Руслан Стефанов: „Лукойл продължава да не плаща, България трябва да оцени рисковете
„ Лукойл би трябвало да внесе средства във Фонда за енергийна сигурност - работата на българските управляващи е да задължат рафинерията. Приходите от Фонда би трябвало да отидат за допринасяне на зеления преход в България. Страната би трябвало да откри притежател или шеф на рафинерията в България, който да съблюдава българското законодателство. " Това съобщи в изявление за БГНЕС Руслан Стефанов, основен икономист в Центъра за проучване на демокрацията.
Рафинерията внесе 25 млн. по-малко средства за декември 2023 година във Фонда за енергийна сигурност, които трябваше да отидат за компенсиране на жителите - 45 млн. вместо изчислените по Закона за компенсиране на разноските на потребителите за превоз 70 млн. лева
" Компанията „ Лукойл " е задължена да внесе средствата във Фонда за енергийна сигурност, различен е въпросът, че това предстои на инспекция от страна на данъчните управляващи и съда при положение, че има разминаване сред това, което са определили данъчните управляващи и това, което компанията заплаща ", разясни специалистът.
Той напомни за какво би трябвало да има такова заплащане от страна на „ Лукойл " и каква е била цялостната политика във връзка с рафинерията: „ След нашествието на Русия в Украйна Европейски Съюз стартира цялостна политика по преосмисляне на икономическата си сигурност. Още юли месец 2022 година Германия и Италия започнаха ограничения за обособяване на съветската благосъстоятелност в тези газови нефтени пазари на съответните страни, и съветските вложители бяха извадени от тях, защото явно Русия беше злоупотребила с потреблението на пазарни участници за геополитически и военни цели. Това се видя в Италия и Германия, а България остана единствената страна, която има рафинерия, само че вместо да търси намаляването на съветска компания в България, тя разреши даже да има дерогация - разреши „ Лукойл " да печели както е печелил и преди този момент. "
2022 година е била извънредно удобна за всички енергийни компании, в частност и за „ Лукойл-България ", счита специалистът.
„ Въпреки дерогацията се вкараха спомагателни условия от Европейски Съюз и страните от Г-7, които бяха таван на цените на нефта, по който Русия може да продава - 60 $ за барел, като задачата беше да се възпре финансирането на войната в Украйна от страна на Русия. Очакваше се България също да имаше такава политика. Ресурсите към Кремъл обаче идват от две посоки - експортната такса и експортният налог, който Русия прибира. Тоест сега, в който излезе и една молекула петрол от Русия, това е доход за Кремъл. Второто към този момент е локалната облага, която се образува в рафинерията, или какъвто актив има " Лукойл " в България. От тази позиция България на процедура продължи потока на финансиране и по двете направление - едната е директната облага от тези износни налози, с които България се трансформира в донор на войната в Украйна, а настрана от това се потвърди, че заради недовиждане на дерогацията " Лукойл " може да внася над тавана от 60 $ за барел. " - описа Руслан Стефанов.
Експертът напомни, че Народното събрание през 2023 година най-накрая е решил да ограничи тези облаги. „ Народно събрание стартира да мисли за компенсиране - или българските консуматори да получат понижаване на цените, което от позиция на пазара не е допустимо, или да се вкара специфичен налог, който да идва от „ Лукойл ". И защото ние сме част от обединението, която постанова наказания против Русия и сме приели, че би трябвало да има таван, при който да се продава съветски петрол - 60 $ на барел, то ние считаме, че " Лукойл " дължи на България разликата сред тези 60 $ на барел, и тези, които действително рафинерията е внасяла в България. По изчисленията се получаваше за 2023 година, че Лукойл би трябвало да внесе 700 млн. Финансовият министър правеше разнообразни калкулации, последователно се понижи сумата до 400 млн. Сега виждаме, че в резултат на всичките промени - промяна на държавни управления и компликация в използване на законодателството, ние сега желаеме едни 70 млн. за декември 2023 година, а Лукойл е решил, че дължи 45 млн. От тук насетне е ред на българското законодателство да потвърди, че средствата би трябвало да се платят. " - безапелационен е основният икономист.
Според Руслан Стефанов огромният проблем е различен - това, че през годините " Лукойл " постоянно е употребявал трансферно ценообразуване, и с него не се е оставяла никаква облага в българската рафинерия или в България. „ Все още продължава наклонността българските управляващи да не могат да изработят механизмите, по които да накарат тази компания да съблюдава българското законодателство. " - счита основният икономист в Центъра за проучване на демокрацията.
Компенсацията за жителите от средствата, които се чака да постъпят във Фонда за енергийна сигурност от страна на " Лукойл ", е популистката част на политическото говорене, счита още специалистът. „ Ние осигуряваме на тази съветска компания преференциално отнасяне, затова чакахме да има по-високи данъчни приходи и по-преференциално отнасяне на българските консуматори, това обаче не се случи. От тук идва моментът, в който българските управляващи би трябвало да обезпечат политиката, която са оповестили. Аз съм песимистичен, че средствата за компенсиране на жителите ще се обезпечат. " - означи икономистът.
Той акцентира, че доводите на властта да усили дерогацията на " Лукойл " до 2024 година бяха, че ще се обезпечи икономическата сигурност на българските консуматори. „ Би трябвало те в този момент да са по-добри в съпоставяне, когато я нямаше дерогацията - това обаче не е по този начин ", означи Стефанов.
Според икономиста в случай че въпреки всичко парите от " Лукойл " постъпят във Фонда за енергийна сигурност, не е належащо те да се употребяват за отплата за хората, които карат коли. „ България има задоволително други проблеми с енергийния преход, които изискват финансиране - като енергийна успеваемост или прекосяване към електрически автомобили, или обезпечаване на по-чист градски превоз. Там могат да отидат средствата от " Лукойл ". " - предложи Руслан Стефанов.
Икономистът посъветва България да последва общия образец и да оцени опасността от действието на съветска компания на територията на нейната страна. „ Лукойл " се държат непазарно, и това е ясно. България би трябвало да търси метод за намиране на притежател или шеф на " Лукойл ", който ще извършва българското законодателство такова каквото е ", добави Руслан Стефанов. /БГНЕС
Рафинерията внесе 25 млн. по-малко средства за декември 2023 година във Фонда за енергийна сигурност, които трябваше да отидат за компенсиране на жителите - 45 млн. вместо изчислените по Закона за компенсиране на разноските на потребителите за превоз 70 млн. лева
" Компанията „ Лукойл " е задължена да внесе средствата във Фонда за енергийна сигурност, различен е въпросът, че това предстои на инспекция от страна на данъчните управляващи и съда при положение, че има разминаване сред това, което са определили данъчните управляващи и това, което компанията заплаща ", разясни специалистът.
Той напомни за какво би трябвало да има такова заплащане от страна на „ Лукойл " и каква е била цялостната политика във връзка с рафинерията: „ След нашествието на Русия в Украйна Европейски Съюз стартира цялостна политика по преосмисляне на икономическата си сигурност. Още юли месец 2022 година Германия и Италия започнаха ограничения за обособяване на съветската благосъстоятелност в тези газови нефтени пазари на съответните страни, и съветските вложители бяха извадени от тях, защото явно Русия беше злоупотребила с потреблението на пазарни участници за геополитически и военни цели. Това се видя в Италия и Германия, а България остана единствената страна, която има рафинерия, само че вместо да търси намаляването на съветска компания в България, тя разреши даже да има дерогация - разреши „ Лукойл " да печели както е печелил и преди този момент. "
2022 година е била извънредно удобна за всички енергийни компании, в частност и за „ Лукойл-България ", счита специалистът.
„ Въпреки дерогацията се вкараха спомагателни условия от Европейски Съюз и страните от Г-7, които бяха таван на цените на нефта, по който Русия може да продава - 60 $ за барел, като задачата беше да се възпре финансирането на войната в Украйна от страна на Русия. Очакваше се България също да имаше такава политика. Ресурсите към Кремъл обаче идват от две посоки - експортната такса и експортният налог, който Русия прибира. Тоест сега, в който излезе и една молекула петрол от Русия, това е доход за Кремъл. Второто към този момент е локалната облага, която се образува в рафинерията, или какъвто актив има " Лукойл " в България. От тази позиция България на процедура продължи потока на финансиране и по двете направление - едната е директната облага от тези износни налози, с които България се трансформира в донор на войната в Украйна, а настрана от това се потвърди, че заради недовиждане на дерогацията " Лукойл " може да внася над тавана от 60 $ за барел. " - описа Руслан Стефанов.
Експертът напомни, че Народното събрание през 2023 година най-накрая е решил да ограничи тези облаги. „ Народно събрание стартира да мисли за компенсиране - или българските консуматори да получат понижаване на цените, което от позиция на пазара не е допустимо, или да се вкара специфичен налог, който да идва от „ Лукойл ". И защото ние сме част от обединението, която постанова наказания против Русия и сме приели, че би трябвало да има таван, при който да се продава съветски петрол - 60 $ на барел, то ние считаме, че " Лукойл " дължи на България разликата сред тези 60 $ на барел, и тези, които действително рафинерията е внасяла в България. По изчисленията се получаваше за 2023 година, че Лукойл би трябвало да внесе 700 млн. Финансовият министър правеше разнообразни калкулации, последователно се понижи сумата до 400 млн. Сега виждаме, че в резултат на всичките промени - промяна на държавни управления и компликация в използване на законодателството, ние сега желаеме едни 70 млн. за декември 2023 година, а Лукойл е решил, че дължи 45 млн. От тук насетне е ред на българското законодателство да потвърди, че средствата би трябвало да се платят. " - безапелационен е основният икономист.
Според Руслан Стефанов огромният проблем е различен - това, че през годините " Лукойл " постоянно е употребявал трансферно ценообразуване, и с него не се е оставяла никаква облага в българската рафинерия или в България. „ Все още продължава наклонността българските управляващи да не могат да изработят механизмите, по които да накарат тази компания да съблюдава българското законодателство. " - счита основният икономист в Центъра за проучване на демокрацията.
Компенсацията за жителите от средствата, които се чака да постъпят във Фонда за енергийна сигурност от страна на " Лукойл ", е популистката част на политическото говорене, счита още специалистът. „ Ние осигуряваме на тази съветска компания преференциално отнасяне, затова чакахме да има по-високи данъчни приходи и по-преференциално отнасяне на българските консуматори, това обаче не се случи. От тук идва моментът, в който българските управляващи би трябвало да обезпечат политиката, която са оповестили. Аз съм песимистичен, че средствата за компенсиране на жителите ще се обезпечат. " - означи икономистът.
Той акцентира, че доводите на властта да усили дерогацията на " Лукойл " до 2024 година бяха, че ще се обезпечи икономическата сигурност на българските консуматори. „ Би трябвало те в този момент да са по-добри в съпоставяне, когато я нямаше дерогацията - това обаче не е по този начин ", означи Стефанов.
Според икономиста в случай че въпреки всичко парите от " Лукойл " постъпят във Фонда за енергийна сигурност, не е належащо те да се употребяват за отплата за хората, които карат коли. „ България има задоволително други проблеми с енергийния преход, които изискват финансиране - като енергийна успеваемост или прекосяване към електрически автомобили, или обезпечаване на по-чист градски превоз. Там могат да отидат средствата от " Лукойл ". " - предложи Руслан Стефанов.
Икономистът посъветва България да последва общия образец и да оцени опасността от действието на съветска компания на територията на нейната страна. „ Лукойл " се държат непазарно, и това е ясно. България би трябвало да търси метод за намиране на притежател или шеф на " Лукойл ", който ще извършва българското законодателство такова каквото е ", добави Руслан Стефанов. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ