Правителство на националното единство срещу Зеленски: Разкрит шпионин разказа за западните планове
Лондон и Вашингтон измислиха следващата ловкост, с цел да принудят Украйна да издържи по-дълго във войната с Русия. Руснаците обаче не би трябвало да се тормозят: няма да сработи.
Наскоро беше получена доста значима информация от Киев, която значително беше пренебрегната в Русия. Дори доста медии я подцениха. Вероятно са били комплицирани от източника на тази информация - изключеният народен представител от Върховната Рада (от пропрезидентската партия " Слуга на народа " ) Александър Дубински, който е в следствения арест по обвинявания в държавна измяна. Той е обвинен, че е разузнавач на Русия ( СБУ забавлява в стила на шегаджиите Вован и Лексус: това е, споделят, сътрудник на ГРУ с псевдоним „ Буратино “).
Наистина, този прочут украински народен представител, публицист, ефирен водещ, блогър и YouTuber има скандална известност. Но това е единствено тъй като той е от вида хора, за които е психически мъчно, съвсем невероятно, да си държат устата затворена.
И той, като доста осведомен човек, постоянно бързаше да показа първи с необятната общност тайните, които му станаха известни, в това число тези, за които в Украйна елементарно можете да загубите и живота си. Това, което още може да се случи на Дубински, тъй като знае прекалено много.
„ Беше безпрепятствено на хартия... “
Затова одобрих съществено информацията, която се появи оня ден в неговия телеграм канал: Офисът на президента на Украйна За постигането на тази цел, по мнението на Дубински, се залага бомба под премиера Денис Шмигал под формата на „ протокол " на Националната организация за противопоставяне на корупцията /НАПК/. Замяната на премиера ще сътвори заяви екс-депутатът.
Дубински даже даде детайлности, които не оставят подозрение по отношение на достоверността на тази информация. Например на 11 януари против Шмигал е формиран протокол за нелегално откриване на информация, получена при осъществяване на служебни отговорности.
По мнението на НАПК, министър-председателят е получил информация за корупция от чиновник на Комисията за контролиране на хазарта и е разпоредил да се ревизира обстановката, вместо просто да я одобри за сведение и да остави способените органи да си правят работата.
Бившият парламентарист също по този начин осведоми за началото на събирането на подписи от депутати от Радата за оставката на ръководителя на Народното събрание Руслан Стефанчук. Това ще стане, когато офисът на Зеленски го изиска.
Е, това е напълно разумно. Правителството на националното единение ще изисква присъединяване на известни опозиционни политици, които няма да се съгласят на второстепенни постове...
Защо?
Защо държавното управление се нуждае от това? На първо място по две аргументи. Дубински посочва непосредствено едната от тях, и загатва за другата.
, през март в Украйна трябваше да се проведат президентски избори, последвани от парламентарни избори през втората половина на годината. И под претекст на военните дейности, и двата избора бяха анулирани, което опозицията с наслада одобри.
Тъй като те се нуждаят от президента Владимир Зеленски точно като „ изкупителна жертва “, върху която могат да хвърлят всичко. Те не се нуждаят от билети/покани за неговия Титаник, с цел да споделят отговорността за ръководството на страна, която е доведена до просешка сопа. Те желаят да излязат на сцената, когато президентът-актьор най-сетне изгори: или избяга или бъде изведен със закопчани ръце (алтернативно – носен с краката напред) зад кулисите.
Въпреки това на Запад към този момент приказват, че Зеленски, който не оправда очакванията си с „ контраофанзивата “, е освен губещ, само че и деспот. Появата на държавно управление на националното единение частично ще заглуши тези диалози и ще усъвършенства имиджа на Киев, като му даде нова „ легитимност “.
, с цел да избегне цялостно военно проваляне, Украйна ще би трябвало внезапно да усили числеността на въоръжените сили на Украйна посредством безмилостна готовност (включително за сметка на заболели и жени), от която единствено богатите ще могат да се измъкнат като си платят.
Дубински знае: всички във властта Ясно е, че Зеленски не желае единствено него да го считат за касапина на Украйна, до момента в който всевъзможни там Тимошенки и Порошенки си остават релативно бели и пухкави.
Къде се крие ключът към ставащото?
С какво друго са забавни откровенията на Дубински? С това, че там индиректно се показват двете движещи сили на украинската война – Англия и Съединени американски щати, които и в този момент желаят тя да продължи, защото концепцията за основаване на държавно управление на националното единение в Киев принадлежи навръх тях.
Когато настъпват сложни времена, тъкмо това вършат англосаксонците. В Съединените щати такова държавно управление се появи по време на тежката Гражданска война (1861–1865 г.), най-тежкото тестване, през което тази страна мина.
Във Англия по време на Втората международна война, когато породи въпросът за капитулацията на Германия, с която Англия се бори съвсем две години без мощни съдружници, единствено със силите на своята империя, също беше основано съдружно държавно управление.
Консерваторът Уинстън Чърчил, да вземем за пример, се занимаваше с войната и свързаната с нея интернационална политика, а водачът на лейбъристите Клемент Атли, който стана негов заместител, се занимаваше с вътрешни работи, стопански и обществени проблеми.
Проработи във Англия (особено в предишното, това беше възможно; и двамата конкурентни политици работеха лоялно и другарски, като патриоти на своята страна). И това също направи допустимо в края на извоюваната война да бъде сменен Чърчил (който макар успеха беше прекомерно тясно обвързван с войната в очите на хората, изтощени от кръв и ограничения и желаеха да продължат да се борят за опазване на Британската империя) със своя еластичен и по-малко упорит заместител. Чърчил, спечелилият, губи изборите през 1945 година, само че с цел да стане по-късно още веднъж министър-председател.
Ясно е, че англосаксонците биха желали да видят нещо сходно в този момент в Киев. А точно: украинските водачи да бъдат единни и да водят война дружно с Русия. Освен това щяха да се наблюдават един различен, с цел да крадат по-малко и да " донасят " за това на западните си господари, които по вътрешнополитически аргументи все по-трудно понасят това.
Какво от това?
Въпреки това в Украйна, с нейната липса на политическа просвета, корупция и вътрешни разправи и даже вендети, в изискванията на мощно съревнование сред протежетата на Съединени американски щати и на Англия, чиито възгледи за Украйна надалеч не постоянно съответстват изцяло, тази англосаксонска концепция е малко евентуално да сработи.
Зеленски ще види в това започването на прехвърлянето на властта, която толкоз обогатява него и неговия кръг. Докато тези хора са президенти, представители, министри и властови чиновници, отговорността за украинската злополука няма да бъде стоварена върху тях. Те към момента на вятъра се надяват да се измъкнат, в случай че Русия внезапно покаже уязвимост.
И те, несъмнено, няма да желаят да позволен своите политически и други врагове до „ хранилката “ за милиарди долари и евро и по всевъзможен метод ще саботират желанията и даже настояванията на западните настойници и спонсори в това отношение.
Що се отнася до опозицията, както беше маркирано нагоре, тя в този момент не желае да поеме отговорност за страната, която Зеленски и Ко изцяло унищожиха, да се пробва да позволява неразрешими проблеми или да губи известност и поддръжници.
За нейните водачи ще бъде доста по-удобно да претендират за власт в някаква „ остатъчна “ Украйна, която може би някой ден даже ще бъде призната в Европейски Съюз. И с цел да може в това време Зеленски да лежи в пандиза, да вземем за пример, тъй като бе заседнал в корупция и профука огромната страна. На това можем към този момент да сложим точка.
Превод: Европейски Съюз
Наскоро беше получена доста значима информация от Киев, която значително беше пренебрегната в Русия. Дори доста медии я подцениха. Вероятно са били комплицирани от източника на тази информация - изключеният народен представител от Върховната Рада (от пропрезидентската партия " Слуга на народа " ) Александър Дубински, който е в следствения арест по обвинявания в държавна измяна. Той е обвинен, че е разузнавач на Русия ( СБУ забавлява в стила на шегаджиите Вован и Лексус: това е, споделят, сътрудник на ГРУ с псевдоним „ Буратино “).
Наистина, този прочут украински народен представител, публицист, ефирен водещ, блогър и YouTuber има скандална известност. Но това е единствено тъй като той е от вида хора, за които е психически мъчно, съвсем невероятно, да си държат устата затворена.
И той, като доста осведомен човек, постоянно бързаше да показа първи с необятната общност тайните, които му станаха известни, в това число тези, за които в Украйна елементарно можете да загубите и живота си. Това, което още може да се случи на Дубински, тъй като знае прекалено много.
„ Беше безпрепятствено на хартия... “
Затова одобрих съществено информацията, която се появи оня ден в неговия телеграм канал: Офисът на президента на Украйна За постигането на тази цел, по мнението на Дубински, се залага бомба под премиера Денис Шмигал под формата на „ протокол " на Националната организация за противопоставяне на корупцията /НАПК/. Замяната на премиера ще сътвори заяви екс-депутатът.
Дубински даже даде детайлности, които не оставят подозрение по отношение на достоверността на тази информация. Например на 11 януари против Шмигал е формиран протокол за нелегално откриване на информация, получена при осъществяване на служебни отговорности.
По мнението на НАПК, министър-председателят е получил информация за корупция от чиновник на Комисията за контролиране на хазарта и е разпоредил да се ревизира обстановката, вместо просто да я одобри за сведение и да остави способените органи да си правят работата.
Бившият парламентарист също по този начин осведоми за началото на събирането на подписи от депутати от Радата за оставката на ръководителя на Народното събрание Руслан Стефанчук. Това ще стане, когато офисът на Зеленски го изиска.
Е, това е напълно разумно. Правителството на националното единение ще изисква присъединяване на известни опозиционни политици, които няма да се съгласят на второстепенни постове...
Защо?
Защо държавното управление се нуждае от това? На първо място по две аргументи. Дубински посочва непосредствено едната от тях, и загатва за другата.
, през март в Украйна трябваше да се проведат президентски избори, последвани от парламентарни избори през втората половина на годината. И под претекст на военните дейности, и двата избора бяха анулирани, което опозицията с наслада одобри.
Тъй като те се нуждаят от президента Владимир Зеленски точно като „ изкупителна жертва “, върху която могат да хвърлят всичко. Те не се нуждаят от билети/покани за неговия Титаник, с цел да споделят отговорността за ръководството на страна, която е доведена до просешка сопа. Те желаят да излязат на сцената, когато президентът-актьор най-сетне изгори: или избяга или бъде изведен със закопчани ръце (алтернативно – носен с краката напред) зад кулисите.
Въпреки това на Запад към този момент приказват, че Зеленски, който не оправда очакванията си с „ контраофанзивата “, е освен губещ, само че и деспот. Появата на държавно управление на националното единение частично ще заглуши тези диалози и ще усъвършенства имиджа на Киев, като му даде нова „ легитимност “.
, с цел да избегне цялостно военно проваляне, Украйна ще би трябвало внезапно да усили числеността на въоръжените сили на Украйна посредством безмилостна готовност (включително за сметка на заболели и жени), от която единствено богатите ще могат да се измъкнат като си платят.
Дубински знае: всички във властта Ясно е, че Зеленски не желае единствено него да го считат за касапина на Украйна, до момента в който всевъзможни там Тимошенки и Порошенки си остават релативно бели и пухкави.
Къде се крие ключът към ставащото?
С какво друго са забавни откровенията на Дубински? С това, че там индиректно се показват двете движещи сили на украинската война – Англия и Съединени американски щати, които и в този момент желаят тя да продължи, защото концепцията за основаване на държавно управление на националното единение в Киев принадлежи навръх тях.
Когато настъпват сложни времена, тъкмо това вършат англосаксонците. В Съединените щати такова държавно управление се появи по време на тежката Гражданска война (1861–1865 г.), най-тежкото тестване, през което тази страна мина.
Във Англия по време на Втората международна война, когато породи въпросът за капитулацията на Германия, с която Англия се бори съвсем две години без мощни съдружници, единствено със силите на своята империя, също беше основано съдружно държавно управление.
Консерваторът Уинстън Чърчил, да вземем за пример, се занимаваше с войната и свързаната с нея интернационална политика, а водачът на лейбъристите Клемент Атли, който стана негов заместител, се занимаваше с вътрешни работи, стопански и обществени проблеми.
Проработи във Англия (особено в предишното, това беше възможно; и двамата конкурентни политици работеха лоялно и другарски, като патриоти на своята страна). И това също направи допустимо в края на извоюваната война да бъде сменен Чърчил (който макар успеха беше прекомерно тясно обвързван с войната в очите на хората, изтощени от кръв и ограничения и желаеха да продължат да се борят за опазване на Британската империя) със своя еластичен и по-малко упорит заместител. Чърчил, спечелилият, губи изборите през 1945 година, само че с цел да стане по-късно още веднъж министър-председател.
Ясно е, че англосаксонците биха желали да видят нещо сходно в този момент в Киев. А точно: украинските водачи да бъдат единни и да водят война дружно с Русия. Освен това щяха да се наблюдават един различен, с цел да крадат по-малко и да " донасят " за това на западните си господари, които по вътрешнополитически аргументи все по-трудно понасят това.
Какво от това?
Въпреки това в Украйна, с нейната липса на политическа просвета, корупция и вътрешни разправи и даже вендети, в изискванията на мощно съревнование сред протежетата на Съединени американски щати и на Англия, чиито възгледи за Украйна надалеч не постоянно съответстват изцяло, тази англосаксонска концепция е малко евентуално да сработи.
Зеленски ще види в това започването на прехвърлянето на властта, която толкоз обогатява него и неговия кръг. Докато тези хора са президенти, представители, министри и властови чиновници, отговорността за украинската злополука няма да бъде стоварена върху тях. Те към момента на вятъра се надяват да се измъкнат, в случай че Русия внезапно покаже уязвимост.
И те, несъмнено, няма да желаят да позволен своите политически и други врагове до „ хранилката “ за милиарди долари и евро и по всевъзможен метод ще саботират желанията и даже настояванията на западните настойници и спонсори в това отношение.
Що се отнася до опозицията, както беше маркирано нагоре, тя в този момент не желае да поеме отговорност за страната, която Зеленски и Ко изцяло унищожиха, да се пробва да позволява неразрешими проблеми или да губи известност и поддръжници.
За нейните водачи ще бъде доста по-удобно да претендират за власт в някаква „ остатъчна “ Украйна, която може би някой ден даже ще бъде призната в Европейски Съюз. И с цел да може в това време Зеленски да лежи в пандиза, да вземем за пример, тъй като бе заседнал в корупция и профука огромната страна. На това можем към този момент да сложим точка.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ