополучие или си прикрепен на легло от тъга.
Жената, която знае всичко, знае и две, и двеста. Тя не демонстрира болния си пръст никому, тъй като знае, че всеки ще побърза да я удари по него. Смее се, когато й се плаче, тъй като знае, че ще се втурнат да й бършат сълзите с пачаврата на личните си неудачи и озлобления.
Крачи решително на високите си тънки токчета, до момента в който краката й кървят от следващия подложен крайник, по тази причина обувките й нормално са червени. Не, дамата, която знае всичко, не е по хипотеза самотна. До нея има заслужен мъж, на чието рамо нощем заспива, не запомнила всичко, което знае, тъй като щастието е неведомо като новородено.
Но дамата, която знае всичко, е наясно, че любовта се показва в това да не я пестиш, а да й спестяваш охканията и тъжбите от всекидневието. Да споделяш, без да натоварваш. Да обичаш, без да обсебваш.
Жената, която знае всичко, знае, че не знае всичко. Тя не лежи върху старите лаври на външния си тип, дипломите си, фамилното и публично си състояние. Трупа познания – от нова рецепта за бърза баница до пропуснатия в учебно заведение закон на Бойл-Мариот, прелитайки над житейския кръговрат сред две появявания на кометата Хейл-Боп. Знае що е перихелий и знае, че няма да види тази комета повторно. Знае, че животът минава по-бързо от падаща звезда и не си губи времето да си пожелава стремежи, а желае да си ги извърши сама. Понякога съумява.
Жената, която знае всичко, просто чака да й дадете свободата да ви води, вместо да я държите под ключ в себе си.
