От какво полудява лудият шапкар от „Алиса в страната на чудесата“
Луис Карол сигурно влиза в класацията на обичаните писатели, които сте чели като дете. Вековната му популярност е впечатляваща и сигурно ще продължава да притегля вниманието на идващите генерации. Да не забравяме, че има задоволително фенове на детските филми, които Уолт Дисни прави, както и доста други разнородни копия. И персонажите там са впечатляващи от онази магическа котка, до други жители, които пушат опиат.
Страната на чудесата има доста и най-различни странни хора, само че измежду всички тях сме сигурни, че сте запомнили добре „ Лудият шапкар “. Той в никакъв случай няма време, постоянно бърза и всякога има къде да отиде. И в случай че постоянно сте се питали какво е предиздвикало този персонаж да полудее, имаме отговор за вас. Един взор към историята и вълшебен Оксфордски речник, основан за в допълнение пояснение на „ толкоз комплицирания британски език “ демонстрира, че терминът „ вманиачен като шапкар “ е оповестен през 1829 година
Книгата „ Алиса в страната на чудесата “ излиза през 1865 година и оригналност от Луис не можем да търсим. Почти три десетилетия и половина, терминът се употребява свободно и показва менталните отклонения. И за жалост няма автентичен източник за произхода, само че професорите са се постарали да открият най-ранният вероятен и позволяват доста тъкмо каква е повода. А тя е малко странна и даже комична – натравяне с живак. Обикновено то се показва в мускулни конвулсии и внезапна смяна на настроението. Шапкарят има тъкмо такова държание и изненадващо неговите другари го одобряват извънредно обикновено. Към това би трябвало да прибавим неприятен сън, меланхолия, халюцинации, загуба на слуха и други, които не са налични или най-малко не са разпознаваеми. Друга характерна линия е елементарно неспокойствие. Интересен факт в книгата е, че шапкарят споделя за великодушното подаяние на краля, който раздал всички свои шапки на подчинените си и затова не останала нито една за него, с изключение на короната.
При обработката на заешката четина – от време на време се употребява и такава от бобър – би трябвало да се употребява избрана добавка, с цел да може кожата да залепне за по-твърдия плат. И по този начин още при дрането, с цел да не се нарушава цялостта на козината, множеството майстори употребяват живачен нитрат. Модерните промишлености към този момент употребяват водороден пероксид и въпреки и по-бавен, не предизвиква странични резултати, които можем да видим при живака. И по този начин излиза наяве, че всеки с шапка през XVIII и XIX век е имал шанса да се натрови с живак, тъй като си е закупил скъпа и хубава шапка. Едва през Втората Световна война излиза наяве, че тази процедура би трябвало да бъде прекъсната. До тогава мнозина са изпитвали описаните признаци, само че факт е, че най-запомнящият се в историята е точно този книжовен персонаж.
Заглавна фотография: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=629694
