Липсва ми духа на България. Моята цел е да бъда

Липсва ми духа на България. Моята цел е да бъда виновна пред паметта на предците си и като техен правоприемник да продължа образеца им в днешни условия в Америка.

Това съобщи в особено изявление за Агенция БГНЕС Ралица Коларова - потомка на именитите македонски българи воеводата Стоян Мълчанков и дейците на ВМОРО Никола Делиев и Никола Коларов. Тя бе пратеник на 101-ия Конгрес на Македонската патриотична организация (МПО) в Кълъмбъс, Охайо. МПО е най-старата емигрантска организация, основана от македонски българи през 1922 година, чиято цел е основаването на самостоятелна Македония.

„ МПО ми дава опция да се усещам горда с българските си корени. Надявам се организацията да стане това, което е била преди 100 години – да добие известност и поддръжка от младежите, които да осъзнаят задачата ѝ и да оказват помощ за това в Македония да бъдат предпазени правата на всички и в частност на българите в Македония и да може да извърши това, за което е основана “, сподели тя.

Сред огромните цели, които Ралица Коларова слага пред себе си, е възобновяване на клуб „ Дамян Груев “ в Индианаполис, чийто президент е. Според нея е значимо „ повече хора да схванат за МПО, повече младежи да схванат за какво е значимо да има МПО, какво са правили нашите предшественици, за какво са го правили и за какво е значимо да знаят кои са и какви са техните корени “.

За своите предшественици Ралица споделя с горделивост, че „ във вените ѝ тече тяхната кръв “, и е решена да работи настойчиво за продължение на техния блян – свободна и самостоятелна Македония.

„ Един от моите предшественици е войводата Стоян Мълчанков, дори предходната година имаше филм за неговото дело – това е моят прародител “, описа правнучката на славния македонски българин. В своя роман пред БГНЕС Ралица разкри малко известни обстоятелства от живота и делото на представителите на нейния борбен жанр.

Стоян Мълчанков е възпят от народа в не една ария от Неврокопско. Роден е на 14 октомври 1873 година в с. Скребатно Неврокопско (днес Гоце Делчев). Църковното настоятелство го изпраща със стипендия в Българската мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “ в Солун. През 1891 – 1895 година се включва в революционната активност на учениците в гимназията и не един път персонално се среща с Дамян (Даме) Груев. Завършил гимназията, учителства в Демир Хисар и води битка за откриването на Българска църква в Неврокоп. През 1897-1903 година е преподавател в Неврокоп и е назначен за Околийски воевода. С четата си до 1903 година доставя оръжие за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Другарувал е с Даме Груев, Гоце Делчев, Борис Сарафов, Христо Чернопеев, поета Пейо Яворов и други дейци на ВМОРО. С четата си взе участие в боевете при с. Пирин, нападението на гарнизона в с. Обидим, с. Кремен и борбата с помаците при с. Горно Дряново. За да избави от разгром популацията на с. Ковачевица, Неврокопско, го превежда в рамките на Царство България.

„ Той избавя популацията на Ковачевица като ги извежда от селото преди да атакуван турците “, даде елементи и Ралица.

Стоян се сприятелява с Александър Стамболийски. Непримирим съперник е на дейностите на Яне Сандански, изключително след убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов от Тодор Паница.

След Хуриетата от 1908 година (известен още като Младотурската революция) се връща като преподавател в Неврокоп и става деятел на Българския училищен профсъюз. По донесение на санданисти е затворен в Солунския затвор Ени Кауш и наказан на гибел. По-късно присъдата му е сменена с пожизнен затвор. Излежава я в Смирна, островите Митилин и Родос.

При оповестяване на Първата Балканска война се включва в Македоно-одринското опълчение. Заедно с четата на Стоян Филипов влизат и освобождават Неврокоп без жертви. Като ротен пълководец на XIII Кукушка тайфа от опълчението, взе участие в Междусъюзническата война. Публикувана от него публикация през 1913 година във връзка убийството на Драмския челник Михаил Даев на 28 октомври 1907 година, вбесява санданистите, стоящи зад него. Като член на Народната партия е определен за депутат на Неврокопско в XVIII и XIX Обикновени Народни събрания. Като подобен издейства построяването на железопътната линия Саран Бей (днес гр. Септември) до гр. Неврокоп. На път за съвещание на XIX Народно заседание, в местността Купена на 22 април 1920 година е погубен от засада.

За делото на ВМОРО работи цялата фамилия Мълчанкови, брат Костадин, синове Иван, Кирил, Александър. В Солун на щерка му Димитрия казвали Комитката, тъй като с четата е ходила от Неврокоп до Солун.

Днес потомците на воеводата Стоян Мълчанков пазят паметта му - три внука и още правнуци носят неговото име.

„ Другият от моите предшественици е Никола Атанасов Делиев, също деятел на ВМОРО. Той е шурей на Стоян Мълчанков и мой прародител. Участва в четата на Стоян Мълчанков. Бил е кмет на Неврокоп през 1926 и 1932 година и Неврокоп се трансформира от ориенталски в европейски град под негово управление “, описа Ралица Коларова за идващия прочут представител на своя жанр.

Никола Атанасов Делиев е роден през 1886 година в с. Огняново, Неврокопско, в оскъдно селско семейство. Българската екзархия го изпраща да учи в Българската семинария в Цариград. За шест години получава солидна и всестранна подготовка: духовно-религиозна и световна. След Илинденско-Преображенското въстание влиза в редиците на ВМОРО за продължение на битката за освобождение на Македония. Включва се в активността на четите на тъста му Стоян Мълчанков и Стоян Филипов. Да бъде общественик е неговото предопределение.

Като кмет на Неврокоп изготвя нов градоустройствен проект. Построяват се площади, канализация, електрификация, прокарват се нови улици, построяват се банята, постройката на общината. Това постанова да се събарят остарели здания, обори и други За да няма обвинявания, улици минават през неговия парцел и парцелите на негови близки. Въпреки всичко, това му коства живота. Пострадал е парцел на сем. Пенкови, след това дейни комунисти и настойчиво искащи смъртна присъда от Народния съд. До края на живота си Никола Атанасов остава без личен дом. Негови думи са: „ Докато има вдовици без дом, ние нямаме право да строим ”.

За него персоналният образец е най-голямото достолепие за един национален фаворит. Това намира демонстрация в помощта за настаняването на фамилиите на бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

9-ти септември 1944 год. го заварва като касиер на Македонската банка и ръководител на Водния профсъюз. Оценявайки настъпващите събития и вероятността да бъде задържан като деятел на ВМОРО и кмет, се укрива в с. Заграде Неврокопско. Въпреки жестоките мъчения, на който е подложена брачната половинка му Митра, тя не го предава. Когато милицията обкръжава къщата, където се укрива, той е прострелян в крайници. На 8-9 март 1945 година е упрекнат в присъединяване в Дъбнишките кланета от 1925 година, за убийството на Яне Сандански и за присъединяване във Втората международна война, заради неговата социална активност като кмет и участието му във ВМОРО.

На 15 март 1945 година е наказан на гибел. Приживе се ражда първият му внук - на 28 септември 1947 година (бащата на Ралица). Той е кръстен на татко си, Никола - традиция, която продължава и през днешния ден синът на Ралица, Николас.

През нощта на 15 март 1945 година от пандиза се чува мощно „ Изгрей зора на свободата “. Стотици пандизчии се простят с обичният им Никола Атанасов. Присъдата е изпълнена в двора на пандиза. Изнесен е на носилка и погубен с кирки.

И до през днешния ден неговите наследници не знаят къде е гробът му.

„ Другият ми предтеча, който също е обвързван с редиците на ВМОРО, е Никола Коларов. Единственият български публицист, взел изявление от Махатма Ганди “, стартира своя роман Ралица Коларова за последния от славните борци в нейния жанр. Никола Коларов е чичо на нейния татко, също Никола Коларов, и брат на дядо ѝ Кирил Коларов.

Роден е на 24 януари 1902 година в гр. Дупница. Родът Коларови (Коларски) са преселници при започване на ХХ век от с. Град Царевоселско (сега Делчево в Република Северна Македония). Основава в Дупница младежко културно-просветно сдружение. Като негов ръководител е пратеник на Учредителния конгрес на Съюза на Македонските юношески културно-просветни организации през октомври 1923 година Избран е за секретар на съюза и като подобен 1927 година е ръководител на Македонския юношески съюз в Париж. След убийството на ген. Александер Протогеров през 1928 година застава на страната на Иван Михайлов. В Париж издава на френски език вестник „ Жон Маседоан “ ( “Млада Македония “), орган на Младежкия македонски съюз (1931 – 1932 г.). Завърнал се в България, приключва право и дипломатическа история в Свободния университет за политически и икономически науки. През 1941 година става доцент и преподава интернационално право и дипломатическа история.

През 1934 година е определен в Националния комитет на македонските братства. Член е на Македонския теоретичен институт. Преследван от превратаджиите от 19 май 1934 година, той издава два от най-хубавите си вестници: 1935 – 1936 година в. „ Обзор “, 1937 година в. „ Стожер “. От Иван Михайлов е препоръчан да работи за МПО в Съединени американски щати, само че вместо него идва Асен Аврамов.

След частичното освобождение на Македония през 1941 година е изпратен от цар Борис III на работа в Скопие. Там е шеф на в. „ Целокупна България “ в съдействие с писателя Димитър Талев. Редактор е на научно-популярното списание „ Македония “ през 1934 година Зет е на бореца за свободата на Македония Мише Развигоров от Щип.

След 9 септември 1944 година е трябвало да се укрива, като за това му е помагал Пловдивския митрополит Кирил, по-късно патриарх Кирил Български. На 1 юли 1946 година получава задочно смъртна присъда в Югославия. Но Държавна сигурност го открива, арестуват го и лежи в пандиза. След Старозагорския затвор е изпратен за 2 години в лагера в Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран във връзка годишнината на 9-ти септември. През всичките тези години роднините му са били подложени на тормоз, разпити и така нататък Умира на 2 февруари 1961 година

„ Според разказите той е починал от инфаркт, само че съгласно фамилията му, той е починал от нещо, което му е давано в пандиза “, сподели Ралица. „ На погребението му участват патриарх Кирил, Димитър Талев, Симеон Радев и други съидейници “, продължи тя.

Никола Коларов ще бъде запомнен като незабравим оратор, български държавник и водач на Македонския юношески културно-просветен съюз.

Днес организацията на Вътрешна македонска революционна организация гр. Дупница носи името на този незабравим дупничанин.

„ Моята цел е да работя с цялата си отговорност пред паметта на предците си – на Стоян Мълчанков, на Никола Атанасов и Никола Коларов, които са живели за организацията ВМОРО, за свободата на Македония, за по-доброто на хората, и са жертвали живота си безусловно за тези хрумвания, само че са били почтени и виновни. И аз като техен правоприемник - във вените ми тече тяхната кръв - се усещам длъжна да продължа техния образец в днешни условия в Америка “, съобщи решително Ралица Коларова.

Затова президентът на клуб „ Дамян Груев “ и член на МПО е отдадена напълно на активността и задачите на организацията. За да намерят поддръжка те, съгласно нея е нужна по-голяма прокламация.

„ Трябва повече младежи да чуят и да схванат за това, че има такава организация, да им стане ясно каква е тази организация. Много македоно-българи от района на Македония би трябвало да знаят за тази организация, с цел да може тя да се разрасне и да стигне до това, което е била преди 100 години “, съобщи гордата потомка на македонски българи.

И макар, че се случва да пътува до България, Ралица въпреки всичко изпитва носталгия по родната си страна.

„ Липсва ми духа на България, просто… друго е да бъдеш у дома “, приключи прочувствено изявлението си за БГНЕС Ралица Коларова. /БГНЕС