Любовта е синоним на търпение и постоянство
Любовта – това трепетно чувство под лъжичката, което е сладко и горчиво по едно и също време. Онази обич, тиха и монотонна или онази бурна и пагубна. Лицата на любовта са хиляди. Обичта е друга от любовта, тя е нейна по-висша последователност. Докато любовта може да бъде ужасно егоистична, то обичта е безкористно нейно отражение. За да се трансформира една обич в любов са нужни доста самообладание и неизменност. Влюбеният първоначално е омаян. Той не вижда неприятните качества на обичания, дразнещите му привички, сложния темперамент и прочие. Влюбеният вижда всичко в мъгла, до момента в който не се разсъни от нея. И тогава идва моментът на истината – или с самообладание и неизменност се надгражда любовта в любов, или просто нещата завършват. Какво ще стане зависи от това, какъв брой мощно обичате или ви обичат!
Една двойка – мъж и жена – или се допълват или се опълчват. Ако си мислите, че едното или другото работи повече грешите. И двете обстановки са изцяло идентични, тъй като раждат едни и същи проблеми. А точно недоумение, по-голямо отдаване във връзката от страна на единия, подозрения за изневери, страхове, обвинявания, та даже липса на средства и разнообразни гледни точки за възпитанието на децата. Няма двойка влюбени, която да не премине през сляпото влюбване и да не навлезе със страшна мощ в идващият стадий на събуждане обвързван със разногласия и вадене на „ кирливите ризи “ по този начин да се каже. Обаче съдбовната разлика сред тези, които остават дружно и тези които се разделят е точно търпението и постоянството. Стремежа да се нагласят един към различен, тъй като прекомерно доста се обичат и желаят любовта им да прерасне в любов – която по този начин и не угасва с времето. Малката детайлност в тази ситуация е, че в случай че това предпочитание е единствено едностранно, всичко е обречено на неуспех. Никои не може да бъде принуден на мощ да обича. Така и не може да бъде принуден да градира любовта си, в случай че не е кадърен на това!
Търпението и постоянството са двете съществени подпори на безконечната обич. Тази обич, която виждаме по филмите е друга. Тя е сюжети. Дълбоката откровена любов се заражда с годините, с общите прекарвания, с насъбраните неточности и прошки, с уважението и шерването. Това е любовта на вашите баби и дядовци, останали дружно по едни 50, 60 години. Ако си мислите, че обичта е табиет – единствено по този начин наподобява. Тя не е нито показна, нито спонтанна, като любовта. Като една нейна градирана версия, обичта е премерена, спокойна и идва с годините. Двойките, които съумеят да трансфорат мощната си обич в мощна любов – са щастливите двойки оставащи вечно дружно.
Инфо: http://lifetime.bg
