КОЙ ЩЕ КАЖЕ КАКВО Е ЛЮБОВ?
Любовта е като огъня – мощна, жарка, искаща.
Ние събираме съчки, разпалваме я.
Тя ни се отплаща със светлина в тъмното и топлота в студа.
Понякога се случва да изгубим надзор над пламъците.
Тогава всичко изгаря и става на пепел.
Любовта е като водата — хладна, нежна и свежа.
Потапяме се, тя ни пречиства, отмива тъгата ни и успокоява раните.
Носейки се на повърхността обаче, не постоянно усещаме подводните течения.
Те ни завличат на дъното.
А вълните ни захвърлят изтерзани на брега.
Любовта е като пръстта – елементарна, топла, даваща.
В нея спят семената.
Подхранвани и защитавани, те чакат часа на своето раждане.
И Адам е роден от пръстта…
Любовта е разнолика, само че непресторена.
Там, където има неистина, тя изчезва.
Там, където има принуждение, тя умира.
Там, където има досада, тя си потегля.
Любовта е живот.
И гибел.
А твоята обич, каква е?
