Истинската любов е само опит да се разменят две самоти - ХОСЕ ОРТЕГА-И-ГАСЕТ
.
Любовта е рядко срещано събитие и е възприятие, което единствено избрани персони съумяват да изпитат; в реалност тя е един необикновен гений какъвто някои хора имат.
Съществуват прекомерно доста аргументи за това във въпросите, от които всички си фантазират, че схващат – обич и политика – да е реализиран минимален прогрес. Тези, които най-добре биха говорили, избират да мълчат, единствено и единствено да не слушат баналностите, които по-нисшите хора припират да изкажат незабавно.
Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни даде компания.
Мъжете могат да се разделят на три вида: такива, които се мислят за Дон Жуановци; такива, които считат, че са били; и други, които имат вяра, че са могли да бъдат, само че не са поискали. Последните са тези, които – с благородно желание – са подготвени да нападат Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.
Но истината е напълно друга: живеем във време, в което усещаме изумителни качества да реализираме, само че не знаем какво тъкмо. Владеем всичко, само че не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени измежду толкоз огромно обилие. Получава се по този начин, че при съществуването на повече средства, повече познания, повече техники от всеки път актуалният свят наподобява допустимо най-нещастният, който в миналото е съществувал: той чисто и просто се движи без посока…
Законът, който обуславя огромните промени в живописта, е смущаващо елементарен. Първо се рисуват неща; след това – усещания; най-после – хрумвания.
Живеенето е непрекъснат развой на решение какво ще вършим.
Да живееш, значи да си зает с нещо.
Младостта не изисква аргументи, единствено предтекст.
Според мен благородството е синоним на живот, изтъкан от старания, от блян постоянно да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което към този момент е, и да се издигне до нещо, което си слага като цел и обвързване. По този метод благородният живот се опълчва на елементарния или инертния, който е статично затворен в себе си, жертван на безконечна устойчивост, до момента в който някаква външна мощ не го принуди да излезе от рамките си. Затова този метод на човешко битие назоваваме „ маса “ – не толкоз тъй като е тълпообразен, колкото тъй като е неподвижен.
Безспорно е, че от много време едно от най-обременителните неща в живота е контактът, конфликтът с нелепостта на близък.
Хосе Ортега и Гасет е испански мъдрец, социолог и есеист. „ Философия на живота “ е етикетът, комплициран на неговата философия, в която обезпокоително преглежда индивида като част от масата, лишен от характерност, гордо размахващ безнравствеността си „ като евтина стока, която всеки излага на показ “.
