На европейския революционер, претърпял поражение - УОЛТ УИТМАН
И въпреки всичко храброст, братко, сестро.
Съвземайте се — каквото и да стане, на Свободата би трябвало да се служи,
не може тя да бъде провалена от неуспеха, ни от няколкото неуспеха
ни от безразличието и неблагодарността на хората, ни от измяната,
ни от зъбенето на властта, войската, оръдията, наказателните закони.
Това, в което ние имаме вяра, ни чака, притаено по всички континенти,
не приканва никого, не дава обещание нищо, стои в успокоение и светлина, ясно и сдържано, не се обезсърчава
и чака, търпеливо чака своя час.
(Туй не е единствено ария за състрадание, само че ария е за протест,
тъй като дал съм клетва да възпея всички безстрашни бунтовници в света
и който тръгне с мен, оставя навиците и спокойствието си
и всеки момент рискува да погуби личния си живот.)
Беснее боят с голям брой гръмогласни паники, чести настъпления и отстъпления
и тържествува неприятелят или си фантазира, че тържествува,
пандизът, ешафодът, въжената примка, белезниците, желязната огърлица и прангите реализират своето,
знайните и незнайни герои се преселват в други светове,
огромните трибуни и писатели отиват в заточение и постепенно креят по далечни краища,
концепцията заспала е, най-силните гърла се давят в личната си кръв,
младежите навеждат взор към земята, щом се срещнат,
само че то не значи, че си е отишла Свободата, нито че неприятелят е станал всемогъщ.
Свободата не си отива първа, втора или трета,
тя чака всички други да си идат, тя си отива последна.
Когато се не помнят мъчениците, героите,
когато целият живот и човешките прогонени души не могат да намерят кътче на земята,
тогава единствено ще прогонят и Свободата или концепцията за Свободата и неприятелят ще стане всемогъщ.
Дръж се самоуверено, европейски бунтовнико, бунтовнице.
Додето всичко друго не престане, не трябва и ти да преставаш.
Не зная същинското ти предопределение (ни моето, ни смисъла на всичко друго на света),
само че аз грижливо ще го диря,
даже във бедността, във неразбирането, във тъмницата — те също са велики.
Победата ли мислехме велика?
Да, тя велика е, само че към този момент ми се коства, че и провалянето е велико, щом то не е могло да се предотврати,
че са велики и гибелта, и ужасът.
Уолт Уитман (1819–1892)
