Европа е на път да се превърне в обсадена крепост
Любомир Кючуков е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършва Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО), по-късно специализира в университета "Джорджтаун " във Вашингтон. От 2005 година е зам.-министър на външните работи, а от 2009 до 2012 година бе дипломат в Лондон. Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
"Неравенствата Европа-Африка вещаят продължителни земетресения "
- На изключителната си среща Европейският съвет взе избрани решения за справяне с мигрантската рецесия. В същото време те бяха скептично признати или напряко подложени на критика. Как мислите, съответен ли е демонстрираният от Европейски Съюз метод към казуса? Европа ще бъде ли предпазена с тези решения или пък те са "кърпеж ", а не разрязване на заплетения възел?
- За три години Европейски Съюз и преди всичко Германия извървя пътя от "добре пристигнали " до "не ви желаеме ". В Брюксел страните от Европейски Съюз заявиха единение и политическа решителност за търсене на общоевропейски решения, само че това бе по-скоро точно на декларативно равнище. Най-парадоксалното в този метод е, че общоевропейските решения се търсят в посоката, характеризираща позициите на страните, поставящи акцента върху националните ограничения. С тази разлика, че вместо запечатване на обособените страни, в този момент Европейски Съюз се ориентира към затваряне на целия съюз. И до момента навсякъде в Европейски Съюз доминираше стремежът за прекачване казуса върху съседа: директните страни се опитваха колкото се може по-бързо да препратят мигрантите към идната страна по маршрута, а тези последна дестинация - да лимитират притока. С концепцията за създаване на мигрантски центрове на територията на трети страни отвън Европейски Съюз, този метод се възпроизвежда, само че към този момент като единна политика на съюза. Европа е на път да се трансформира в обсадена цитадела. И не инцидентно липсва възторг в страните от Северна Африка да поемат буферна роля.
Следващият абсурд е, че като инструмент на общоевропейския метод се стартират двустранните съглашения, освен това на една страна - Германия, с останалите страни от Европейски Съюз. Бяха публично оповестени 14 страни, с които са контрактувани сходни споразумения, само че страните от "Вишеград " незабавно отхвърлиха.
По-нататък: самата концепция за релокация е много противоречива, доколкото става дума за недоброволно разселване на хора, освен това без да има механизъм за надзор върху неговото спазване - при свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз. Нещо повече, концепцията за връщането на противозаконните мигранти в страната на тяхната регистрация на процедура ще значи на първо място в допълнение натоварване на страните, които са външни граници на Европейски Съюз, в това число и България. Впрочем, това е разследване и от невъзможността да се откри общоприемливо решение за смяна на така наречен Дъблински правилник, поставящ отговорността за всеки преселник върху първата страна членка на съюза по неговия маршрут. Като цяло в европейските усещания се следи ясно обрисувана наклонност към превръщането на имигранта от човек в проблем. А удавените в Средиземно море се трансформират от хора просто в числа.
- В Германия ръководещата коалиция замалко да се разпадне поради мигрантските различия сред канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер. Кой съгласно вас е прав?
- Конкретната причина за изострянето на несъгласията сред двете "сестрински партии " Християн-демократическия съюз (ХДС) на Меркел и Християн-социалния съюз (ХСС) на Зеехофер са идните през октомври избори в Бавария и възходящото въздействие на партията "Алтернатива за Германия " в тази провинция. Но те обрисуват едно задълбочаващо се разминаване по кардинални въпроси. Наблюдава се навсякъде изместване на обичайна десница в Европа по-надясно - с цел да спре приключването на гласоподаватели (характерно и за ХСС), като до неотдавна ХДС беше една от дребното европейски десноцентристки партии, които не се вместваха в тази наклонност. В този смисъл сериозният завой е в политиката на Меркел, която беше принудена да направи основни отстъпки на своя съдружен сътрудник.
Същевременно това сложи в много неуютна позиция другия сътрудник в огромната коалиция - Германската социалдемократическа партия. Тя беше изправена пред сложния избор или да поддържа едно решение, взето на процедура без нейно присъединяване и противоречащо на нейни базисни позиции, или да поеме отговорността за политическата рецесия в страната. ГСДП избра националната непоклатимост, само че това може да се окаже с отрицателни последствия за нея на идващите избори.
Но съмненията на политическото махало от една прекаленост в друга не носят сигурност и дълготрайни решения. Очевидно е, че нито една обществена и политическа система, даже и немската, не е в положение да се оправи с натиска на милиони имигранти. Същевременно основаването на мигрантски центрове по границата сред Бавария и Австрия може да провокира верижна реакция и ново затваряне на австрийските граници към Словения, а и Италия. Възпроизвеждането на подобен вид дейности рискува да сложи под въпрос действието на Шенгенското пространство, а и мощно да затрудни една от главните свободи в границите на Европейски Съюз - свободното придвижване на работна ръка.
От друга страна, междупартийното напрежение и възможна политическа рецесия в Германия може да имат мощен дестабилизиращ резултат върху целия Европейски Съюз. Още един абсурд: съхраняването на немската държавна коалиция се трансформира в общоевропейски проблем и бе преобладаващата мотивация за решенията на последния Европейски съвет. Но сред спасяването на канцлера Меркел и решаването на мигрантския проблем няма знак на тъждество - първото дава единствено краткотрайна непоклатимост, до момента в който дълготрайните провокации остават.
- Ердоган сътрудник или належащо зло е за Европа по мигрантския въпрос? Не затъва ли тя от ден на ден в ролята на негов пленник?
- Турция е нужен сътрудник на Европейски Съюз за оправянето с бежанската рецесия. И съглашението ЕС-Турция от март 2016 година действително докара до преодоляване на бежанския поток. Разбира се, сигурността, която Европа получи, си има своя политическа цена и Ердоган ловко употребява този инструмент. Пътят за освобождението от сходна взаимозависимост минава през премахване на аргументите за бежанския проблем - преустановяване на войните в Близкия изток, преди всичко в Сирия, и очистване активността на "Ислямска страна " в района. Същевременно този въпрос е част от по-широкия проблем на връзките на Европейски Съюз с Турция. Началото на договарянията за присъединение през 2005 година вместо доближаване ознаменува стартирането на развой на все по-голямо раздалечаване сред двете страни - като ползи, полезности и политики. Членството в Европейски Съюз се трансформира от цел в подтекст - и за двете страни. От тази позиция интерес съставлява въпросът къде ще бъде открита новата равновесна точка в връзките ЕС-Турция, която мъчно би могла да бъде другаде, с изключение на в полето на партньорството. Алтернативата е ескалиращо опълчване.
- Правилна ли бе позицията на България в целия ход на мигрантската рецесия?
- Аз бих приказвал по-скоро за дейностите на България, доколкото позициите значително следваха съмненията на Европейски Съюз. Реакцията на България като цяло беше задоволително съответна във връзка с отбрана на външните граници на Европейски Съюз. Важно бе, че България не се поддаде на натиска на страните от "Вишеград " за създаване на вътрешни стени в границите на Европейски Съюз - по българо-гръцката граница. Логично бе България да е една от страните, най-силно отстояващи общоевропейския метод за решение на казуса и отбраната на външните граници на съюза. От друга страна, България разреши този въпрос да се трансформира в съществена, надали не единствена точка от дневния ред на двустранните ни връзки с Турция. А тук също следваше да се придържаме към общоевропейския метод и казусът да се разисква в границите на разговора ЕС-Турция - т.е. не като двустранен, а като общоевропейски въпрос и България да търси гаранции за неговото решение посредством Брюксел, а не в Анкара.
- Как виждате разрешаването на рецесията? И в действителност ли тя заплашва Европейски Съюз надали не с разпад?
- Мигрантската рецесия е от основно значение за бъдещето на Европейски Съюз не толкоз с количествените си параметри, колкото с отражението си върху европейските общества и европейската политика. Наблюдаваме появяването на съществени вътрешни разломи - и в обособените страни, и сред страните в границите на Европейски Съюз. И не инцидентно макар намаляването на мигрантския напън през последната година процесите в Европа се усложняват. Крайно десните, популистки и даже ксенофобски партии ускоряват своите позиции, в това число посредством присъединяване в ръководството на някои страни, а солидарността от ден на ден се трансформира в изборна и дефицитна големина - както сред хората, по този начин и сред страните. От друга страна, спасяването поединично (и освен на обособените страни, само че и на ЕС) е израз на самобитен щраусов синдром в един все по-глобализиращ се свят. Бедността на Африка към този момент е проблем на Европа. Теоретично нещата наподобяват задоволително ясни - би трябвало да се отстранят причи, би трябвало да се приключи войната; с цел да се понижи миграцията, би трябвало да се преборим с бедността. Само икономическото и общественото развиване на Африка може в дълготраен проект да реши въпроса. Отдавна се приказва за нуждата от "План Маршал " за Африка и Европейския съвет в Брюксел в края на юни взе решение за основаване на сходен фонд. За задачата обаче са нужни голямо политическо изпитание и важен финансов запас, каквито към този момент не могат да бъдат консолидирани. Тенденцията е по-скоро противоположна - към разтваряне ножицата на неравенствата, което вещае продължаващи обществени и политически земетресения.
"Неравенствата Европа-Африка вещаят продължителни земетресения "
- На изключителната си среща Европейският съвет взе избрани решения за справяне с мигрантската рецесия. В същото време те бяха скептично признати или напряко подложени на критика. Как мислите, съответен ли е демонстрираният от Европейски Съюз метод към казуса? Европа ще бъде ли предпазена с тези решения или пък те са "кърпеж ", а не разрязване на заплетения възел?
- За три години Европейски Съюз и преди всичко Германия извървя пътя от "добре пристигнали " до "не ви желаеме ". В Брюксел страните от Европейски Съюз заявиха единение и политическа решителност за търсене на общоевропейски решения, само че това бе по-скоро точно на декларативно равнище. Най-парадоксалното в този метод е, че общоевропейските решения се търсят в посоката, характеризираща позициите на страните, поставящи акцента върху националните ограничения. С тази разлика, че вместо запечатване на обособените страни, в този момент Европейски Съюз се ориентира към затваряне на целия съюз. И до момента навсякъде в Европейски Съюз доминираше стремежът за прекачване казуса върху съседа: директните страни се опитваха колкото се може по-бързо да препратят мигрантите към идната страна по маршрута, а тези последна дестинация - да лимитират притока. С концепцията за създаване на мигрантски центрове на територията на трети страни отвън Европейски Съюз, този метод се възпроизвежда, само че към този момент като единна политика на съюза. Европа е на път да се трансформира в обсадена цитадела. И не инцидентно липсва възторг в страните от Северна Африка да поемат буферна роля.
Следващият абсурд е, че като инструмент на общоевропейския метод се стартират двустранните съглашения, освен това на една страна - Германия, с останалите страни от Европейски Съюз. Бяха публично оповестени 14 страни, с които са контрактувани сходни споразумения, само че страните от "Вишеград " незабавно отхвърлиха.
По-нататък: самата концепция за релокация е много противоречива, доколкото става дума за недоброволно разселване на хора, освен това без да има механизъм за надзор върху неговото спазване - при свободното придвижване на хора в границите на Европейски Съюз. Нещо повече, концепцията за връщането на противозаконните мигранти в страната на тяхната регистрация на процедура ще значи на първо място в допълнение натоварване на страните, които са външни граници на Европейски Съюз, в това число и България. Впрочем, това е разследване и от невъзможността да се откри общоприемливо решение за смяна на така наречен Дъблински правилник, поставящ отговорността за всеки преселник върху първата страна членка на съюза по неговия маршрут. Като цяло в европейските усещания се следи ясно обрисувана наклонност към превръщането на имигранта от човек в проблем. А удавените в Средиземно море се трансформират от хора просто в числа.
- В Германия ръководещата коалиция замалко да се разпадне поради мигрантските различия сред канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер. Кой съгласно вас е прав?
- Конкретната причина за изострянето на несъгласията сред двете "сестрински партии " Християн-демократическия съюз (ХДС) на Меркел и Християн-социалния съюз (ХСС) на Зеехофер са идните през октомври избори в Бавария и възходящото въздействие на партията "Алтернатива за Германия " в тази провинция. Но те обрисуват едно задълбочаващо се разминаване по кардинални въпроси. Наблюдава се навсякъде изместване на обичайна десница в Европа по-надясно - с цел да спре приключването на гласоподаватели (характерно и за ХСС), като до неотдавна ХДС беше една от дребното европейски десноцентристки партии, които не се вместваха в тази наклонност. В този смисъл сериозният завой е в политиката на Меркел, която беше принудена да направи основни отстъпки на своя съдружен сътрудник.
Същевременно това сложи в много неуютна позиция другия сътрудник в огромната коалиция - Германската социалдемократическа партия. Тя беше изправена пред сложния избор или да поддържа едно решение, взето на процедура без нейно присъединяване и противоречащо на нейни базисни позиции, или да поеме отговорността за политическата рецесия в страната. ГСДП избра националната непоклатимост, само че това може да се окаже с отрицателни последствия за нея на идващите избори.
Но съмненията на политическото махало от една прекаленост в друга не носят сигурност и дълготрайни решения. Очевидно е, че нито една обществена и политическа система, даже и немската, не е в положение да се оправи с натиска на милиони имигранти. Същевременно основаването на мигрантски центрове по границата сред Бавария и Австрия може да провокира верижна реакция и ново затваряне на австрийските граници към Словения, а и Италия. Възпроизвеждането на подобен вид дейности рискува да сложи под въпрос действието на Шенгенското пространство, а и мощно да затрудни една от главните свободи в границите на Европейски Съюз - свободното придвижване на работна ръка.
От друга страна, междупартийното напрежение и възможна политическа рецесия в Германия може да имат мощен дестабилизиращ резултат върху целия Европейски Съюз. Още един абсурд: съхраняването на немската държавна коалиция се трансформира в общоевропейски проблем и бе преобладаващата мотивация за решенията на последния Европейски съвет. Но сред спасяването на канцлера Меркел и решаването на мигрантския проблем няма знак на тъждество - първото дава единствено краткотрайна непоклатимост, до момента в който дълготрайните провокации остават.
- Ердоган сътрудник или належащо зло е за Европа по мигрантския въпрос? Не затъва ли тя от ден на ден в ролята на негов пленник?
- Турция е нужен сътрудник на Европейски Съюз за оправянето с бежанската рецесия. И съглашението ЕС-Турция от март 2016 година действително докара до преодоляване на бежанския поток. Разбира се, сигурността, която Европа получи, си има своя политическа цена и Ердоган ловко употребява този инструмент. Пътят за освобождението от сходна взаимозависимост минава през премахване на аргументите за бежанския проблем - преустановяване на войните в Близкия изток, преди всичко в Сирия, и очистване активността на "Ислямска страна " в района. Същевременно този въпрос е част от по-широкия проблем на връзките на Европейски Съюз с Турция. Началото на договарянията за присъединение през 2005 година вместо доближаване ознаменува стартирането на развой на все по-голямо раздалечаване сред двете страни - като ползи, полезности и политики. Членството в Европейски Съюз се трансформира от цел в подтекст - и за двете страни. От тази позиция интерес съставлява въпросът къде ще бъде открита новата равновесна точка в връзките ЕС-Турция, която мъчно би могла да бъде другаде, с изключение на в полето на партньорството. Алтернативата е ескалиращо опълчване.
- Правилна ли бе позицията на България в целия ход на мигрантската рецесия?
- Аз бих приказвал по-скоро за дейностите на България, доколкото позициите значително следваха съмненията на Европейски Съюз. Реакцията на България като цяло беше задоволително съответна във връзка с отбрана на външните граници на Европейски Съюз. Важно бе, че България не се поддаде на натиска на страните от "Вишеград " за създаване на вътрешни стени в границите на Европейски Съюз - по българо-гръцката граница. Логично бе България да е една от страните, най-силно отстояващи общоевропейския метод за решение на казуса и отбраната на външните граници на съюза. От друга страна, България разреши този въпрос да се трансформира в съществена, надали не единствена точка от дневния ред на двустранните ни връзки с Турция. А тук също следваше да се придържаме към общоевропейския метод и казусът да се разисква в границите на разговора ЕС-Турция - т.е. не като двустранен, а като общоевропейски въпрос и България да търси гаранции за неговото решение посредством Брюксел, а не в Анкара.
- Как виждате разрешаването на рецесията? И в действителност ли тя заплашва Европейски Съюз надали не с разпад?
- Мигрантската рецесия е от основно значение за бъдещето на Европейски Съюз не толкоз с количествените си параметри, колкото с отражението си върху европейските общества и европейската политика. Наблюдаваме появяването на съществени вътрешни разломи - и в обособените страни, и сред страните в границите на Европейски Съюз. И не инцидентно макар намаляването на мигрантския напън през последната година процесите в Европа се усложняват. Крайно десните, популистки и даже ксенофобски партии ускоряват своите позиции, в това число посредством присъединяване в ръководството на някои страни, а солидарността от ден на ден се трансформира в изборна и дефицитна големина - както сред хората, по този начин и сред страните. От друга страна, спасяването поединично (и освен на обособените страни, само че и на ЕС) е израз на самобитен щраусов синдром в един все по-глобализиращ се свят. Бедността на Африка към този момент е проблем на Европа. Теоретично нещата наподобяват задоволително ясни - би трябвало да се отстранят причи, би трябвало да се приключи войната; с цел да се понижи миграцията, би трябвало да се преборим с бедността. Само икономическото и общественото развиване на Африка може в дълготраен проект да реши въпроса. Отдавна се приказва за нуждата от "План Маршал " за Африка и Европейския съвет в Брюксел в края на юни взе решение за основаване на сходен фонд. За задачата обаче са нужни голямо политическо изпитание и важен финансов запас, каквито към този момент не могат да бъдат консолидирани. Тенденцията е по-скоро противоположна - към разтваряне ножицата на неравенствата, което вещае продължаващи обществени и политически земетресения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ